24-та авиационна база отбеляза своята 60-годишнина.
На 27 октомври 24-та авиационна база чества 60 години от своето създаване. Тя е уникално формирование от състава на ВВС с потенциал да участва в голям спектър от различни мисии и задачи. Каква е кратката равносметка от извършеното през тази година? Авиобазата бе включена на 6 май в демонстрацията на способности на учебен център „Црънча” заедно със СКСО. Участва в учения и подготовки като ТУБС Balkan Sentinel на полигон „Ново село”, „Ответен удар” на полигон „Корен”, ТУБС на полигон „Шабла”, Steatlin Dagar за СКСО, „Тракийска звезда”, в тренировки със 101-ви алпийски полк за отработване на способи за десантиране, „Тракийско лято” и Bolkan Spartan.
Проведена бе морска подготовка преди учението на „Шабла”. Възстановена бе подготовката на командири и инструктори. Вертолети и екипажи гасиха пожари, като тези в Рила, Родопите, в районите на Твърдица, Розино, Старосел и Баня.
Активно е участието на авиобазата в Центъра за обучение на пилоти за специални операции в Задар (Хърватия). От лятото на тази година със заповед на министъра на отбраната като член на борда в управлението на този Център бe назначен полковник Димитър Павлов – заместник-командир на 24-та авиобаза.
Но да се върнем към 60-годишната история на формированието. То е наследник на 44-ти вертолетен авиационен полк, който е създаден през есента на 1961 г. на летище Пловдив и включен в състава на 10-и Смесен авиационен корпус. Така е поставено началото на бойната вертолетна авиация.
на България. На 27 октомври 1961 г. официално е връчено бойното знаме на полка. Тази дата става празник на новосъздаденото авиационно формирование.
Вертолетите започват масово да навлизат във ВВС на Българската армия в края на 50-те години. Първите на въоръжение са Ми-4 и Ми-1 – незаменими в изпълнението на транспортни и свързочни задачи.
През февруари и март 1963 г. са получени още 25 вертолета Ми-4 и започва изпълнението на различни задачи, като стоварване на тактически въздушни десанти, кацане на високопланински площадки, поставяне на минни заграждения и подготовка в сложни условия. Реализират се първите парашутни скокове от вертолет и се осъществяват специални санитарни задачи. В общоармейските учения все по-често участват и ескадрилите на вертолетния авиополк. Съвместно със Сухопътните войски и ВМС вертолетите извършват стоварване на десанти и диверсионно-разузнавателни групи, както и евакуация на ранени.
През 1969 г. започва усвояването на нов тип вертолет – Ми-8. През 1973 г. вертолетът Ми-1 е заменен от Ми-2 – лек вертолет с два турбодвигателя, който може да превозва до шестима пътници. Той се използва за обучение, за въздушно-радиационно и инженерно разузнаване, коригиране на огъня на земната артилерия и като въздушен команден пункт.
През 1978 г. в полка са зачислени първите бойни вертолети Ми-24 – трето поколение, с мощно въоръжение и огромни огневи възможности.
Те са предназначени за непосредствена огнева поддръжка на Сухопътни и Военноморски сили, унищожаване на бавноподвижни въздушни и малогабаритни бронирани земни и морски цели.
На 17 юни 1980 г. 44-ти вертолетен авиационнен полк е преместен на летище „Крумово”. През 1983 г. вертолетите Ми-24 са пребазирани на летище „Стара Загора” и са включени в състава на новосформирания 13-ти авиационен полк бойни вертолети, по-късно – 23-та авиационна база бойни вертолети.
Основен транспортен вертолет след 1985 г. става Ми-17, който е мощен, с големи възможности по товароподемност, скорост и височина, летящ във всякакви метеорологични условия.
Той заменя вертолетите Ми-4 и Ми-2, като дава нов тласък за развитие на вертолетната авиация и осигурява изпълнението на бойни дежурства и специални задачи. Сред тях са стоварване на диверсионно-разузнавателни групи, миниране, въздушно визуално разузнаване, въздушно радиационно и химическо разузнаване, транспортиране на войски, бойна техника и екипировка, включително и на външен товар. С Ми-17 могат да се извършват аварийно-спасителни работи, авиомедицинска евакуация, спасително-издирвателни операции над суша и море, в интерес на армията и гражданските структури, гасене на пожари на територията на страната и извън нея, както и операции по ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи.
През 1994 г. 44-ти вертолетен авиационен полк и двата осигуряващи го батальона се обединяват в 24-та вертолетна авиобаза, като запазват личния състав и дислокацията си. През лятото на 1999 г. шестима летци и група от инженерно-техническия състав от авиобазата преминават успешно курс за приучване на вертолет Бел-206 във Форт Уърт, Тексас, САЩ. Това е първата американска авиационна техника, предоставена за нуждите на Българската армия.
От септември 2000 г. вертолетите Ми-24 са пребазирани от 23-та авиобаза – Стара Загора, в 24-та авиобаза – Крумово. За периода юни 2006 г.–май 2007 г. 24 летци и група от инженерно-техническия състав от авиобазата преминават успешно курс за приучване на вертолет „Кугар” в Маринян, Франция. На 26 август 2006 г. бе приет на въоръжение първият „Кугар” – среднотонажен двудвигателен вертолет с основно предназначение за тактически транспорт Базата разполага с 12 такива, които съответстват напълно на стандартите на НАТО.
От 1 юли 2012 г. в състава на 24-та авиобаза влиза 16-а Транспортна авиобаза, която е трансформирана в Транспортна авиационна група. Така авибазата е дислоцирана на две летища – на Крумово и на Враждебна.
От 10 ноември 2016 г. командир на 24-та авиобаза е бригаден генерал Димитър Иванов. Той изказва благодарност на ветераните, че са отдали живота си на авиацията, че с техните пример и предаден опит на поколенията е достигнато днешното ниво. И поздравява с празника личния състав на формированието, като му пожелава здраве, нови успехи и да дава все така най-доброто от себе си, за да изпълнява с висок професионализъм всички мисии и задачи.
