„Железните шопи“ с победоносен парад в Букурещ

Автор: Пламен ПЕТРОВ

„Музиката свири. Знамето се вее. Лъвът реве. Като на парад нашата дивизия се носи по целия Букурещ. Церемониален марш пред всички къщи, пред всички прозорци, пред всички изплашени погледи, пред всички застинали сърца. Виждате ли сега българския войник? Може да няма гащи. Но победи! Може да носи съдрани панталони. Но победи! Може да мъкне смачкан шинел. Но победи! Гащите се купуват. Панталоните се кърпят. Шинелите се гладят. Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда. И все пак вие ни сочите една хартия. Ние ви сочим сто победи! Ние, първа дивизия! Желязната! Славната! Непобедена! Непобедима! Непобеждаема! Ура!“

Това емоционално описание на победния парад на българските войници в Букурещ от 9 декември 1916 г. ни е оставил капитан Георги Георгиев в своите многократно преиздавани спомени под заглавие „Един от Първа дивизия“. През тази седмица се навършват 105 години от превземането на румънската столица от Централните сили в хода на Първата световна война. Операцията е командвана от старшия съюзник Германия чрез фелдмаршал Аугуст фон Макензен, но съществен принос за нейния успех имат и българските Първа и Дванайсета пехотна дивизия.

България има да си връща на румънците за вероломното нападение през 1913 г. в хода на Междусъюзническата война. Тогава българската армия се бие срещу сърби и гърци в Македония и не може да отрази удара от север. С Букурещкия договор от август 1913 г. Южна Добруджа е дадена на Румъния.

Часът за реванш обаче идва много скоро. През лятото на 1916 г. властите в Букурещ решават да включат страната в Първата световна война на страната на Антантата и това автоматично я прави противник на България. Бойните действия в Добруджа започват на 1 септември. Командваната от генерал Стефан Тошев Трета армия е нахъсана да „освободи от робство нашите братя в Добруджа“, както се казва в манифеста на цар Фердинанд.

На 6 септември 1916 г. е извоювана първата и може би най-забележителната победа на българската армия в тази кампания – превземането на Тутраканската крепост, наричана „румънският Вердюн“. Пленени са над 27 хиляди вражески офицери и войници и много бойна техника. Командващият Дунавския фронт фелдмаршал Макензен пише: „За мен е чест да стоя начело и да командвам такава храбра войска като българската, която не стои по-долу от германската!“. Почти по същото време се разиграват и боевете край Добрич, станали известни като „Добричката епопея“. Ескадроните на генерал Иван Колев разбиват съюзените румънски и руски части и отстояват българския контрол върху главния град на Южна Добруджа.

Следващата бляскава победа идва при щурма на Кобадинската укрепена позиция. На 21 октомври Четвърта Преславска дивизия пробива неспасяемо отбраната, водена от 3 румънски и 3 руски дивизии. В плен падат над 7000 вражески войници и офицери. Броени дни след този триумф румънците са прогонени от цяла Северна Добруджа и българската армия излиза на Дунавската делта.

Голямата коалиционна цел в тази война обаче е превземането на столицата на Румъния. Затова фелдмаршал Макензен разпорежда създаването на т. нар. Дунавска армия, която се съсредоточава край Свищов с идеята да форсира Дунав и да стигне до Букурещ. В състава й са 217-а германска дивизия, Първа софийска дивизия и 6-и османски корпус. Преминаването през реката започва на 23 ноември 1916 г. под прикритието на гъста мъгла. Помага и Дунавската флотилия на Австро-Унгария. Бойците от Първа пехотна дивизия, набрани от Шоплука, първоначално са стреснати, че трябва да преминат през такава голяма водна преграда. Чуват се гласове: „Не сакаме да джапаме барата“. Но до края на деня стъписването е преодоляно и реката е преодоляна с музика и песента „Тих Бял Дунав“. На другия ден вече са построени понтони, по които се прехвърлят артилерията и обозите.

На 27 ноември бойците от Първа пехотна „шопска“ дивизия влизат в Гюргево. Румънците, подпомогнати от руски части, се опитват да минат в контранастъпление край р. Арджеш, но това не им се удава. Българите от 12-а и 1-ва дивизия ги разгромяват и вземат в плен 2679 вражески войници и 35 оръдия. На 5 декември българските бойци газят до ушите в ледената вода на реката и успяват да се прехвърлят на отсрещния бряг. Фелдмаршал Макензен дава ултиматум на румънците да предадат Букурещ. Комендантът на столицата обявява, че тя е „открит град“. Съюзниците от Централните сили навлизат от всички страни, яхнали бял кон, на 6 декември в града се появява и самият фелдмаршал Макензен, посрещнат с цветя от румънския кмет.

На 6 декември с музика в тържествен марш през Букурещ преминават представителни роти на победителите – две германски, две български и една турска. Българският командващ генерал Никола Жеков оповестява по Действащата армия: „Най-после ние българите сме удовлетворени за нанесеното ни преди 3 години оскърбление!“.
9 декември е денят на символичния български реванш за 1913 г. Тогава сборните роти на победилите Първа Софийска и 12-а пехотна дивизия маршируват с музика и песни по главните улици на „балканския Париж“, както е наричана тогава румънската столица. Вали проливен дъжд, но това не пречи на минувачите да се трупат по тротоарите и да гледат с респект към българските войници. Парадът преминава и покрай сградата на Министерството на външните работи, където на 28 юли 1913 г. е подписан договорът, отнел Южна Добруджа от България. Командирът на Първа дивизия полковник Христо Недялков пише: „В рицарска борба въздадохме заслуженото. Така се възкреси дивната слава на Крумовите и Самуиловите юнаци!“.

След падането на Букурещ Румъния губи две трети от предвоенната си територия и мести столицата си в молдовския град Яш. През лятото на 1917 г. обединените руско-румънски сили опитват настъпление, но то е спряно в началото на септември. На 7 май 1918 г. в Букурещ е подписан поредният мирен договор, като този път България е от страната на победителите. Той подпечатва връщането на Южна Добруджа в българските предели, а за северната част на областта е предвиден кондоминиум – съвместно управление на четирите държави от Централните сили: Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя. Едва на 25 септември 1918 г. е подписано споразумение, според което Северна Добруджа се предава изцяло на България. Но вече е късно – след четири дни идва Солунското примирие, с което нашата страна на практика капитулира и излиза от войната. Споменът за бляскавите победи срещу Румъния и за парада в нейната столица обаче остават дълбоко в българската национална памет.