Още преди години, когато все още се комплектуваше външната експозиция на Националния военноисторически музей (НВИМ) в София, журналисти и малка група посетители наблюдаваха нещо наистина феноменално. Става дума за емблематичния танк Т-34, за който казваха, че е спечелил Втората световна война. Той „застана“ на мястото си във външната експозиция на военния музей напълно самостоятелно. Тогава в. „Българска армия“ излезе със заглавие: „Т-34 влезе в историята на собствен ход“ и наистина беше невероятно да видиш този легендарен танк как да се движи напълно самостоятелно, сякаш все още е готов да изпълнява бойни задачи. Той е на въоръжение в БА от 1945 до 1982 г.
В НВИМ могат да бъдат видени и други емблематични прототипи на бронетанкова техника. Така например танк Т-55 АМ, който е на въоръжение в БА от 1985 г. и е един от акцентите във външната експозиция. Той има калибър на оръдието 110 мм, бойно тегло 41 500 кг и екипаж от 4 човека. Максималната му скорост на движение е 50 км/ч. Запасът му от ход е 290 км.
НВИМ представя и БМП-1ПК – командирска модификация на БМП-1П. Това е верижна бронирана машина, предназначена за огнева поддръжка на пехотните съединения. Тя е на въоръжение в БА от 1982 г. Има екипаж от 3 души и десант от 8 човека. Въоръжена е сът 73-мм гладкоцевно оръдие 2А38 „Гром“. По шосе развива 65 км/ч, а по вода – 7 км/ч, и има запас от ход 550–600 км.
Във външната експозиция е представена и 60-мм самоходна минохвъргачка FN 4 RM 62/ F.AB М 1962. Машината е произведена в Белгия на базата на товарен камион „Ардени“. На въоръжение в Белгийската армия е от 1962 г. Колесната й формула е 4х4 и има екипаж от трима души. Въоръжението й се състои от една 60-мм минохвъргачка „Хочкис-Бранд“ и две 7,62-мм картечници FN MAG. Скоростта на машината по шосе е 110 км/ч и има запас от ход 600 км.
Националният военноисторически музей представя още много видове и типове бронетанкови експонати, част от които не могат да бъдат видени никъде другаде. Те са поддържани в перфектно състояние и оставят осезателното усещане, че са напълно боеготови да водят битки дори и днес, години след като отдавна вече не са на въоръжение във войската.
