О.з. генерал-лейтенант Кирил Цветков – председател на Асоциация на Сухопътните войски на България
130 години от историческите укази на княз Фердинанд
Преди 130 години на 1 януари 1892 г. влизат в сила указите на княз Фердинанд за преименуването на пешите бригади в пехотни дивизии в нов състав. Военните експерти тогава много бързо пресмятат, че една българска пехотна дивизия е равна по численост и бойни способности на турски и гръцки корпус, а всяка бригада от състава им съответства на турска и гръцка пехотна дивизия.
Този акт става възможен след поредица от решения, свързани със създаването на Българската земска войска, формирана с Приказ №1 на княз Дондуков от 8/20 юли 1878 г. Съществена промяна в организационната структура на армията на Княжеството настъпва след 1883 г. Реализира се идеята на генерал Паренсов за бригадната организация. С княжески укази се формират четири пеши и една конна бригада. През 1884 г. Българската земска войска преминава на полкова организация. От съществуващите 24 пехотни дружини (с по 4 роти всяка) се сформират 8 пехотни полка, които се разпределят по два в бригада.
Отчитайки изводите от победоносната Сръбско-българска война, българското правителство взема решителни мерки за изграждането на масова армия. С княжески укази се формират нови две пеши бригади. В състава на бригадите са включени новосформираните нови 4 пехотни полка от пешите дружини на Източнорумелийската милиция. Бригадите в Княжеството стават 6, а пехотните полкове – 12.
През 1889 г. на основата на 12-те пехотни полка се формират нови 12 пехотни полка с номера от 13 до 24, с развръщането на които се дава възможност за формиране на нови бригади и по-големи формирования. Качествен скок настъпва с приемането през декември 1891 г. на „Закон за устройството на въоръжените сили на българското княжество“. Въвежда се дивизионната организация на пехотата. Взема се решение в Действащата армия да се развърнат 6 пехотни дивизии, всяка с 2 пехотни бригади в състава си. Развръщането на пехотните дивизии става чрез преименуване на пешите бригади в пехотни дивизии с княжески укази от декември 1891 г. (в сила от 1.01.1892).
Първа пеша бригада е преименувана и преобразувана в
Първа пехотна Софийска дивизия
в състав от две бригади с щабове в София. От 1903 г. дивизията включва във военно време и трета бригада. Народът с любов я нарича „Желязната“ и „Шопската“ дивизия.
В Балканската война през 1912 г. частите на 1-ва Софийска пехотна дивизия превземат Лозенградската крепост. В Междусъюзническата война дивизията е в състава на Трета армия. Пехотните полкове на дивизията показват чудеса от храброст в боевете по долината на р. Нишава и подстъпите към Пирот, вис. Букова глава и Панджин гроб. В Първата световна война 1-ва Софийска пехотна дивизия е в трибригаден състав и участва и в трите кампании на Българската войска по време на конфликта. Най-напред тя се включва в Моравската и в Косовската операция. От 1916 г. „железните шопи“ воюват на Добруджанския фронт и се отличава в превземането на Тутраканската крепост. През април 1917 г. дивизията е прехвърлена на Южния фронт.
С друг указ на Княз Фердинанд Втора пеша бригада е преименувана в
Шеста Бдинска пехотна дивизия
и предислоцирана във Враца. Дивизията в мирновремения си състав се състои от две пехотни бригади. 3-та пехотна бригада в навечерието на войната е включена в състава на новообразуваната 10-а Сборна пехотна дивизия и дивизията участва в Първата Балканска война с две пехотни бригади в състава на Трета армия. През Междусъюзническата война бригадите на дивизията участват в кръвопролитните боеве в подкрепа на Втора армия за спиране на гръцкото настъпление при Дойран, Беласица планина и Струмишко.
6-а Бдинска пехотна дивизия участва в Първата световна война в състав от три пехотни бригади, една артилерийска бригада, тежкият Видински артилерийски полк, 2-ри конен полк и дивизионни части. Първоначално жъне победи във войната срещу Сърбия, а през юли 1916 г. е прехвърлена на Добруджанския фронт, като две бригади от нея са придадени в разпореждане на Първа армия и вземат участие в титаничните битки на Македонския фронт през 1916 г.
