Нашите офицери, старшини и матроси по никакъв начин не отстъпват по професионализъм, знания и умения на колегите от НАТО, казва командирът на фрегата № 41
Атанас ПАНАЙОТОВ
– Г-н капитан ІІ ранг, кое беше най-голямото изпитание за екипажа по време на последната Ви мисия в Средиземно море?
– Не е лесно да степенувам тези изпитания по трудност. Определено имахме доста затруднения, но при един сплотен екипаж като нашия преодоляването им стана възможно и своевременно. Мога да посоча две неща, които оказаха влияние по време на подготовката ни и при самата мисия. На първо място много краткото време, което имахме, за да сглобим екипажа след доковия ремонт, който премина корабът. Този ремонт в КРЗ „Флотски арсенал“ – Варна, продължи почти година и половина. Той приключи през юли, а през октомври заминахме за участие в мисията. Имахме около три месеца, за да създадем една пълноценно функционираща бойна единица, която да действа професионално в Средиземно море и да изпълни поставените задачи. Благодарен съм на колегите от другите две фрегати от дивизиона: „Верни“ и „Горди“, на командванията на дивизиона, на Флотилията бойни и спомагателни кораби и на ВМС. Получихме тяхната своевременна подкрепа. На второ място това бе пандемичната обстановка, в която действахме. Тя несъмнено оказа влияние върху изпълнението на задачите.
– Изпълнените задачи дават ли основание за професионално самочувствие у нашите офицери, старшини и матроси? Равностойни ли са техните възможности с тези на партньорите ни от НАТО?
– Нашите офицери, старшини и матроси по никакъв начин не отстъпват по своя професионализъм, знания и умения на колегите от НАТО. Смея да твърдя, че на моменти сме по-подготвени от тях. Нещата, които ни затрудняват при съвместната работа, се концентрират върху малко по-остарялата техника, с която боравим ние, но пък със знания и умения успяваме да компенсираме това.
– Как по време на мисията се отрази върху живота на екипажа спазването на противоепидемичните мерки?
– Както вече казах, това ни затрудни. Десет дни преди да отплаваме към Средиземно море, екипажът бе карантиниран на борда на кораба. Това беше първото нещо, което неизбежно оказа влияние върху личния състав. Освен това в нито едно средиземноморско пристанище, което посетихме, нямахме право да слизаме на брега. Това намали възможността на екипажа да почива пълноценно по време на престоя ни в различните пристанища. Тези мерки, това непрекъснато пребиваване на борда на кораба в известна степен натовариха психически офицерите, старшините и матросите. Благодарен съм на психолога на Флотилията бойни и спомагателни кораби майор Светлана Великова, която за пореден път участва с наш екипаж в такава мисия. Тя си свърши работата много добре и спомогна за разведряването на психическия климат на кораба. В крайна сметка нямахме сериозни проблеми от такъв характер.
– Какво беше взаимодействието с колегите от Морския специален разузнавателен отряд (МСРО), които вече традиционно са на борда на нашите фрегати по време на мисиите им в Средиземно море?
– Да, наистина стана утвърдена практика колегите от МСРО да бъдат част от нашите екипажи по време на тези мисии. Мисля, че те успяха на 100 процента да се впишат в нашия колектив за много кратък период от време. Изпълниха своите задължения с характерния за тях професионализъм при воденето на наблюдение на надводната обстановка денем и нощем, охраната на кораба по време на преходите на море и в престоя ни в различните пристанища. Помогнаха ни много и аз ги изпратих с благодарности. Мисля, че тази наша съвместна работа трябва да продължи и в бъдеще.
– Каква е Вашата оценка за качествата на матросите от новото попълнение в екипажа?
– Както всички знаем, през последните няколко години има засилен прием на военнослужещи не само във Флота, но и в цялата армия. В екипажа, с който бяхме на мисията, повече от 10 % от матросите бяха новоназначени. Страхотни момчета и момичета! Млади, енергични, с голяма амбиция за усвояване на непознатите за тях неща в професията. Напълно оправдаха доверието, което им гласувахме. Участваха пълноценно в сглобяването на окончателния вариант на екипажа, добросъвестно си изпълняваха задълженията по време на плаването. Смея да твърдя, че новото попълнение, което идва при нас, е качествено, а това означава, че имаме предпоставки успешно да развиваме Флота и флотските традиции.
– Задължава ли името „Дръзки“?
– Задължава! За всеки офицер, старшина и матрос от нашия екипаж е гордост да служи на фрегатата с името „Дръзки“. „Дръзки“ е име, което е непреходно в нашата военноморска история. Торпедоносецът „Дръзки“, който по време на Балканската война успешно торпилира противниковия крайцер „Хамидие“, поставя начало на една традиция, която ние сега продължаваме. Днес „Дръзки“ може би е най-популярният ни боен кораб и това ни задължава да не спираме да носим слава и гордост на България. С приемането на фрегатата в строя през 2005 г. бе поставено началото на технологичното обновление на корабния състав на нашите ВМС. Искрено ще се радвам, ако модернизацията на този клас кораби започне отново от „Дръзки“. Да служи на „Дръзки“, за всеки един от нас наистина е чест, а за мен като командир на фрегатата с това име – и висока отговорност. Защото със своите дела ние сме отговорни и пред бъдещето на Морска България.
