Ивайло ПАШОВ : По записките на о.р. генерал-майор Илия Илиев
Изоставяме варианта „Ашулук” заради проблеми между Русия и Казахстан при разпадането на СССР.
До 1990 г. формированията от Зенитно-ракетни войски (ЗРВ) провеждат бойни стрелби на полигона „Ашулук” в бившия СССР. От 1991 г. те се осъществяват на зенитен полигон „Шабла” като тактически учения с „горещи” пускове по въздушни и морски мишени. За обстоятелствата, довели до това, и предварителната подготовка „говори” в записките си о.р. генерал-майор Илия Илиев, командващ ЗРВ и зенитната артилерия (ЗА) в ПВО и ВВС 1990–1998 г. Материалът е техен преразказ по повод на 30-годишнината от първите мащабни бойни стрелби на войските у нас.
В края на август 1990 г. в нашата страна се провежда командно-щабно учение на системата за ПВО на
Югоизточния театър на военните действия
В него участват войските на ПВО и ВВС на България и войските за ПВО на Одеския военен окръг на СССР. За седмица се отработва цялостният цикъл по оценка на обстановката, вземане на решение, организиране на бойните действия и реални действия на войските за отразяване на първите масирани въздушни удари на противника във „войната” на приморско направление. Основните усилия са съсредоточени в зоната за бойни действия на родната 2-ра дивизия за ПВО (2 дПВО). Учението приключва с разбор в гарадока на 22-ри ибап (изтребително-бомбардировъчен авиополк) – Безмер.
През цялото време във въздуха витае една съвършено нова атмосфера, непозната дотогава. На фона на дружелюбните усмивки и изводи от действията на войските се усеща известна напрегнатост. Обуславят я неясните политическа обстановка (започва разпадът на СССР) и перспективите за по-нататъшното функциониране на системата за ПВО на Варшавския договор. В края на обсъжданията е съобщено, че от 17 до 21 септември с.г. в Киев ще има съвещание на ръководния състав на войските за ПВО на съюзните армии.
Междувременно у нас се извършва промяна в командването на ЗРВ. Командващият войските генерал-майор Кирил Божилов е пенсиониран, а заместникът му полковник Лука Пъков става началник на отдел в щаба на ПВО и ВВС. За нов командващ е назначен командирът на 3-та зенитно-ракетна бригада (3 зрбр) полковник Илия Илиев.
От българска страна в съвещанието участват: генерал-лейтенант Илия Синапов – командващ ПВО и ВВС, полковник Илия Илиев – командващ ЗРВ и ЗА в ПВО и ВВС, полковник Аню Ангелов – командващ ПВО на Сухопътните войски, полковник Михо Михов – командир на 2 дПВО и полковник Златков – началник на Централния команден пункт на ПВО и ВВС. Пътуването до Киев и обратно се осъществява със самолет Ан-24 от транспортния авиополк.
По време на срещата за участниците са организирани и
покази на нова военна техника
Демонстрирана им е апаратура за автоматизиране на командните пунктове на зенитно-ракетните и радиотехническите части, зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) от ново поколение „Бук-М1“ и С-300, прехващачите МиГ-31 и самолет за далечно радиолокационно разузнаване и управление А-50.
При завръщането в България генерал Синапов изказва съмнение, че догодина, а може би и за по-дълго време, едва ли ще може да се провеждат стрелби на полигона Ашулук. Причината са възникнали проблеми между Руската и Казахстанската съветски република. Затова поставя задача на полковник Илиев да се проучат възможностите за организиране на стрелби на наша територия.
Командващия ЗРВ и ЗА изнася доклад за потенциала на полигон Шабла на заседаниe на военния съвет на 15 ноември 1990 г. Той предлага провеждане на зенитно-ракетни стрелби на него през 1991 г. Взето е решение войските да се готвят за това и да се проучат вариантите за разширяване на обема от решавани задачи в полигонните условия. Указано е да се анализира опитът на ПВО на СВ в бойните стрелби по радиоуправляема мишена (РУМ) „Ястреб-2”. Предложенията са включени в Заповед № 00100 на министъра на отбраната и в организационно-методическите указания на командващия ПВО и ВВС за учебната 1990/1991 г .