Трета пеша бригада с щаб в Русе с княжески указ се преименува на
Пета Дунавска пехотна дивизия
Нейните войници и командири я наричат „Дивната дивизия“. В мирновременен състав тя е от две бригади с щабове в Русе и Велико Търново. В навечерието на Балканската война е формирана 3-та бригада. По време на Балканската война през 1912 г. 5-а Дунавска пехотна дивизия е в състава на Трета армия, която превзема към Лозенградската крепост.
В Първата световна война 5-а Дунавска пехотна дивизия участва в състав от три пехотни бригади, два маршеви полка, една артилерийска бригада и други части. Дивизията взема активно участие в Косовската операция, води боеве при Кичево, Радобил, Добротино, Манастирче. От 1 януари 1916 г. дивизията е в състава на 11-а германска армия, съставена основно от български дивизии. През 1917 и 1918 г. Дунавската дивизия води сражения с френски и гръцки войски за вр. Яребична.
Четвърта пеша бригада в Шумен е преименувана с княжески указ в
Четвърта Преславска пехотна дивизия
Дивизията, с щаб в Шумен, в мирновременен състав се състои от две бригади. В навечерието на Балканската война е формирана 3-та пехотна бригада. Дивизията участва във всички войни за национално обединение и заслужава званието си „желязната“, дадено от народа и нейните командири. В Балканската война 4-та Преславска пехотна дивизия е в състава на Трета армия и участва в разгрома на 3-ти турски корпус. По време на Междусъюзническата война през 1913 г. е в състава на Пета армия, воюва срещу сърбите в Осоговската планина. За участие в Първата световна война 4-та Преславска пехотна дивизия е отмобилизирана в трибригаден състав. Дивизията влиза в състава на Трета армия и изнася основната тежест в превземането на Тутраканската крепост през септември 1916 г.
Формираната в Пловдив след Съeдинението Пета пеша бригада е преименувана на
Втора Тракийска пехотна дивизия
с щаб в Пловдив. Мирновременният й състав се състои от две бригади. За военно време се развръща и трета бригада. В навечерието на Балканската война в частите на дивизията се извършва прегрупиране. От състава й се формират два отряда – Хасковски и Родопски.
Хасковският отряд под командването на полковник Васил Делов освобождава Кърджали, след което е прехвърлен в района на Одрин и се включва в обсадните войски. Останалите сили на дивизията са в Родопския отряд, който овладява всички населени места в Средните и Западните Родопи.
В Първата световна война 2-ра Тракийска пехотна дивизия е в състав от три пехотни бригади, една артилерийска бригада и комплект дивизионни части. Включена е в състава на Втора армия и участва в боевете при Велес, Щип и Куманово, където англо-френските войски са обърнати в бягство. По-късно дивизята се отличава и в легендарните боеве при Завоя на река Черна.
С княжески указ, в сила от 1 януари 1892 г., Шеста пеша бригада е преименувана в
Трета Балканска пехотна дивизия
Щабът на дивизията е в Сливен. В мирновременен състав тя се състои от две бригади, а в навечерието на Балканската война е формирана и 3-та пехотна бригада. 3-та Балканска пехотна дивизия участва във всички операции на българските войски на Тракийския фронт и в героичното превземане на Одринската крепост. През Междусъюзническата война 3-та Балканска дивизия воюва в състава на Втора армия на фронта срещу Гърция, а нейната 1-ва бригада е придадена на Четвърта армия и воюва срещу обединените сили на Сърбия и Черна гора. В Първата световна война дивизията е в състава на Втора армия и участва в разгрома на Сърбия през 1915 г. и в Чеганската операция през 1917-а.
Първите шест пехотни дивизии защитават успешно предназначението си във всички войни за национално обединение. Като дивизионни структури остават до края на 90-те години на миналия век, когато Българската армия преминава на корпусно-бригадна организация и като първа стъпка към членството ни в НАТО са реорганизирани в механизирани бригади. Но споменът за тях, за славните им победи остава и ни учи на родолюбие.
