В затишията между стрелбите и специфичните задачи, включени в батальонното тактическо учение „Отбранителен щит-21“, което се проведе на учебен полигон „Корен“ край Хасково, екип журналисти от в. „Българска армия“ и Военния телевизионен канал се срещнаха с военнослужещи от ЕЦНП. Те ни разясниха не само своите конкретни ангажименти в учението и ни разказаха накратко за своя армейски и личен живот. На тези откровени и неподправени разкази ви правим свидетели днес.
Капитан Ангел Узунов е военнослужещ в 29-ти механизиран батальон от състава на Единния център за начална подготовка в Шумен. Ролята на батальона в „Отбранителен щит-21“ е отразяване на атаката на противника и възстановяване на целостта на отбраната. В рамките на тактическото учение с бойни стрелби ротният командир капитан Ангел Узунов и неговите колеги изпълняваха задачи, свързани с отбранителни бойни действия. Сред тях бяха ротните командири – на първи взвод: капитан Петко Димов; на втори – новодошлият в редиците на батальона лейтенант Христо Генджов; на трети (поради липса на достатъчно офицери, уточнява капитан Узунов) – сержант Димитър Иванов.
„Нашите полигони са малки и нямаме възможност да изпълним способностите, за които тренираме, тъй като започваме сглобяването на едно подразделение от ниво взвод, рота и батальон. Там нямаме възможност да изпълняваме задачите, които изпълняваме на полигон „Корен“, тъй като там можем да изпълним стрелба най-много до взвод. „Съгласете се, че, след като цяла година тренираме една задача, е добре да сглобим едно действие от най-малкото до най-голямото подразделение, за да видим крайния му ефект“, обяснява капитан Узунов позитивите от ученето „Отбранителен щит-21“.
Ротата му е попълнена на 80 % което ще рече, че личният състав от войници е на 99%, но, както навсякъде, липсват офицери. Самият той не е стъпвал на учение на „Корен“ от 2012 г. Службата му започва в Елхово, след което е назначен в Карлово, после в Шумен. Военнослужещ е от вече 21 години, като половината от това време е ротен командир. В кариерата си няма мисии зад граница. За себе си разказва, че е бил запален въдичар до раждането на двегодишната му дъщеричка. „Шест месеца преди да се роди тя, забравих риболова“, споделя с усмивка той. Понеже самият той е родом от Южна България, любимите му места за целта са язовирите Малко и Голямо Шарково, р. Тунджа.
Следващият, с когото разговаряме, е капитан Христо Върбанов от 4-ти механизиран батальон в ЕЦНП. Той е командир на 1-ва механизирана рота, която имаше за задача да оборудва ротен опорен пункт и да не допусне нападение от страна на противника.
За това учение се готвехме дълги месеци назад и преминахме доста трудности, личният състав от механизираната рота, тъй като тя е най-натоварената от целия батальон, успя въпреки лишенията и препятствията да подготви военнослужещите с допълнителни знания и умения, които да доразвием тук на полигон „Корен“, разказа за в. „Българска армия“ и ВТК капитан Върбанов. „До момента сме на 80% завършили занятието, остава ни само да стреляме и да покажем онова, за което сме дошли тук“, допълни още той. На ротното учение също са изпълнявали стрелби, като са получили оценка „удовлетворителен“.
Последното идване на батальона на този полигон е било преди 11 години, когато той е бил в състава на 5-а Механизирана бригада. „Това не значи, че не сме се готвили за други учения – международни или национални, но на този полигон идваме за пръв път. Батальонно учение не е провеждано наистина от много време, а другите учения са ежегодни. Всички ротни учения са преминавали по план на формированието в района на нашия гарнизон“, обясни още той.
Командир на 1-ви взвод в механизираната рота е лейтенант Християн Джуранов, на 2-ри взвод – старши сержант Николай Димитров. „Те имат достатъчно боен опит и знания, които да им позволят да направляват поверените им формирования“, уверява ни капитан Върбанов и допълва: „Лейтенант Джуранов постъпи в нашите редици от военното училище преди няколко месеца, той е отлично обучен и разчитам да поеме ротата след моето оттегляне“.
Колкото до състоянието на полигон „Корен“ според капитан Върбанов то е същото, каквото е състоянието на всички полигони в България в момента. Това обаче не ги изненадва, а може само да допринесе за разширяването на обхвата на действията, които извършват в този район, тъй като той е по-широк и позволява маневри, които не могат да бъдат извършени в Плевенския гарнизон.
На финала разговаряме и с лейтенант Християн Джуранов, на чието постъпване в механизираната рота всички се радват, тъй като младите офицери и тук са недостатъчно. „На днешното занятие съм назначен за командир на първи механизиран взвод от състава на първа механизирана рота, като съм получил задача за заемане и оборудване на взводен опорен пункт – мястото, на което се намира в момента“, съобщава ни той.
Лейтенант Джуранов е постъпил в ротата само преди три месеца като взводен командир, завършва Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново. По време на стажа си там има възможност да участва в международно учение SABER GUARDIAN, което доста помага за неговата и на съвипускниците му подготовка, за да сверят часовниците си с другите армии.
„Сега е по-различно като командир, защото зависи от теб дали задачата ще бъде изпълнена, както и от хората зад мен, които изпълняват своите задачи, и съм доста доволен от тях. Притеснения няма, чувствам се на мястото си.“
А как е стигнал до редиците на армията? „Може би още от ранно детство почувствах, че това е моето призвание и трябва да служа на България и българския народ. Нямам роднини военнослужещи, всички в рода само са отбили задължителната си наборна служба, но така ми се стече животът, че предприех тази стъпка да постъпя във военното училище. Дори да се върне времето назад, не бих променил решението си, армията е моето призвание. Във Велико Търново имахме доста практика и теория, които ми помогнаха да се напасна с личния състав и задачите, които ми се възлагат, специалността ми е „Мотопехота и танкови войски“. За некомплекта в армията не мога да ви отговоря, но само ще си позволя да подчертая, че това се компенсира със старанието и желанието на личния състав. Трудно е, но успяваме.“
Какъв съвет би дал на младите, които не могат да вземат решение в живота си по кой път да поемат. „Ако не желаят истински да служат в армията, да не поемат този път“, отговаря уверено лейтенант Джуранов. „В ротата доста добре ме посрещнаха и дадоха отговори на моите въпроси, които не бяха малко и все още не са малко, но продължаваме да надграждаме.“
Той самият е роден в Ботевград, набор 1997 г. Интересен факт в неговото CV е, че футболист, завършил спортни школи, едната от които е на самия Христо Стоичков, тренирал е и в школата на ПФК „Видима–Раковски“ в Севлиево, играл е и за отбора на Етрополе като централен защитник, а впоследствие – и халфовата линия. Любимият му отбор е лондонският „Арсенал“, а от българските – ЦСКА.
