Премиерът Стефан Янев с реч на конференция за климата
Лидерите на страните от Г-20 се пазариха в продължение на два дни в Рим за стъпките за справяне с промените в климата и възстановяването от пандемията, които раздалечават богатите и бедните страни. Климатичните промени доминираха на форума, който приключи точно когато в Глазгоу, Шотландия, бе открита годишната Конференция на ООН за промените в климата.
Срещата на върха стигна до компромисна формулировка за това, кога държавите от Г-20 трябва да постигнат нулеви емисии на парникови газове. Това означава произвеждането на емисии до нива, в които океаните, горите и ограничителните мерки да могат да ги отстранят от атмосферата. Групата на седемте богати демокрации (Г-7) определи 2050 г. за крайна дата, но ръководителите от по-обширния форум Г-20 се съгласиха на „около средата на века“. Лидерите се договориха да прекратят финансирането на въглищни електроцентрали в чужбина, което съвпада с решението на Г-7 от срещата й на върха през юни в Корнуол, Англия.
На форума в Глазгоу САЩ, Европейският съюз и близо 80 други обявиха създаване на глобално партньорство за свиване на метановите емисии с 30% до 2030 г. спрямо нивата от 2020 г. Решението обхваща държави, които създават 70% от световния брутен вътрешен продукт и генерират около 50% от метана в атмосферата. Част от замърсителите обаче – Русия, Китай и Индия – не участват. За сметка на това друга страна, на която се пада голяма част от метана, Бразилия, се съгласи. Лидерите на над 100 държави по-рано потвърдиха и ангажимент да се борят с обезлесяването в глобален план – първият пробив на климатичната среща. Отделянето на метан се смята за свързано с около една трета от повишаването на световната температура в резултат на човешка дейност.
Водещи замърсители в света обаче дават дори по време на конференцията заявки за действия, които не работят в полза на Парижкото споразумение. Китай например увеличава с над един милион тона ежедневното си производство на въглища в контекста на недостиг на електроенергия и в момент, в който лидери от цял свят преговарят в Глазгоу по споразумение относно това, как да бъде пощадена планетата ни от глобалното затопляне, предаде „Франс прес“. Само работеща и жизнеспособна икономика може да бъде трансформирана в контекста на приоритетите на зеления преход. В този процес трябва да се вземат предвид националните особености, така че подходът да бъде справедлив и пропорционален“. Това заяви министър-председателят Стефан Янев в изказването си пред държавните и правителствените ръководители във втория ден от срещата в Глазгоу.
Руският флот се въоръжава с ракетата „Циркон“
Тестовете на руската хиперзвукова ракета „Циркон“ почти са приключили и доставки за военноморския флот ще започнат през 2022 г., каза президентът Владимир Путин в сряда, цитиран от „Ройтерс“. Този ход е част от стремежа на Москва да излезе начело в надпреварата със САЩ и други страни в приемане на въоръжение на следващото поколение оръжия с голям обсег, които са по-трудни за следене и прехващане. Миналия месец Русия каза, че за първи път успешно е тествала ракета „Циркон“, изстреляна от подводница.
„Сега е особено важно да разработим и приложим технологиите, необходими за създаване на нови хиперзвукови оръжейни системи, лазери с висока мощност и роботизирани системи, които ще могат ефективно да противодействат на потенциални военни заплахи“, каза Путин. Той заяви, че по време на изпитанията ракетата успешно е поразила цели на сушата и в морето, когато е била изстреляна от подводница и кораби.
Някои западни експерти поставят под въпрос колко напреднали са руските оръжия от ново поколение, но и признават, че комбинацията от скорост, маневреност и височина на полета на хиперзвуковите ракети ги прави трудни за следене и прехващане. Те летят високо в атмосферата със скорост от около 6200 км/ч – повече от пет пъти по-бързо от звука. Това е по-бавно от междуконтинентална балистична ракета, но формата на хиперзвуковия планер му позволява да маневрира към целта си или да избягва отбраната ѝ. През октомври Пентагонът каза, че иска от компаниите от отбранителния сектор да намалят крайната цена на хиперзвуковите оръжия, понеже ракетите, които в момента са в разработка, струват десетки милиони долара за единица въоръжение.
Бунтовници напредват към столицата на Етиопия
Етиопия обяви извънредно положение, след като въоръжени сили от северния регион Тиграй съобщиха, че са завладели територии и обмислят поход към столицата Адис Абеба, предаде „Ройтерс“. Това е най-драстичната промяна в политическия и обществения живот на страната, откакто започна демократизацията при премиера Абий Ахмед Али през 2018 г., след десетилетия на репресивно управление. Според кореспондент на телевизия „Ал Джазира“ в Адис Абеба идеята е извънредното положение да продължи най-малко две седмици. Съобщението, разпространено по държавна медия, дойде два дни, след като премиерът Абий Ахмед призова гражданите да хванат оръжие и да се защитят от Фронта за освобождение на народа на Тиграй (ФОНТ, известен на английски като TPLF). Властите в Адис Абеба казаха на жителите да регистрират оръжията си и да се подготвят да защитават кварталите си.
Извънредното положение беше наложено, след като ФОНТ заявиха, че през последните дни са превзели няколко града (сред тях стратегическите Десие и Комболча в провинция Амхара) и че обмислят поход към столицата Адис Абеба, разположена на около 380 км южно от техните предни позиции. Адис Абеба е мегаполис с население над 5 млн. души в една от най-големите африкански държави, където живеят над 113 млн. Говорителят на ФОНТ Гетачу Реда обяви, че ще се създаде временно правителство след овладяването на Адис Абеба, но Абий и министрите му няма да бъдат поканени.
