Настоящото увеличение на руския военен потенциал и дейностите по източния фланг на НАТО са обстоятелства, които не само трябва да бъдат взети предвид, но и да се следят с особено внимание.
Тези процеси налагат необходимостта от единен подход от страна на НАТО, без обаче той да води до ненужна ескалация на напрежението. В момента в рамките на НАТО се коментират различни варианти за отговор, включително разполагане на допълнителни войски в България и Румъния по модела на засиленото предно присъствие. На този етап те са на ниво военно-техническо обсъждане и окончателно решение не е взето.
Моята позиция е, че подобен дебат, респективно – подход, има потенциал да доведе до нежелано нарастване на напрежението в региона. Още повече, че на този етап няма основания наблюдаваните процеси да се разглеждат като директна заплаха за Алианса и релевантната зона за сигурност. В този смисъл не считам, че са налице необходимите обстоятелства, които могат да аргументират решение, свързано с разполагане на допълнителни войски на наша територия. Такова решение не би кореспондирало нито със съюзните интереси, нито с националния интерес на Република България.
Същевременно отново подчертавам, че процесите в геополитическата среда трябва да се следят с особено внимание. Отчитайки динамиката в средата на сигурност, българската държава има готовност да увеличи капацитета на собствени национални сили на своя територия в контекста на съюзните възможности за възпиране и отбрана. Тази готовност е функция на потенциалната възможност от поява на всякакъв тип заплаха, независимо от направлението, от което произтича.
