Левият политик Габриел Борич печели втория тур на президентските избори в Чили, побеждавайки крайно десния консерватор Хосе Антонио Каст. Резултатите след преброяване на почти всички бюлетини показват, че Борич получава 55,87% от гласовете, а Каст – 44,13%. Каст призна поражението си и поздрави своя съперник.
„Аз ще бъда президент на всички чилийци“, каза Борич пред привържениците си, събрали се на митинг в центъра на Сантяго. 35-годишният политик, чийто баща е от хърватски произход, ще бъде най-младият президент в съвременната история на Чили. Той трябва да встъпи в длъжност през март. Победата на Борич е и истински триумф за лявата коалиция в Чили, в която влиза и Комунистическата партия.
Избирателната активност на втория тур беше над 55%. Това е исторически висок процент, откакто през 2012 г. гласуването вече не е задължително. На първия тур Хосе Антонио Каст излезе начело с 27,9% и се надяваше да победи и на втория тур, повтаряйки, че именно той е кандидатът на реда, справедливостта и сигурността.
Борич обещава голяма данъчна реформа, за да накара най-богатите да участват в неговата програма за по-добър достъп до здравеопазването и до образованието. Той обещава и създаване на нова пенсионна система, която днес е изцяло частна в Чили. Борич се зарича и да положи усилия в борбата с климатичните помени, като блокира предложен минен проект в най-голямата страна – производител в света на мед.
Според Организацията за сътрудничество и икономическо развитие Чили е страната в света, в която неравенствата са най-големи. Борич обещава да се справи и с този проблем. Пред привържениците си в центъра на Сантяго той обеща повече социални права, но и запазване на фискалната отговорност. Според анализатори младите в Чили са подкрепили Борич, защото са си дали сметка, че кандидат като Хосе Каст, който е крайно десен, е много опасен за бъдещето на страната.
Изборите в Либия се отлагат
Основните органи, които трябваше да организират президентските избори в Либия, се разпуснаха три дни преди датата им, 24 декември. Това на практика отложи провеждането на първия подобен вот в страната след десет години кървава война и притесни международната общност. В арабски и други медии изтече заповед на ръководителя на националната изборна комисия „Имад ас Сайех“. С нея се „разпускат офисите на регионалните и местните офиси и комисии“. Източник на „Ал Джазира“ в борда на директорите на комисията потвърди, че документът е автентичен.
Междувременно либийската телевизия „Ал Ахрар“ разпространи писмо, според което изборната комисия предлага датата 24 януари, но потвърждението на датата предстои. Практиката с отлагането с години на вота сочи, че тя може да не е последната. Освен това консултативният съвет, формиран към правителството на националното съгласие с международни споразумения от 2015 г., иска вотът да е през февруари.
Според „Ал Джазира“ част от кандидатите за президент са се срещнали в Бенгази, да се обсъдят следващите стъпки за изборите. В последните седмици страните в либийската криза започнаха да мобилизират собствени въоръжени сили край Триполи и другаде, а местни медии говорят за напрежение в столицата. Не е известно какъв времеви хоризонт се крие зад подобни нагласи: дали отлагането е кратко и въпрос да се решат технически проблеми, или с шест месеца, които на теория могат да създадат сигурност за навременното изглаждане на противоречията, но могат само да доведат до ново изместване и задълбочаване на кризата.
Столтенберг иска заседание на Съвета НАТО–Русия
Алиансът повиши бойната готовност на силите си за бързо реагиране
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова отново за заседание на Съвета НАТО–Русия възможно най-скоро, още след предстоящите празници. Той съобщи, че на срещата с новия румънски премиер Николае Чука в централата на пакта в Брюксел са обсъдили струпването на военна мощ от Русия по границата с Украйна. Подкрепяме правото на Украйна да избира пътя напред, времето на сферите на влияние приключи, посочи генералният секретар.
НАТО винаги отговаря решително при заплахи за сигурността, ще направим необходимото за защитата на съюзниците, добави Столтенберг. Генералният секретар отбеляза ролята на Румъния за защита на сигурността в Черно море и заяви, че страната е пример при разходите за отбрана. Премиерът Чука отбеляза, че страната му ще продължи да насочва поне 2% от БВП за нуждите на отбраната.
Междувременно заради предислоцирането на руски войски около границата с Украйна НАТО повиши бойната готовност на своите сили за бързо реагиране (NATO Response Force, NRF) с обща численост от 40 000 души. Информацията по този въпрос е разпространена от германското издание „Ди Велт”, което се позовава на дипломатически източник от Алианса. На официалния сайт на НАТО до четвъртък следобед нямаше такава информация, показа проверка на в. „Българска армия“.
От понеделник Съвместната оперативна група с много висока степен на готовност на НАТО (Very High Readiness Joint Task Force, VJTF), която е част от структурата на NRF, трябва да бъде готова за разполагане в кризисната зона в рамките на пет вместо за седем дни, както беше преди. Останалите подразделения на NRF, включително силите за специално предназначение и военна логистика, също са приведени в повишена готовност. По информация на изданието, решението за това е взето миналата седмица по време на Северноатлантическия съвет.
В състава на създадената през 2014 г. Съвместна оперативна група с много висока степен на готовност влизат около 6400 военнослужещи от САЩ, Великобритания, Полша, Испания, Италия и други държави – членки на НАТО. Командването се извършва на ротационен принцип. В момента групата се ръководи от Турция, а през 2023 г. командването ще бъде поето от Германия. От своя страна руският президент Владимир Путин обвини западните държави за ескалацията на напрежението в Европа, като каза, че именно Западът е оценил неправилно изхода от Студената война, предаде „Ройтерс“. Пред висши военни Путин заяви, че Русия ще отговори „адекватно“ на всяка западна агресия и ще продължи да развива армията си. Освен това руският президент допълни, че страната му е готова да предприеме военнотехнически мерки в случай на приближаване на НАТО до нейните граници.
