Спирдон СПИРДОНОВ
Това е максимата на капитан III ранг Станислав Георгиев, първенец на Випуск „Г. С. Раковски“ – II смяна.
Първенец на Випуск „Г. С. Раковски“ – II смяна, по специалност „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“ на Военна академия е капитан-лейтенант Станислав Георгиев. Той бе повишен в звание „капитан III ранг“, назначен на длъжност „Командир на кораб трети ранг“ във в. ф. 18360 – Бургас. Удостоен е с парична награда от министъра на отбраната и с медал на Военна академия. Дипломата си получи лично от президента и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България Румен Радев. След тържествената церемония в петък, 29 октомври, отговори на няколко въпроса.
– Откъде сте, г-н капитан III ранг?
– Родом съм от Бургас. До този момент службата ми премина в Шести дивизион в Бургас. През последните 14 месеца имах удоволствието да се обучавам във Военна академия като слушател. Днес със завършването увенчахме своята подготовка в Академията.
– На каква длъжност ще бъдете?
– Новата ми длъжност отново ще бъде в Шести дивизион, но вече като командир на базов миночистач с бордови номер 61.
– Кога постъпихте във Военноморското уучилище?
– През 2005 г., завърших през 2010 г. 11 години по-късно имам удоволствието да завърша Военна академия на оперативно ниво.
– Какво ще посъветвате тези, които се колебаят да кандидатстват във Военноморското уилище?
– Бих ги насърчил, най-чистосърдечно и добронамерено. Смятам, че специално Военноморското училище се развива доста позитивно и с високи темпове, особено в последните години. Доста се обнови материалната база. Могат да се използват много тренажори и друга техника в обучението. Всичко това подпомага подготовката на обучаемите. Те се реализират както във военната среда, така и по търговските кораби. Така че всеки, който е решил, бих го насърчил и бих му казал, че има добра професионална реализация и добри хоризонти за развитие.
– Докато бяхте в Академията, пропуснахте няколко учения на море. Сега какво Ви предстои?
– За радост или не, но е така. Включително и корабът, на който бях помощник-командир три години и половина базов миночистач „Шквал“ с бордови номер 62, само преди месец плава в състава на Втората постоянна противоминна група на НАТО. Сега, както се казва, се връщам отново в боя, но на по-високо ниво. И с по-голяма отговорност, разбира се. Продължаваме с изпълнението на планираните задачи.
– С какви чувства поемате командването на базовия миночистач?
– Поемам го, преди всичко, с ясната и съзнателната отговорност, която носи командирът, без значение какъв ранг кораб е. И с амбицията да повишаваме качеството на подготовка както на самия кораб, така и на личния състав, който обслужва материалната част. Без хората техниката е нищо сама по себе си.
– В досегашната си служба имате ли участие в международни учения?
– В доста международни учения съм участвал, включително четири пъти в Постоянната противоминна група на НАТО. Имам няколко участия вече в бившето оперативно учение БЛЕКСИФОР, което се провеждаше до 2014 г. Смея да твърдя, че имам богата международноплавателна дейност.
– На базата на този опит как преценявате подготовката на българските Военноморски сили в сравнение с тези от другите държави?
– Преценявам я като добра в доста аспекти, включително в оперативното ни взаимодействие, по отношние на владеене на английски език, професионалната подготовка по използване на материалната част и корабите, при взаимодействието ни в различни тренировки и учения, които се провеждат в брегова фаза и на море. Смятам, че имаме още много да надграждаме. Предвид на остарялата техника подготовката ни е на добро ниво и се представяме успешно. Не е тайна, че голяма част от корабите, които експлоатираме, са съветско производство. Имат нужда от модернизация, дори и от подмяна.
– Вашата лична амбиция от тук нататък?
– Моята лична амбиция е да се докажа на оперативното ниво, за което вече имам удостоверение. Да изпълнявам с достойнство и отговорност дъжността, на която съм назначен. От там нататък развитието зависи от обстоятелствата. Ди си пожелаем преди всичко здраве. Има ли човек желание, нещата се получват. Това е моята максима.
– Във Военна академия има и стратегическо ниво.
– Да, вече ни отправиха пожелания и изразиха надежда да ни видят отново. За мен ще е удоволствие. Имам желание, смятам, че от мен зависи, както и от всеки един от колегите как ще се развие и какво ще постигне от тук нататък.
