Демокрацията е изправена пред „постоянни и тревожни предизвикателства“ в световен мащаб. Това обяви пзидентът на САЩ Джо Байдън при откриването на виртуална среща на високо равнище за демокрацията с представители от около 100 държави, информира „Франс прес“.
Байдън каза, че тенденциите „до голяма степен сочат в грешна посока“ и че демокрацията се нуждае от „защитници“.
„Ние сме в преломна точка“, изтъкна Байдън и запита: „Ще позволим ли обратното свличане на правата и демокрацията да продължи без контрол?“
Двудневното събитие, проведено чрез видеовръзка заради пандемията от коронавирус, беше афиширано от Белия дом като американско лидерство в екзистенциална борба между демокрации и могъщи автокрации или диктатури.
„Не се заблуждавайте, ние сме в момент на демократично изчисление“, каза Узра Зея, заместник-държавен секретар по гражданска сигурност, демокрация и права на човека. „Държавите в почти всеки регион на света са преживели степен на демократично отстъпление.
Срещата на върха включва встъпителни бележки от Байдън и държавния секретар Антони Блинкен, с участието на представители на около 100 правителства, както и неправителствени организации, частен бизнес, филантропски организации и законодателни органи.
Но Байдън отиде на срещата на върха със Съединените щати дълбоко в своите собствени демократични проблеми.
Неговият републикански предшественик Доналд Тръмп продължава шокираща кампания за нарушаване на политическите норми на САЩ и отмяна на изборите през 2020 г., на които той беше победен от Байдън.
Имаше и напрежение просто за това кой трябва да бъде в – и изключен – в списъка на поканените.
Китай и Русия, които Байдън вижда като шампиони на лагера на автокрациите, бяха категорично пропуснати, нещо, което според тях предизвиква идеологически разрив.
„Нито една страна няма право да съди за огромния и разнообразен политически пейзаж на света по един-единствен критерий“, написаха посланиците Анатолий Антонов от Русия и Цин Ганг от Китай в съвместно есе миналия месец.
Решаването кои други държави трябва да бъдат изключени от срещата на върха заради нарушения на човешките права или фалшифициране на вота също беше натоварено.
Например, Пакистан и Филипините бяха поканени, докато националистическото правителство на Унгария, член на ЕС, беше навън. Десният президент на Бразилия Жаир Болсонаро беше поканен, а лидерът на Турция, членка на НАТО, Реджеп Тайип Ердоган, беше избегнат.
Най-неудобният елемент за срещата на върха обаче беше фактът, че Байдън се бори да възстанови вярата в демокрацията у дома, да не говорим за другия край на света.
Тръмп отказва да признае резултатите от изборите през 2020 г.
С помощта на симпатични медии, включително мощната Fox News, бившият републикански президент продължава да разпространява лъжи за измами сред своите десетки милиони поддръжници.
И с ударните вълни от щурмуването на Конгреса на 6 януари от привържениците на Тръмп, които все още отекват, нарастват опасенията относно законодателните избори през 2022 г. и президентските избори през 2024 г., в които Тръмп може да търси завръщане.
Брус Джентълсън, който преподава политически науки в университета Дюк, каза, че срещата на върха „никога не е била добра идея“.
„Проблемите ни тук са много по-лоши, отколкото в която и да е друга западна демокрация. Нахлуха ни сградата на Капитолия, опит за преврат. Не сме виждали това да се случи в Париж, или в Бундестага, или в централата на ЕС в Брюксел“, той казах.
„Ако искаме да се състезаваме, трябва да направим всичко възможно и това наистина зависи повече от нас в страната, отколкото по някакъв начин да съберем 100 лидери и да кажем „Ние харесваме демокрацията“.
Източник: news.bg
