Исторически аспекти на идеята за създаването на обща европейска армия.
”Европейските въоръжени сили ще останат подходящи само за участие в паради, ако не се обновят”, каза неотдавна върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел на годишната конференция на Европейската агенция по отбрана.
”Политиката на силата се завръща, затова ЕС трябва да бъде способен да действа. Необходимо е да се влагат повече средства в отбранителни способности и в изследвания за придобиване и внедряване на нови технологии”, добави той.
Борел допълни, че ако войските в ЕС не бъдат осъвременени и оборудвани с най-нови технологии, няма да могат да бъдат равнопоставени в играта на политиката на силата, защото технологиите винаги са били решаващи при военен конфликт.
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността отбеляза, че досега държавите от ЕС влагат едва около един процент от бюджета за отбрана в технологични изследвания, а целта е този дял да бъде удвоен. Борел посочи, че САЩ влагат 2% от военния бюджет за изследвания и в числа това е 7 пъти повече от ЕС.
Идеята за обща европейска армия се появява още след Втората световна война. Тя се заражда бързо и бързо отмира. „Появата й е свързана с решаването на много практични проблеми на Европа и сигурността на Западния свят в началото на Студената война. В основата е решаването на проблема с превъоръжаването на Германия и включването на германците в общите усилия за възпирането на комунизма. Докъм 50-те години на ХХ век се разрушава съюзът на победителите, създава се едно ново напрежение в международните отношения и новият световен конфликт е именно „студената война“. Това е и времето на съветската експанзия. Този период приключва в началото на 50-те години, но онези хора не са знаели това и са се подготвяли да организират отбраната на свободния свят, чувствайки една непрекъсната заплаха“. Това каза неотдавна д-р Борис Стоянов – преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, в „Пресечна точка“, предаването за геополитика, отбрана и сигурност на Военния телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев.
Според историка тази идея следва американския и британския натиск за бързо превъоръжаване на Германия. Целта е колкото се може по-бързо германците да станат част от отбраната на западния свят, за да може тази отбрана да бъде изнесена колкото се може по на изток. Има обаче опасения от страна на Франция за възраждането на германския милитаризъм.
На 25 юни 1950 г. Северна Корея извършва агресия спрямо Южна Корея. В Западна Европа и Америка това се възприема като репетиция за една бъдеща война в Европа – нашествие от Източна към Западна Германия. САЩ искат ускорено превъоръжаване на цяла Западна Европа, където главнокомандващ на силите на НАТО е именно генерал Айзенхауер.
„Според американците в началния период идеята за обща европейска армия създава илюзорна представа за това, че европейците могат да бранят сами себе си. Големият страх на американците е да не се подкопаят основите на НАТО. Затова по-късно се появява идеята за създаването на общи европейски въоръжени сили, но в рамките на НАТО от септември 1951 г.“, твърди д-р Стоянов.
Великобритания не участва в преговорите за създаване на общи европейски въоръжени сили, но ги наблюдава и дава гаранции на Франция, че ще сдържа едно евентуално възраждане на немския милитаризъм.
В края на май 1952 г. е подписан договорът за създаването на европейска отбранителна общност. В един момент идеята за обща европейска армия се превръща в безалтернативна за Вашингтон.
„Според договора трябва да се изработи обща военна доктрина, командването трябва да бъде обучено в общи школи по общи методи, войниците трябва да бъдат обучени и въоръжени по един стандартизиран начин. Нищо от това обаче не се прилага, защото френският парламент отказва в последния ден на август 1954 г. да разгледа въпроса с ратификацията и така идеята пропада“, казва д-р Борис Стоянов.
„Проблемите на сигурността се изострят и Европа отново трябва да се обърне към намирането на някакво общо решение. Отбраната и армията са елементи на националната сигурност, на националния суверенитет и на националната гордост, с които европейците трудно се разделят, но и трудно ги виждат под общото европейско знаме. Ситуацията днес обаче ни задължава да мислим малко повече именно в тази посока, може би неточно за този тип конвенционални Въоръжени сили предвид немного конвенционалните заплахи за сигурността, но днес Европа определено трябва да изгражда собствена система за сигурност в сътрудничество със САЩ и НАТО“, категоричен е историкът д-р Борис Стоянов.
Жан Моне – бащата на европейска отбранителна общност
Жан Моне е авторът на плана за създаване на Европейската армия, оповестен в края на октомври 1950 г. Този план предлага решение на проблема с превъоръжаването на Германия в една европейска армия, прилагайки наднационалния подход. Французите обаче не са възторгнати от това, че ще създадат обща европейска армия, те желаят да предотвратят появата на силна германска армия.
Моне е френски предприемач и държавник. Считан е за един от бащите на Европейските общности. Жан Моне е сред инициаторите на създадените през 1957 г. Евроатом и Европейска икономическа общност (ЕИО). През 1963 г. е сред първите европейци, удостоени с американския „Президентски орден за свобода“. През 1976 г. на срещата на върха на ЕИО в Люксембург е удостоен със званието „Почетен гражданин на Европа“.
