Информационен център на Министерство на oтбраната

У спешна мисия за 4 българки военни медици

„Благодаря ви за  успешно изпълнената мисия. Получените от партньорите ни отзиви са отлични. Винаги съм казвал, че зад граница вие представлявате не само себе си, но и ВМА и ВС на България.” Това заяви началникът на ВМА ген.-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски при посрещането на завърналия се от 4 месеца в мисия в Мали пореден военномедицински екип. Те се грижеха за здравето на личния състав на щаба на  Мисията на ЕС на 25 държави за обучение на силите за сигурност на тази страна, базиран в столицата Бамако.

Командирът на СКС генерал-майор Валери Цолов подчерта, че отзивите за дейността на екипа са изключителни. Те достойно са защитили авторитета си на медицински специалисти, но и на Българската армия. Командирът лейтенант д-р Йоанна Маринова, медицинските сестри Емилия Ненкова и Живка Коларова и Юлия Банкова, санитар и шофьор, са били отличени с благодарствено писмо и монета от командира на мисията. Те получиха отличия от министъра на отбраната за високи постижения в службата, изпълнение на служебните задължения в сложна обстановка и за високите си професионализъм, отговорност и издръжливост.

За нас това беше школа

Лейтенант Йоанна Маринова (27 г.), национален командир на екипа

В работата в мисия разчитаме на опита си, а имахме и трудни случаи. При пътен инцидент военнослужещи от базата имаха пътен инцидент. Оказахме първа помощ на местния шофьор, пострадал тежко. Но успяхме да го върнем в съзнание. А испански военнослужещи извън Бамако бяха тежко ранени при катастрофа с ТИР. Ваксинирахме с втора игла срещу COVID вируса един от екипите, а останалите вече пристигаха ваксинирани. Извън рутинната ти работа, ти си спешен екип на разположение 24 часа 7 дни в седмицата.

Работата в психиатричната клиника на ВМА е първото ми работно място, мисията – също е първа. Отговорността там ме промени – за млад човек е изпитание и школа. Защото там трябва да си и лекар, и командир, и психолог на екипа, което е не по-малко важно в тези 4 месеца работа и живота ни  заедно. Трябва да балансираш, да бъдеш опора за колегите си. Очакванията на много хора към теб са високи, работиш с военнослужещи с опит от различни европейски армии. Аз лично имах трудни моменти, когато бях емоционална, но приоритетът е да запазиш самообладание и да следваш дълга си. Смятам мисията за успешна, а и момичетата са доволни от работата ни. Някои от тях биха заминали отново.

Аз засега нямам такива планове, защото ми предстои да взема специалност по психиатрия, а успоредно съм записала две обучения по психотерапия. И като военен лекар интересът ми е в областта на психиатрията и психотерапията, а занапред – може би в една докторантура. И щастливо семейство, с поне две деца – в бъдеще…

Донорството:

Хората правят добрината, пилотите помагат на живите

Само преди дни млада жена продължи 4 човешки живота с дарените от близките й органи. По веригата на донорския процес обикновено чуваме имената на лекарите от трансплантационния екип, но там са и пилотите на военните самолети, които транспортират и донорски органи, и донори. Това приемат за важна своя мисия. В Европейския ден на донорството се срещнахме с двама от тях.

Това е най-полезната ни за обществото мисия

Подполковник Пламен Дончев, зам.-командир на 16-а транспортна група

Над 20 г. транспортираме донорски органи и донори, както и болни. Но то е най-важната и полезна мисия, която изпълняваме за обществото. Стремим се да осигурим изправна авиационната техника и подготвени екипажи, които във всеки момент да изпълнят такава задача. Единственото, което може още да се желае, е да разполагаме с по-бърз самолет… Но за мащабите на България и околните страни прекрасно се справяме с такава задача.

Ние познаваме медиците от трансплантационните екипи. Те вършат страхотна работа и също не разчитат на почивни дни, при очакване на донорска ситуация ги връщат от отпуск, дори от чужбина. Ние също винаги имаме на разположение екип за донорска мисия.

