Българските градове са богато дарени с прекрасни стари сгради, някои от които са истински произведения на изкуството и архитектурни шедьоври. Това са предимно паметници на културата. За съжаление обаче, някои от тях стават обект на умишлени или неумишлени посегателства, понякога и с цел да се освободи терен за ново строителство. Сградата на пл. „Възраждане“ в София беше опожарена съвсем наскоро. Това беше вторият пожар там само за последните 4 години. Сградата e свързана едновременно с историята на киното, на архитектурата и на комунистическото движение в България.
През 2003 г. тя губи статута си на паметник на културата от национално значение и парцелът фигурира в Общия устройствен план на София като част от нов делови център в зона с високо застрояване. Историята на сградата започва в началото на ХХ в. След много преустройства тя губи първоначалния си блясък, но и до днес запазва ниската си част, гледаща към бул. „Тодор Александров“. Зданието първо е било театър „Нова Америка“. Там започва регулярният кинематографски живот в София.
През 1918 г. сградата вече е театър „Ренесанс“. През 1940 г. тук за първи път избухва пожар. По-късно именно там Георги Димитров произнася последната си реч през 1948 г. Вероятно по тази причина след смъртта му сградата е наречена Профсъюзен дом на културата „Георги Димитров“. Няколко са случаите на подпалени сгради – паметници на културата. Най-известните примери са изгорелите Тютюневи складове в Пловдив и сградите на Царските конюшни в София. Има подозрения, че пожарите са умишлени, защото обикновено водят до отмяна на защитения статут на постройките и това позволява бъдещо застрояване на парцела.
Софийската районна прокуратура започна разследване на последния пожар в сградата на пл. „Възраждане“. Ще бъдат проверени всички възможни версии за инцидента, включително и евентуални умишлени действия. Едно обаче е сигурно, емблематични сгради в България изгарят при съмнителни обстоятелства и така губим собствената си история – година след година, месец след месец и ден след ден. Осиротява архитектурата на изяществото и изчезват шедьоврите на една стара, но изключително красива епоха. (БА)