В началото на декември Агенцията за противоракетна отбрана на САЩ съобщи, че новият радар с далечен обсег на действие, разработен от компанията „Локхийд Мартин“ е завършен и готов за изпитания. Новият суперрадар за разпознаване на заплахи на далечни разстояния“ (LRDR) е част от програма за изграждане на радарна система за защита от балистични ракети.
Радарът за разпознаване на заплахи на огромни разстояния (LRDR), построен от „Локхийд Мартин“, е на стойност $1, 5 млрд., което включва разработката, монтажа на място и изпитанията. Радарът ще бъде разположен на територията на радарната станция на Космическите сили на САЩ „Clear Space Force“ в Аляска. След като бъдат проведени всички изпитания, новият радар ще бъде предаден на Военновъздушните сили. Според вицеадмирал Джон Хил след завършване на тестовете далекообхватният радар ще може да изпълнява на сто процента оперативното си предназначение и да играе жизненоважна роля в противоракетната отбрана. Радарът ще даде възможност на Северното командване на САЩ да защитава страната по-добре от балистични и хиперзвукови ракетни заплахи.
Основната функция на този радар е да различава на огромна дистанция междуконтиненталните балистични ракети, изстреляни към САЩ, от различните безобидни предмети и устройства, които се реят в космоса. В допълнение към това радарът има способността да разпознава и фалшиви заплахи, за да се спестяват огромните средства, които се изразходват при изстрелването на ракети прехващачи.
Както стана вече ясно, радарът е част от система, която включва множество наземни и морски сензори, разположени на различни места, така че независимо къде по света се изстрелва ракета, информацията да се изпраща в Антибалистичната ракетна система на САЩ (GMD). Системата е разгърната във военни бази в Аляска и Калифорния, включва 44 прихващача и обхваща 15 часови зони, със сензори на сушата, в морето и в космоса. Пред репортери вицеадмирал Хил заяви, че съвсем наскоро „Локхийд Мартин“ е успяла да проведе един от първите тестове, като проследява за 40 мин няколко различни спътника, които са на орбита.
Диагностика на наземни роботи от разстояние
Армията на САЩ иска да разполага с високотехнологични сензори, с които да диагностицира от разстояние безпилотните машини на бойното поле. Лабораторията за приложни изследвания в армията на САЩ дава началото на втората фаза от кампанията за увеличаване на устойчивостта на безпилотните роботизирани машини. Освен че се разработват нови футуристични проекти за усъвършенстване на роботизираните бойни и разузнавателни средства, което ще включва все повече изкуствен интелект и висши технологии, все повече се налага и изискването за надеждността на роботизираните наземни мобилни платформи. Освен това армията иска роботите да действат рамо до рамо с личния състав на предната линия на бойното поле.
Това води до повишаване на изискванията за надеждност. Тоест тези машини, освен че трябва да са умни и точно да изпълняват задачите си, трябва и да са здрави, да не се развалят. Или ако има вероятност нещо да се повреди, то войската да разполага със сензори и технологии, които дори да могат да предвидят евентуалната повреда.
Липсата на водачи в безпилотните машини, естествено, повишава вероятността, която и да било машина да излезе от контрол, без да има кой да определи повредата и да вземе мерки. Решаването на тези проблеми става все по-належащо, защото тенденцията е на бойното поле един войник да управлява три роботизирани машини.
Полският флот купува универсален плаващ дрон
Полските Военноморски сили купуват от американската компания iXblue безпилотната плавателна система DriX USV. Тази система през последните три години е натрупала 10 000 плавателни часа по целия свят. Използва се главно за морско наблюдение и картографиране на морското дъно. Може да се управлява дистанционно от оператор или да извършва автономни операции във видимия обхват или зад хоризонта. DriX се управлява лесно, универсален и ефективен е, може да превозва широк спектър от товари и може да събира данни както в дълбоки, така и в плитки води до 3 м. Аеродинамичен е и стабилен във водата, което осигурява по-ефективна работа на сензорите.
Обтекаемата форма и високата стабилност позволяват и висока скорост на придвижване до 26 км/ч при оптимално качество на данните. При непрекъснато плаване за 7 дни поддържа скорост от 13 км/ч. При максимална скорост от 26 км/ч може да работи 24 ч. При 10-дневна мисия скоростта му е 7 км/ч.
Изработен е от кевлар, което означава, че е по-лек от другите подобни съдове, изработени от стомана или алуминий. Освен това не ръждясва. Това означава още, че е по-икономичен, по-безшумен и не отделя вредни емисии.
Може да стартира от пристанище или да бъде спуснат на вода от друг плавателен съд. В него е заложен и изкуствен интелект. Сам анализира средата и избягва препятствия, когато изпълнява автономни мисии.
Има дължина близо 7, 7 м и ширина 0, 824 м, водоизместимост 1, 4 т и тегло 1380 кг. Всичките му сензори са разположени в гондола на 2 м под водата. На борда си може да носи допълнителни сензори, включително и радар.
