Автор: Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Проект за изследване на уранодобивните район в България е разработил доц. д-р Николай Долчинков, който чете лекции в катедра „Защита на населението и инфраструктурата” в Националния военен университет „Васил Левски”.
Кандидатства за финансиране пред Агенцията за ядрено регулиране в България и когато получи нужните средства, той ще работи заедно с най-добрите си курсанти и студенти. Партньор на Националния военен университет по този проект ще бъде Институтът за ядрени изследвания в Дубна, Русия, която е втората по големина лаборатория по физика на елементарните частици след тази в ЦЕРН.
„Аз съм ходил в Дубна и съм убеден, че и на курсантите и студентите ще им бъде много интересно да видят института, в който са синтезирани всички трансуранови елементи, открити в СССР и Русия. Там е повторен и синтезът на повечето трансуранови елементи, открити в други страни. Така че, ако получим одобрение от Агенцията по ядрено регулиране, ще започнем да изследваме състоянието на районите, които са разположени в близост до спряното вече уранодобивно производство у нас. Ще направим проучване на почвата, няма да търсим уран или други цветни метали, а ще наблюдаваме има ли замърсяване в почвата и колко осезаеми са следите след затварянето на мините”, обяснява доц. д-р Николай Долчинков. И уточнява, че до момента у нас са правени две такива изследвания. Първото – преди 20 години по програма ФАР, второто – преди 10 години от експерти в Пловдивския университет. Сега идеята е курсантите и студентите да направят сравнения, като повторят изследването на някои критични точки и да отворят проучвания, там където такива не са правени, допълва преподавателят.
В областта на ядрената физика и радиационната безопасност работи доц. д-р Николай Долчинков. Той е ръководител на редица курсантски и студентски проекти в сферата на физиката. Преподавателят води отборите на НВУ при участието им в конкурса изложение „Младежко техническо творчество” в Горна Оряховица. Организатор е на състезанието по приложна електроника във Военния университет, както и на най-популярните национални конкурси за постери и фотография за студенти, курсанти и ученици.
„Има млади хора, които се интересуват от ядрената физика, любопитни са, питат за неща, които са извън учебния план. Има и такива, за които това е дисциплина, през която трябва да преминат, но моята цел са първите. Преди години ходихме с курсанти и студенти в академията в Резекне в Латвия, правихме експерименти и се запознахме с най-новите лазерни технологии. Сега няколко от тези обучаеми си имат свои 3D принтери и продължават да се развиват в тази област”, казва преподавателят.
Доц. д-р Николай Долчинков е възпитаник на Киевския политехнически институт в Украйна, където е завършил специалност, свързана с физическите методи и приборите на интроскопия. „Тази специалност всъщност ми даде знания по хидроакустика и ултразвук. В онези години в търновския радиозавод имаше специализирано военно производство и правеха прибори за охрана на морските граници.
Обаче много бързо заводът прекрати това производство, после фалира и аз не можех да продължа да работя по специалността си”, разказва доц. Долчинков и допълва, че доста дълго време се занимавал с втората си специалност, която е завършил в УНСС – „Международно право и външна търговия”. В края на 2013 г. спечелил конкурс и станал преподавател в Националния военен университет „Васил Левски”. Завършил е докторската си степен в катедрата, където е доцент – „Защита на населението и инфраструктурата”. А тя е свързана с оптимизиране на системите за контрол на радиационния фон и своевременното откриване на радиоактивни замърсявания и подобряване на тази система. Тази система функционира към Министерството на околната среда и водите и е създадена малко след аварията в Чернобил”, обяснява доц. Долчинков.
Разказва, че станал студент в Киев пет месеца след аварията в Чернобил през 1986 г. Наблюдавал ежедневните мерки, които тогавашното съветско правителство взимало, за да ограничи последствията. „Миеха улиците по два пъти на ден, правеха дезинфекция дори и на фасадите на сградите. Мисля, че точно тогава ядрената физика стана моята специалност. Когато завършвах университета, ме поканиха да направя аспирантура, но беше 1992 г., СССР се разпадаше и различни стечения на обстоятелствата ме върнаха в България”, разказва доц. Долчинков. И признава, че не е голям почитател на американския филм „Чернобил”, защото художествените измислица и ефекти оставят сянка върху истината и реалността е оставена малко по-назад.
Когато не е зает с проблемите на ядрената физика, доц. Николай Долчинков шие гоблени.
„По-правилно е да кажа, че се опитах да започна да шия гоблени. Много ми беше интересно, обаче се надцених и се захванах с един доста голям гоблен с воденица. В началото, когато ми беше любопитно, успях да ушия водата и колелото. После спрях и от четири години не съм го пипал този гоблен. Така че воденицата още си чака покрива”, усмихва се преподавателят.
