Президентите на Русия Владимир Путин и Китай Си Дзинпин потвърдиха взаимната защита на държавите си срещу западната намеса във видеоконферентен разговор, проведен, седмица след като Владимир Путин имаше такъв с американския си колега Джо Байдън. „Ройтерс“ определя разговора като сигнал как споделената враждебност към Запада сближава Москва и Пекин.
„В настоящия момент определени международни сили под претекста на „демокрацията“ и „човешките права“ се месят във вътрешните дела на Китай и Русия и брутално погазват международното право и признати норми на международните отношения“, цитира китайската държавна агения „Синхуа“, изявление на Си.
Путин и Си разговаряха в момент на повишено напрежение между Москва и Запада заради струпването на руски войски близо до границата на Украйна. Във встъпителните си изявления Путин и Си похвалиха двустранните отношения между Русия и Китай и руският лидер ги определи като „истински образец за междудържавно сътрудничество през XXI век“. Си каза, че руският президент изразява силна подкрепа за усилията на Китай „да защити ключови национални интереси и твърдо се противопоставя на опитите за забиване на клин“ между двете държави. Путин заяви, че възнамерява да се срещне със Си в Пекин през февруари и да посети зимните олимпийски игри през 2022 г.
През последните години Китай и Русия все повече съгласуват външните си политики, за да противостоят на господството на САЩ в международния икономически и политически ред. И двете държави са обект на санкции заради вътрешните им политики. Санкциите срещу Китай бяха наложени заради нарушаване на правата на малцинствата, в частност мюсюлманите уйгури в Синцзян, и заради репресиите срещу продемократичното движение в Хонконг. Междувременно санкции бяха наложени и на Русия заради анексията на Кримския полуостров и отравянето и осъждането на затвор на опозиционния лидер Алексей Навални.
Си е казал на Путин, че разбира опасенията на Русия и подкрепя руската инициатива за получаване на юридически гаранции от Запада, след като Путин го е информирал за видеоконферентната си среща с президента на САЩ Джо Байдън, съобщи съветникът на Путин Юрий Ушаков.
Шефът на НАТО иска да оглави Централната банка на Норвегия
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е сред кандидатите за управител на Централната банка на Норвегия, съобщи финансовото министерство на богатата скандинавска страна, цитирано от „Ройтерс“. За поста кандидатстват 22 души, а за фаворит е смятан сегашният заместник-управител на банката Ида Волден Баке.
Самият Столтенберг изтъкна, че е силно мотивиран да оглави банката, но това може да стане, едва след като мандатът му начело на НАТО изтече на 1 октомври 2022 г. Преди да стане генерален секретар на Северноатлантическия пакт, той дълги години бе премиер на Норвегия.
На пръв поглед постът на управител на норвежката Централна банка изглежда доста по-незначителен от генерален секретар на НАТО. Трябва да се има предвид обаче, че ако стане първи банкер на Норвегия, Столтенберг ще отговаря и за надзора над най-големия суверенен фонд в света с активи от над 1,4 трилиона долара, което е значително повече от годишния военен бюджет на всичките 30 страни от НАТО, взети заедно. Междувременно лявоцентристкото правителство на Норвегия обяви планове да върне гаранциите по заемите на компании, които изпитват недостиг на ликвидност в резултат на наскоро въведените противоепидемични мерки. Компаниите, които се възползват от мярката, ще бъдат ограничени в изплащането на дивиденти на своите акционери, посочи финансовият министър.
$770 млрд. ще е военният бюджет на САЩ
За противодействие на Китай са заделени $7 млрд.
Сенатът на САЩ одобри проектобюджет за отбрана за финансовата 2022 г. (започнала на 1 октомври) в размер на около $770 млрд. Общо 88 сенатори гласуваха в подкрепа на документа, 11 бяха против. Камарата на представителите одобри законопроекта миналата седмица и сега ще бъде подписан от президента Джо Байдън.
Законопроектът за националната отбрана предвижда увеличение на заплатите както на военните, така и на цивилните служители на министерството на отбраната. Предвидени са средства за купуване на нови военни самолети и кораби.
Ще бъдат отпуснати $300 млн. за подпомагане на въоръжените сили на Украйна, $4 млрд. за Европейската отбранителна инициатива и $150 млн. за сътрудничество с балтийските държави в сферата на сигурността.
Предвидени са $7.1 млрд. за противодействие на Китай в Тихоокеанския регион. Последната дейност е част от Инициативата за сдържане в Тихия океан. В същия закон се съдържа и изявление на подкрепа от Конгреса за защитата на Тайван. Включена е и забрана Пентагонът да поръчва продукти, произведени с принудителен труд в предимно уйгурския район Синцзян.
А междувременно в подкрепа на усилията на Запада за сдържане на Китай германски боен кораб влезе в Южнокитайско море – за пръв път от близо две десетилетия, предаде „Ройтерс“. Агенцията отбелязва, че така Германия се присъединява към други западни държави, които засилват военното си присъствие в региона заради нарастващите териториални претенции на Китай.
Пекин смята за своя почти цялата акватория на Южнокитайско море въпреки решението на международен трибунал, че тези претенции нямат правни основания. Китай строи военни обекти на изкуствени острови в морето, където има газови находища и богати на риба райони.
Фрегатата „Бавария“ е първият германски боен кораб, влязъл в Южнокитайско море от 2002 г. През водите на това море преминава 40 на сто от външната търговия на Европа, отбелязва „Ройтерс“.
Като израз на сила срещу китайските териториални амбиции кораби от военноморските сили на САЩ редовно провеждат т. нар. операции за свободно плаване, като преминават близо до спорните острови. Германската фрегата ще се придържа към установените търговски маршрути и няма да преминава през Тайванския проток, където често патрулират американски военни кораби, заявиха представители на властите в Берлин.
