Добре е да излизаме на „Корен” поне по четири пъти в годината, предлага командирът на 4-ти артилерийски полк.
– Господин полковник, какво беше характерно за преминалото полево обучение на полигон „Корен” на 4-ти артилерийски полк?
– Ще започна оттам, че за трети пореден път проведохме полево обучение на полигон „Корен” в условията на пандемия от COVID-19. За трети пореден път предизвикателствата бяха много. И се стремяхме да намерим начини за успешното им решаване и преодоляване. Дадохме повече свобода на формированията от състава на полка да използват по-пълноценно всички дадености на полигон „Корен”, като райони за разполагане и изпълнение на задачи. Винаги съм подчертавал, че хората в Българската армия – военнослужещите и цивилните служители, са най-ценното в нея. И затова трябва да се стремим по всяко време и по всякакъв начин да запазим тяхното здраве. Те наистина са безценни и без тях нищо не може да бъде направено. Затова взехме решение на полигона да излезе първо едно формирование и да изпълни планираните задачи. След това – друго да проведе тактическо учение с бойни стрелби, като на него бях ръководител. Състоя се и учение на батарея от дивизион. Завършихме с тренировката по управление на огъня на полка.
– Какви цели си поставихте и доколко ги постигнахте?
– Трябваше да видим докъде сме стигнали в подготовката и къде допускаме грешки. В миналото имаше някои практики, които сме ги позабравили, и трябваше да си ги припомним. Защото те отговарят на всички условия, в които трябва да се изпълняват задачите, най-вече в тактическо отношение. В същото време направи впечатление, че има и грешки, които допускаме по простата причина, че се придържаме към старите, а не към новите изисквания и новите условия.
Това, което исках и заложих като цел на полевото обучение, е да съгласуваме методите за управление на артилерийските формирования. Има някои въпроси, над които трябва да работим и да ги поправим. Виждам, че самото управление на артилерийските формирования е малко затруднено и причината е, че нямаме система за управление на огъня. А липсата на такава система удължава времето за изпълнението на огневите задачи. И ние трябва да търсим възможност да повишим ефективността на артилерийския огън. А ефективността на артилерийския огън зависи от точността и времето за неговото изпълнение.
– Позициите за стрелба на полигона са познати на артилеристите. Какво направихте, за да се избегне рутината при изпълнението на задачите?
– При провеждането на ученията винаги съм се стремял да разнообразявам условията за изпълнение на задачите. Опитвам се всеки път, на всяко полево лагерно обучение, да сменям позициите. Да, полигонът не дава възможност това да се прави многократно и в някои случаи няма как да променим местата на огневите позиции и наблюдателните пунктове. Но в щаба на полка правим всичко, което е възможно, да разнообразяваме тези учения, да променяме местата, както и условията за изпълнението на задачите. В последно време наблягаме най-много на управлението и на маньовъра. Зная, че нашите разчети са добре подготвени и изпълнението на огневите задачи не са толкова голям проблем, точността ни е много добра, времето за изпълнение на задачите, което се изисква, е много добро. На нас ни липсват най-вече управлението и бързината в управлението. Липсва ни маньовърът, като изключвам системите на реактивния и на противотанковия дивизион. Но на първи артилерийски дивизион маньовърът е твърде ограничен. Затова се стремим да променяме обстановките, за да бъдат заемани различни позиции.
– Как се справиха със задачите си военнослужещите? Имаше ли такива, които за първи път бяха на полигона?
– Близо 25% от офицерите, сержантите и войниците са на нови длъжности или са нови за полка. И много от новите сержанти и войници решаваха задачи, които преди това не са изпълнявали. Мога да дам примери с батарея от противотанковия дивизион, която първа започна полевото обучение. Четирите екипажа бяха абсолютно нови, личеше притеснението им, изнервянето им преди учението и най-вече преди самата стрелба. Но след като изпълниха задачите, и при това доста добре като за първа стрелба, военнослужещите бяха широко усмихнати и доволни от това, което са направили. Войникът се изгражда на полигоните, това за мен е основното мото. Защото в учебния кабинет, на строевия плац може да се учат много въпроси, но психологическото изграждане на войника, уменията му, способностите, които трябва да постига, се правят на полигона. И трябва да се стремим това да стане първа природа на войника.
– Колко важна за вас е подготовката на полигон
„Корен”?
– В районите и учебния център около Асеновград нямаме такива условия като на „Корен”. Затова се стремим, когато излезем на този полигон, да използваме неговите възможности – дълбочина и широчина на развръщането на артилерийските формирования, и естествено – дълбочина на изпълнение на огневите задачи. Маньовърът в хода на боя също е много важен. Маньовърът е този, който при бойна обстановка може да намали загубите и да запази живота на личния състав. Така че се стремим да използваме пространството, което ни е определено. Да намерим нови начини и способи за използване на артилерията, защото наистина тя е оскъдна, а задачите пред нея са много.
– Срещнахте ли необходимото съдействие от формированието на полигон „Корен”?
– Командирът на полигон „Корен” подполковник Валери Антонов е артилерист. С него говорим на един професионален език и той знае с какво може да ни помогне. Преди да дойдем на полигона, с него обсъждахме какво ни е нужно и той се стремеше да ни го осигури и да подобри нашата дейност.
– Преминалото полево обучение може ли да бъде определено, като подготовка за тактическото учение с бойни стрелби на полка през май догодина?
– Да, догодина ни предстои тактическо учение с бойни стрелби на полка. Ръководството ще се осъществява от Командването на Сухопътните войски и ние трябва да покажем това, което се очаква от нас. Но за това са необходими много тренировки. Дори задачата, която си поставих, е излизането на полигон „Корен” в бъдеще да става по-често, отколкото сега. Надявам се, сигурен съм, че Командването на Сухопътните войски ще намери начин, защото е добре поне четири пъти в годината полкът да излиза на полево обучение на „Корен”. Под каква форма това може да се осъществи и как ще стане – ще го анализираме в щаба на полка. И ще направим нашето предложение пред Командването на Сухопътните войски. Хубаво е, че си виждаме грешките, виждаме възможностите и пътищата за тяхното преодоляване. Но в бъдеще са ни необходими нови системи и най-вече нови образци оръжие. Защото с буксирни гаубици е малко по-трудно в днешни условия да останеш боеспособен за по-дълго време. Артилерията на Българската армия намаля изключително много. Затова трябва да търсим начини и способи за нейното запазване.