Тежко е, разбира се, когато транспортираш потенциален донор на системи, особено млад човек, натоварващо е за психиката. При мой полет се случи младо момиче… Но винаги има по-важното притеснение – да не се изпусне времето и да не се провали възможността да се спасят няколко други човека.

Не можем да губим човешки живот Капитан Стоян Барев, пилот на „Спартан”

От 5 години съм пилот на самолет C-27J „Спартан”. А полети, свързани с донорството, се изпълняват предимно от „Спартан”, тъй като той е платформа, върху която се надграждат различни способности. И съвместно с медицинските екипи той се превръща в самолет, който транспортира пострадали, ранени, както и органи за донорство и до 3 донори на борда. От 3 години съм включен в екипажите на Аварийно-спасително осигуряване, които дежурим 24 ч по 7 дена в седмицата.

Полетите за осигуряване на донорството са различни от другите в едно-единствено нещо: Не бива да се допуска грешка. Безопасността е на същото ниво, но за да помогнем да се спаси донорският орган за хора в нужда, цялата комуникация в процеса по донорство, медицинската информация, както и тази за навигация командирът трябва да има на разположение. Имало е случаи на намалена видимост, на буря и тогава ръководителят на екипа по трансплантация трябва да каже с какво време разполагаме, което няма да се отрази на органите, за да знаем дали е възможно да излетим. А всичко приключва добре, когато видим линейката с донорския орган да тръгва към болницата, където ще бъде спасен човек… Затова си мисля: Ние сме съвременно общество и всеки сам трябва да вземе решението в момент на загуба на близък да дари органи, за да се спаси друг човек. След неизбежността на леталния изход самите хора трябва да направят добрината, за да могат други да продължат живота. Технологиите в медицината са на високо ниво и не можем да си позволим да губим човешки живот.

Благодарност… или за истинска история за доброто

„Чрез това писмо бих искала да изразя безкрайната си искрена благодарност към главен асистент д-р Антония Недева, д.м. – „Клиника по хематология” – така започва писмо до началника на ВМА ген.-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски и до началника на „Клиниката по хематология” проф. д-р Юлиан Райнов. Пише го Борислава Маркова, млада майка с тригодишен син и е работещ, енергичен човек, рядко боледувал и довчера живял в сгъстеното време на всекидневието си.

Борислава описва историята си, в която за месец животът й се обръща. Екипите в две големи болнични заведения – „Пирогов” и Първа МБАЛ София, както и от Спешна помощ, не успяват да овладеят състоянието й. Докато е приета от Спешното отделение на ВМА за консултация с хематолог. Вече в клиниката по хематология на ВМА в лицето на д-р Недева среща лекар, който във време на COVID пандемия не се страхува да лекува пациентите си. Девет дни тя е неотлъчно до Борислава. А историята й, започнала на 25 септември,  Борислава иска да стигне до повече хора, които да повярват, че в България има невероятни лекари с добри сърца. Тя е с 3 отрицателни PCR теста, но с левкоцити, паднали до 0,75 при най-ниска норма 4,10, и дни наред с температура 39,5. До деня, когато в кабинет 211 на поликлиниката на ВМА д-р Татяна Кънчева я изпраща в Спешното отделение, а там я среща д-р Антония Недева. В клиниката по хематология осигуряват стерилен бокс. И се доказва рядка диагноза –инфекция с парвовирус В19 и тежка форма на Агранулоцитоза.

След 17 дни прегръща сина си. И докато е у дома, д-р Недева продължава да проследява състоянието й. Според думите й ”…просто си върша работата”… А Борислава нарича срещата си с д-р Недева късмет. Затова в благодарственото си писмо пише: „ За мен ВМА ще остане съдбовна среща с изключителни професионалисти, доказали безграничните си възможности и най-вече своята доброта”.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top