Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Военнослужещият тренира курсанти и е доброволец в училището в Русаля.
„Сърцето ми е в планината, обичам усещането за свобода и пространство, когато съм там, затова използвам всяка възможност да тръгна към някой връх. Вече съм бил в 27 от всичките 39 планини в България и от тях
най-привързан се чувствам към Стара планина
Планината ме научи добре да планирам това, което зависи от мен, и да приемам даденостите, които не мога да променя”, казва главният инструктор в Професионалния сержантски колеж към Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски” старшина Йонко Христов. Той е планинар, инструктор по скално катерене и планински водач.
Преди години преминал курс по скално катерене в НВУ и оттогава се занимава осъзнато и професионално с катерене. Води занятията по оцеляване на кадетите и курсантите, учи ги да преодоляват трудни терени по алпийски способи, дава им начални знания по скално катерене. Член е на асоциация „Планини и хора”, където е и стажант. Освен това е социален педагог доброволец в училището по изкуства и занаяти „Димитър Екимов” в търновското село Русаля и е сред малцината, които свирят на най-древния български инструмент – булгарина.
„Когато водя занятията по оцеляване на курсантите, винаги започвам с един и същи въпрос – страх ли ви е от високо? Когато чуя категоричното „Не!”, зная, че трябва да обърна на този човек по-специално внимание. Защото трябва да ги е страх, за да се научат на безопасност.
След години натрупан опит съм разбрал, че дори и тези, които твърдят, че не се боят от нищо,
щом застанат на ръба на скалата, се променят
Там са готови да си признаят тайни, които един психолог трудно ще измъкне от тях”, усмихва се старшина Христов и допълва, че никой от неговите кадети не се отказвал, преди да опита да преодолее страховете си. Нещо повече, тези, които се запалят, остават влюбени в природата завинаги.
„Планината изисква уважение, с нея шега не бива. На това също ги уча, защото е важно да знаят, че връх не се качва на всяка цена. Ако те допусне, ще го изкачиш, ако не – връщаш се. И аз съм се връщал – в това е умението да оцениш риска. Не е достатъчно само да знаеш маршрута и метеорологичните условия, а и да опознаеш групата, която ще водиш, да прецениш психическата и физическата подготовка на всеки човек в нея”, казва старшина Христов и признава, че не планината, а човешкият фактор води до инциденти.
Елбрус в Русия е най-високият връх (5642 м), на който старшина Йонко Христов се е изкачвал. Минавал е по 700-те километра на трасето Ком–Емине и мечтае за Камино и за турския първенец Арарат. „За Арарат трябва да се подготвя, защото върховете над 3000 м изискват физическа сила и специално състояние на духа. Затова около 15 дни преди тръгване се правят няколко изкачвания на по-нисък връх, за да свикнеш с денивелацията. Аз качвам Мусала, спя там, слизам, пак се качвам. Иначе височинната болест те събаря”, обяснява катерачът.
На старшина Йонко Христов принадлежи инициативата
„Българското знаме на всеки връх”
Идеята му хрумнала преди три години и направил група във Фейсбук със същото име. „Стихиите обаче бързо съсипват знамето, а то замърсява природата. Затова после предложих всеки, стигнал до върха, да се снима с българското знаме и да качи снимката в интернет. Ако желае и да опише маршрута – какво може да се види по него, нужната подготовка за прехода, легендите, историите за планината и върха”, обяснява алпинистът.
Когато не тренира с кадетите и курсантите оцеляване, катерене и преодоляване на трудни местности, старшина Христов работи доброволно като социален педагог в Основното училище по изкуства и занаяти „Димитър Екимов” в с. Русаля, в което учат талантливи и даровити деца в риск. Там заедно с децата работи по проект за създаване на „Пътека на мълчанието”. Тя ще бъде около Русаля с препятствия и кътове за отдих, където всеки ще може да остане сам със себе си и да си отдъхне от забързаното ежедневие. „Идеята е на децата и много ме вдъхнови. Но трябват средства. Искам да поставим табели с информация за растителни и дървесни видове, за да бъде екскурзията и образователна за децата”, обяснява старшина Христов, който е магистър по съвременни образователни технологии във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, а в момента и докторант по теория на възпитанието и дидактиката.
Освен всичко това алпинистът, инструктор и социален педагог Йонко Христов е и музикант. Свири на булгарина, който е най-древният български музикален инструмент. Донесен е тук от Афганистан и е подходящ за народна музика. „Видях го за първи път, когато бях на една от мисиите си в Афганистан, и останах омагьосан. Там все още има хора, които свирят на булгарина.
Този инструмент прилича на тамбура и у нас така е известен – българската тамбура. Прави се от тиква и има две двойки струни. А самият инструмент се майстори специално за човека, който ще свири на него. Историята на булгарината е много интересна, затова и искам този инструмент да придобие по-голяма популярност у нас”, казва старшина Христов, който е един от двамата търновци с умения да свири на булгарина. А в България тези, които владеят инструмента, са не повече от 45 музиканти.
