Грузия е туристическо клише, което доскоро се изчерпваше със столицата Тбилиси. Новата топ дестинация в тази кавказка република обаче е Батуми – град, разтегнат по срещуположния на Бургас бряг на Черно море, съвсем близо до границата с Турция. Пристигам там с влак от Тбилиси, най-луксозният, в който някога съм се возил. Купен от Швейцария, в него има ток за компютъра, интернет, удобни подвижни седалки. За 6 ч път билетът за първа класа е $20 – какво му плащаш!
Батуми е известен курорт още в съветско време, но в последните десетина години преживява строителен бум и става витрината на Грузия. Красиви нови сгради на по 30–40 етажа заемат целия крайбрежен булевард, повечето още са в строеж, а по фасадите на вече завършените вечер може да се гледа светлинно шоу. Строи се на гъсто, явно без правила, капиталите на инвеститорите са с доста неясен произход. Местните казват, че заможни руснаци и украинци купуват по няколко апартамента в новите сгради с идеята да ги дават под наем на курортисти. Дълбоко се съмнявам, че сметките им ще излязат – наистина плажният сезон в Батуми е с месец-два по-дълъг, отколкото по нашето Черноморие, но на плажа няма пясък, само камъчета и нещо като чакъл. В средата на ноември водата в морето беше с доста приемлива температура, на плажа имаше десетина души, ако имах време, щях да се присъединя към двамата руснаци, които се бяха престрашили да плуват.
Климатът в Батуми е субтропичен, пейзажът е разнообразяван от палми, навсякъде растат райски ябълки и мандарини – вкусни, макар и по-неугледни от гръцките. Голямата гордост на града е Ботаническата градина, създадена още по времето на царска Русия. Тя е на няколко километра от града, но до нея отиват автобуси на градския транспорт. Простряла се на 2–3 км покрай морето, разделена е на сектори с различна растителност – хималайска, австралийска, средиземноморска, мексиканска и какви ли още не.
Когато казваме Грузия, се сещаме за вино, а когато кажем вино, в съзнанието ни трябва да изплува Грузия. За грузинците ферментиралият гроздов сок е основна напитка, бизнес, традиция, гордост и дори религия. Твърди се, че именно на територията на днешна Грузия хората са произвели първото в света вино – 6000 години преди Христа. Грузинското вино обикновено не съдържа сулфити, серен диоксид и други стабилизатори, така че трябва да се пие, докато е младо. И задължително след произнасяне на тост, за грузинците е обида да се пие без наздравица.
Ориентацията в многобройните марки, сортове грозде и винарски райони в Грузия е цяла наука, в която не съм много напреднал поради липсата на достатъчно стаж, но все пак знам, че най-известните грузински вина са полусладки. Препоръчвам „Киндзмараули“ и любимото на Сталин „Хванчкара“. За българския вкус подхожда сухото червено „Саперави“, интересно е и „Ркацители“, което е в категорията на белите, макар че е бледооранжево на цвят. В Батуми има няколко специализирани винарски магазина, където може и да се дегустира срещу заплащане – по 50 или 100 г от отворените бутилки. Докато опитвахме, продавачът безуспешно ни омайваше с приказки за някакви скъпи вина, които ги имало само при него, и то на половин цена.
Батуми е бил част от Османската империя от 16 до 19 век. Преминава към Русия с добре познатия ни Санстефански мирен договор от 1878 г. В началото на XX век мнозинство в града са арменците и руснаците, но днес грузинците са над 90%. В Батуми има джамия, синагога, католическа и няколко православни църкви. В стария квартал има прекрасни сгради на повече от век, над града върви лифт, от който се разкрива панорамна гледка. Цените в ресторантите и хотелите са малко по-ниски, отколкото в София, но пътят до Батуми е скъп – преки полети до Грузия няма, трябва да се лети през Истанбул.