Командването на ЗРВ проучва информацията за стрелбите, провеждани от войските у нас през 1968 г. (в района на Шкорпиловци) и 1973 г. (край Шабла). Изучен е опитът от стрелбите със зенитната артилерия, с ПЗРК „Стрела-2” и на изтребителна авиация на полигон Шабла. Анализирани са още
стрелбите на ВМС с бреговата ракетна бригада
В края на ноември 1990 г. в командването на ЗРВ протича широка дискусия за необходимостта от бойни стрелби, за възможностите на полигон Шабла и какво да се предприеме за успешното им реализиране у нас. От попълнените анкетни карти се установява, че идеята среща решителната подкрепа сред по-младите офицери. По-опитните и тези пред пенсия са по-въздържани в оценките си.
В началото на декември с. г. е разработен план за подготовка и провеждане на стрелбите. Заложено е за тях да се готвят всички дивизиони, а кои ще участват – да се определи след задача за допуск през пролетта на 1991 г. Решено е да участват формирования със ЗРК С-75М „Волхов“, СА-75М „Двина” и С-125М „Нева”. С първите комплекси са предвидени стрелби по морска и парашутна (СП-100) мишени, а с „невския” – само по парашутна. На онзи етап от МО отказват радиоуправляеми мишени „Ястреб-2” за нуждите на ЗРВ, защото такива не са заложени в петгодишния бюджетен план и за закупуването им няма предвидени средства. Но остава опцията командването на ПВО на СВ да предостави от своите планирани РУМ-ки.
След консултации с ВМС за плаващите мишени, по които те провеждат стрелби, се прави изводът, че ЗРВ следва да конструират своя собствена. Задачата е поставена на командването и на инженерно-техническия състав на 3-та зрбр с командир полковник Кирил Петков. Изисква се тя да има радиолокационни
характеристики на малък военен кораб
(отразяваща повърхност до 10 кв. м) и да е непотопяема. За създаването й в края на януари 1991 г. от ПВО и ВВС отпускат 10 000 лв.
За намаляване на финансовите и материалните разходи в стрелбите е решено да се използва техника от състава на 3-та зрбр. Подготвя се консервиран (запасен) ЗРК СА-75М, съхраняван в гаражите на тогавашния дивизион в района на Камчия и ЗРК С-125 от формирование край Варна. Командването на войските поставя и задача да се установи техническата годност на предложени за брак зенитни ракети 11Д и да натрупа информация за тяхното преосвидетелстване. След като този замисъл е утвърден от ПВО и ВВС, бива разработен цялостен план за подготовка и провеждане на стрелбите.
През ноември 1990 г. е извършена инженерна рекогносцировка на полигона със специалисти от командването, от инженерния отдел на тила на ПВО и ВВС, от инженерно-летищния батальон в Балчик и началника на полигона полковник Александър Батинков. При избора на локации за позициите е заложено окопите на пусковите установки да са близо до брега, като се спазват изискванията за удобство при тяхното зареждане. Така се гарантира максимална безопасност на личния състав и обектите в полигона при неуспешен старт или друга аварийна ситуация. Техниката на радиотехническите команди на дивизионите „Волхов“ и „Нева“ е предвидено да се разположи на обваловани площадки.
Позициите на ЗРК С-75 и С-125 са определени вдясно и вляво от основното направление на стрелбата с цел между тях да има място за разполагане на силите за ПВО на СВ. За техническия дивизион, който подготвя ракетите, е избран район, отдалечен от командния пункт на полигона и
прикрит от любопитни очи
с нискостеблена горичка. На 22 декември 1990 г. командващият ПВО и ВВС отдава Заповед № 0201 за предварителната организация и подготовка на ЗРВ при ПВО и ВВС за провеждане на бойни стрелби на полигон Шабла. Стартира същинската работа за тяхното осъществяване.
