Време е да започнем да изграждаме ескадрили от БЛА, Турция, Гърция и Сърбия вече го правят.
Артилеристите обичат да се величаят, като разказват вицове за низвергнатите от съдбата танкисти. Основният им коз се крие в уж риторичния въпрос: „Вярно ли е, че в танка през лятото е с 2 градуса по-горещо, а през зимата е 2 градуса по-студено от температурата отвън”. Този въпрос не предполага отговор, а търси тежката въздишка на прецакания танкист.
Възможно ли е съдбата да е още по-несправедлива? Да си завършил в артилерийското училище в Шумен, а да служиш в дивизион, който наричат „Тежкия танков полк“? А освен това да си в редиците на Военновъздушните сили, при положение че основната ти задача е да сваляш самолети? Всичко това се превръща в реалност, ако служиш в дивизиона „Куб” в Стара Загора. Тук са страховитите ракети, които са призвани да пазят стратегическа инфраструктура на земята от удари от въздуха. Ракетни комплекси, които нямат аналог в НАТО и които искат своя дял от парите за модернизация, за да могат да служат на страната и да изпълняват задачите си.
Българските зенитно-ракетни комплекси „Куб” са единствените, които не са подложени на дълбока модернизация, за разлика от Литва, Полша, Чехия, Латвия, Украйна. Модернизацията или закупуване на нови зенитно-ракетни комплекси е заложена в Програмата за развитието на Въоръжените сили 2032 по думите на военния министър Георги Панайотов преди броени дни. Голямата дискусия обаче ще бъде дали да модернизираме морално остарелите аналогови съветски системи, разработени през 60-те години на миналия век и приети на въоръжение у нас през 1983 г., или ще купуваме нови съвременни ракетни разработки. Според експертите модернизацията на „Куб” ще струва приблизително между 80 и 100 млн. лв., срещу което страната ни ще получи дигитализация на елементната база и изключително конкурентни и с нови способности комплекси. Същото важи и за останалите ЗРК на въоръжение в армията – „Оса”, С-125 „Нева”, С-75 „Волхов”, С-200 и С-300.
Всъщност българските ЗРК „Куб” се модернизират в някаква степен вече 12-а година, казва командирът на дивизиона „Куб” в Стара Загора подполковник Стефан Георгиев. Най-значимото осъвременяване е въвеждането на автоматизираната система за управление на огъня, която позволява да се управляват няколко ЗРК комплекса едновременно. Чрез нея може автоматично да се насочва всеки един от комплексите към определена цел от командния пункт на дивизиона. Командирът избира кой по коя цел да стреля и по автоматизиран способ станциите на самите ЗРК се насочват към самата цел. Това става за секунди, а освен това позволява ЗРК да не излъчват вълни преди стрелбата и така да бъдат открити. Непосредствено след навлизането на самолета в техния обсег на поражение комплексите включват излъчвателя, стрелят и отново спират да излъчват.
Макар да няма финансово осигуряване за тези 12 години, след 2009 г. все по нещо се подменя на комплексите. В момента е подменена станцията за насочване и разузнаване. Тя се състои от 2 радиолокационни станции – едната е за откриване (кръгова) и станция за насочване. Като се захване прецизно самолетът, чрез нея се свалят точните координати на целта и чрез нея се извършва радиоподсвет на целта с непрекъснат сигнал. Ракетата се насочва само към целта, която е радиоподсветена.
„Модернизирали сме станциите за откриване на целите, като комплексите по принцип си имат собствена система за опознаване „свой–чужд”. Първоначално бяха руски, сега са модернизирани с натовска система MCCR 2001, като тази система я съвместихме със станцията за откриване на целите и се получава наслагване на картина върху картина. Пробвали сме я на много тренировки и сме изпробвали тази система с този код, който се въвежда ежедневно за НАТО, и сме извършвали успешно разпознаване”, твърди подполковник Георгиев.
Следващата модернизация е дублирането на тази автоматизирана система. Запазена е и старата версия, като сега комплексите разполагат и със система за управление на активните средства за ПВО (СУАС–ПВО). Това е софтуерна модернизация, която позволява управление от авиационния оперативен център към всички оперативни средства. Извършена е и модернизацията на главите с видеонасочване. През април ще започне и цялостна подмяна на кондензаторите на радиовзривателите, като накрая ще бъдат изцяло готови 4 боекомплекта.
