Катания е един от големите градове в Сицилия. Съвършено случайно попадаме в недостроената катедрала „Св. Никола“. Това е една от най-големите катедрали тук. Храмът отвътре впечатлява със забележителни белота и празнота, особено ако не бяха изящните барокови свещници, които представяха пътуваща изложба от Ватикана.
Именно на това място се натъкнахме на военно гробище в криптата на самата катедрала. Поставени бяха паметни плочи, на които бяха изписани имената на почиващите тук и наоколо всичко беше притихнало.
И наистина, като се замислим, криптата, там където я има, разбира се, е точно това – място за погребения на особено заслужили хора. А военнослужещи, които са загинали при изпълнение на служебните си задължения, са сред наистина заслужилите такава чест.
Катания е място, където барокът наистина сякаш извира от недрата на земята, под застрашителната сянка на вулкана Етна. Градът се намира в подножието и понякога се налага да се затваря летището, защото природата показва силата си и периодично вулканът се пробужда.
Барокът първоначално стряска със своето ужасяващо жизнено присъствие. Мраморът сякаш се развява като знаме, драпериите се полюшват като мека коприна, а наметките на статуите „оживяват“ и от тях сякаш долита полъх от „движението“ им.
Сицилия се води една от бедните части на Италия. А тук почти всяка сграда в центъра е барокова и впечатлява със своята изящност. Какво ли е в по-богатите райони на страната!
Градът ври в поредния делничен ден, всеки бърза нанякъде, но няма напрежение. Влакът за Сиракуза закъснява с повече от час, но хората са спокойни, четат си нещо на телефоните и таблетите, без да нервничат, без дори да се впечатляват. Само ние роптаем – по навик или по природа.
Престъпност тук има както навсякъде – все пак това е Сицилия – родината на мафията, мигрантите са на всяка крачка, понякога в самия център, в стария град, придобиваме силното усещане за опасен квартал. Така при една от случайните ни разходки попаднахме вече по тъмна доба в квартала с публичните домове. Едва на разминаване с някои от т. нар. „мамани“, разбрахме за какво ни канят вътре, така е, като не знаем италиански език! По-надолу по улицата са се събрали африканци и мигранти на тумби. Никъде обаче никой не ни досади, не ни влезе в личното пространство, не ни нападна въпреки мафията! Иначе престъпност има, но е ограничена.
Заведенията за туристи са много, но най-интересно е в местните тратории, където ходят само сицилианци. Там е истинската храна на Сицилия – четиристепенните менюта, които оставиха у нас наистина незабравими спомени. Както се казва, нахранихме се до козирката от пасти, антипасти, после – пасти и накрая – пак пасти. След това обаче хапваме лимоново сорбе и тежестта в стомаха внезапно изчезва, напълно готови сме за пица, а пиците тук, дори и най-обикновените, са наистина вкусни. Тестото не се точи с точилка, за да остане въздушно и самата пица да стане пухкава. Това е само една от тайните, а иначе за вкуса, така и не разбрахме какво слагат вътре, за да са така прекрасни. Спагетите също не са като при нас, а носят душата на Средиземноморието. Хората тук работят цяла седмица, петък и събота обаче се „развързват“ и спомените им се появяват чак в неделя следобед. Излизат по заведения още в петък след 22,00 ч., когато ние вече се прибираме уморени да спим. Така е и в събота – фиестата е наистина безкрайна – умеят да се веселят, но и могат и да работят здраво. Това е Сицилия – много барок, много пасти, много зеленина и много история.
