На 26 октомври т.г. въоръжените сили на Украйна за пръв път използваха турските бойни дронове „Байрактар“ за удари срещу сепаратистите в източната част на страната. Поразена е била артилерийска установка, от която е воден огън срещу позиции на украинската армия. От военна гледна точка събитието не е чак толкова значимо, но заслужава внимание последвалият геополитически отзвук. Още на следващия ден Германия и Франция изразиха загриженост от действията на Киев. Според официален Берлин Минските споразумения постановяват, че дронове в Донбас могат да използват единствено представителите на наблюдателната мисия на ОССЕ. На брифинг представителят на германското външно министерство Андреа Засе заяви, че вкарването в действия на бойни дронове от страна Киев не способства за урегулирането на конфликта. От своя страна от Генералния щаб на украинската армия отбелязаха, че дроновете „Байрактар“ не са пресичали линията на разграничение между силите в Източна Украйна и освен това техният удар е бил в отговор на обстрел от страна на „руските окупатори“.
В сложна позиция се оказа и Турция. От една страна, в последно време тя поддържа добри отношения с Русия, а от друга, не възразява срещу твърденията за стратегическо партньорство с Украйна. За да изглади конфликта, министърът на външните работи на Турция Мевлют Чаушоглу призова страните, купили турско оръжие, да не споменават неговия производител. „Когато дадена държава се сдобива с отбранително оръжие от нас или от която и да било друга държава, то това оръжие престава да бъде руско, турско или украинско. Т.е. – от момента на покупката на наше оръжие то престава да бъде турско. Макар че е произведено в Турция, в момента то е собственост на Украйна“ – заяви Чавушоглу в интервю за руската телевизия „Россия-1“. Той подчерта, че Киев трябва да престане да споменава Турция по теми, засягащи безпилотните летателни апарати.
Очаквано най-остра бе реакцията на Русия. Представителят на страната в ООН Василий Небензя заяви, че „украинците водят много опасна игра“. Той напомни, че използването на дронове противоречи на Минските споразумения, и предупреди, че това „може да има последствия, които украинската страна дори не може да си представи“. От своя страна обаче САЩ не се солидаризираха със своите европейски съюзници Германия и Франция, а заявиха, че „не е Украйна, която изостря ситуацията“ в зоната на конфликта.
Политическите усложнения, в които бяха въвлечени Украйна, Русия, Турция и Германия, произтичат от факта, че дроновете „Байрактар“ са сериозен военен ефектив, който може да доведе до чувствителни промени в съотношението на силите в Източна Украйна. Става дума за нападателни безпилотни апарати с радиус на действие до 150 км и скорост 130 км/ч. „Байрактар“-ите са снабдени с автоматична система за излитане и кацане и високоточни авиобомби, които също са произведени от турска компания.
По неофициална информация Украйна е купила дронове „Байрактар“ на обща стойност $69 млн. Освен това турският производител на безпилотните летателни апарати се е съгласил да построи на украинска територия сервизен и обучителен център за обслужване на дроновете.
А междувременно военно-политическата ситуация около непризнатите от никого Донецка и Луганска народни републики остава напрегната. По данни на мисията на ОССЕ само за два дни – от 29 до 31 октомври т.г., режимът на прекратяване на огъня е бил нарушен 988 пъти в Донецка област и още 471 пъти в Луганска. Западните медии са пълни с тревожни съобщения, че Русия отново трупа значителни войскови съединения в близост до границата с Украйна, а властите в Киев също втвърдяват тона спрямо сепаратистите и подкрепящата ги Москва. Така че „Байрактар“-ите добавят напрежение там, където то вече е дори в излишък.
Китайските военни стъпват в Таджикистан
Успехът на талибаните тревожи съседите на Афганистан
Падането на Афганистан под властта на талибаните вече размества военностратегическите пластове и в съседните държави. Несъмнено най-засегнат от случилото се в Кабул е Таджикистан – както заради дългата си трудноохраняема граница със страната на талибаните, така и заради факта, че таджиките са втората по големина етническа общност в Афганистан.
В края на миналия месец стана ясно, че властите в Душанбе (столицата на Таджикистан) са разрешили на Китай
да построи нова военна база
на таджикска територия в близост до границата с Афганистан. На 27 октомври строителството на новия обект бе одобрено от долната камара на парламента в Душанбе. То е фиксирано в договор между Министерството на външните работи на Таджикистан и китайското Министерство на обществената сигурност. Според изявление на таджикистанския първи зам.-министър на вътрешните работи Абдурахмон Аламшозада базата ще се появи в с. Вахан в отдалечената Горно-Бадахшанска автономна област и в нея ще се настанят бойци от отряда за бързо реагиране на спецсилите на таджикистанското МВР, както и редовни военни части. Общата стойност на строителните работи е $10 млн. и ще бъде платена от Китай. Официалната версия на властите в Душанбе е, че новата база ще изпълнява полицейски функции за борба с организираната престъпност. В нея ще бъде монтирано „специално оборудване за информационната система на Интерпол“. То също ще бъде доставено от Китай.
Трябва да се отбележи, че Китай вече има една военна база на територията на Таджикистан. Тя се намира в Муграбския район и също е близо до афганистанската граница и до
т.нар. Вахански коридор –
афганистанска територия, която се вдава като хобот, разделящ Таджикистан на север от Пакистан и Индия на юг. Източният край на Ваханския коридор завършва в Китай. Официално базата в Муграбския район е собственост на Таджикистан, но според многочислени медийни публикации там са разположени китайски военни. Сега таджикските власти са изявили желание да я предадат изцяло на китайците без никакво заплащане на арендна такса, а в замяна очакват военна помощ от Пекин. Преговорите по този въпрос са водени през лятото, когато китайският министър на отбраната е бил на посещение в Душанбе.
Така Китай става втората велика сила, която стъпва във военен план в Таджикистан. Първата, разбира се, е Русия – бившата таджикистанска метрополия. Тя е разположила в централноазиатската държава своята 201-ва военна база, намираща се на две места – в Душанбе и Бохатар. В състава й влизат мотострелкови, танкови, артилерийски и разузнавателни подразделения, части на ПВО, химическа защита и свързочници. Трябва да се отбележи, че руски граничари охраняват таджикистанско-афганистанската граница още от 90-те години.
Появата на китайски военни в Таджикистан слага край на
негласното „разделение на труда“
между Пекин и Москва в Централна Азия. Досега китайците проникваха в региона главно икономически, а военното присъствие бе запазена зона за руснаците. Сега Пекин търси промяна в това статукво, но Русия не е особено обезпокоена. Първо, защото заплахата от талибаните наистина е сериозна и изисква общ отговор, и второ, защото руското военно присъствие в Централна Азия си остава неизмеримо по-голямо от китайското. А и трябва да се има предвид, че Таджикистан е член на доминирания от Москва военен съюз Организация на Договора за колективна сигурност и голяма част от таджикистанските военни се обучават в Русия.
Поне засега китайското военно присъствие в Таджикистан трябва да бъде разглеждано в чисто регионален контекст – Пекин се интересува преди всичко от контрола над Ваханския коридор, защото през него от Афганистан в Синцзяно-Уйгурския район на Китай могат да проникват бойци от уйгурското съпротивително движение. Но апетитът идва с яденето. Растящата китайска икономическа мощ постепенно се конвертира и във военна сила и рано или късно Пекин ще надхвърли рамките на чисто икономическата експанзия в Централна Азия. Най-малкото, защото китайските инвестиции в региона се нуждаят от защита.