„Факт е, че противовъздушната отбрана остава винаги в сянката на авиацията. Факт е, че за ЗРВ се отделят значително по-малко средства за модернизация и наложителен е вече моментът да се мисли в тази насока – или за тотална подмяна на елементната база, за цифровизация, или за закупуване на нов, от ново поколение комплекс. Защото сегашните вършат предназначението си, задачите си, но те вече са морално остарели. Технологиите се развиват с дни, затова е редно да закупим нови системи от ново поколение. Ако нямаме финансовите сили и възможности за това, то трябва да се мине към тотална модернизация, а не модернизация на парче – еди-кой си блок или устройство. Защото една машина се движи със скоростта на най-слабото си звено. Подмяната може да стане постепенно – един ЗРК, след това следващият… Трябва да се започне тотална модернизация, подмяна на електроника със съвременни решения”, смята подполковник Георгиев.
Дивизионът в Стара Загора участва във всички учения или тренировки на ВВС с каквито и да било самолети. Една от основните задачи при летателни тренировки е самолетите да се упражняват да избягат от обстрела на ПВО на земята. „Още през 2013 г. тренирахме с израелци и ни разрешиха да се направи „фул батъл” – използват се всички възможности без стрелба. „Извадихме извън пункта за дислоциране комплекси, те се опитваха да заобикалят зоната, но не знаят ние къде сме. Майстори са, но и ние ги ядосахме. Израелците летяха с Ф-16, единият ден щяха да съборят поделението, хвърляха ловушките толкова ниско, че можеха да запалят поделението”, разказва подполковник Георгиев.
„По време на ученията се използват т. нар. „бланки за обективен контрол”. Извършваме захват до секунди, след това те сравняват с летателните си планове и се вижда кой какво е направил. На „Тракийско лято” тренирахме с американците. Когато извършват пускове по нас, предварително се уговаряме – като ще стрелят, да ми пуснат някакъв код, за да знаем, че е точно определен самолет. И вярно, излезе предварително уговореният код, че е стрелял по ЗРК-то, но се оказа, че ние сме го гръмнали минута и половина по-рано. Като сравниха времената, се съгласиха, че сме ги изпреварили. Така на година се събират по 6–7 участия в различни учения и тренировки”, обяснява командирът на дивизиона.
„Аз съм от 20 години в това формирование, а 60 на сто от хората са с опит над 15 години. Има разчети, които имат по 10–12 пуска на ракети, командири на пускови установки, които имат по 15–20 пуска, това е огромен опит”, обяснява Стефан Георгиев. Този опит бе потвърден и на тазгодишната „Шабла 2021”, на която дивизионът направи 6 успешни пуска със 100-процентно поразяване на мишените.
Според теорията противовъздушна отбрана се изгражда по височини и разстояние. Една армия трябва да има комплекси за непосредствено прикритие като „Оса”, новият руски вариант сега е кръстен „Панцир”. Като сложат един дивизион С-400, слагат и един „Панцир”, който пази и самия дивизион в близката граница на обхват. Ракетата тръгва като снаряд и едва след няколко секунди може да се управлява. Този „мъртъв конус”, както се нарича, и е извън обхвата, трябва да бъде пазен от друга система с малък обсег. „Круг” е аналог на „Волхов” – 54 км далечина и 16 км височина, „Куб”-ът има 24 км далечина и 14 км височина, „Оса”-та е 10 км далечина на 5 км височина. Всичко това се наслоява и затова не е логично да имаш само един вид комплекс. Затова новите комплекси имат няколко типа ракети – едната е за по-близко действие, по-евтина, другата е по-далечна, по-скъпа, командирът преценява с коя да обстреля. В „Бук”-а също има два типа ракети – близка и далечна. Затова, когато се избират системи, се поръчват цял набор от комплекси, които да покрият целия спектър от височини и разстояния.
Всъщност последният писък в областта на противовъздушната отбрана са безпилотните летателни апарати (БЛА), а редица държави изграждат цели ескадрили от тях. И трите ни съседни държави – Турция, Гърция и Сърбия, произвеждат сами или закупуват БЛА.
