Имаме модернизирани самолети, трябва да обучим млади летци, които да изпълняват бойни задачи на тях, казва командирът на авиобазата
– Г-н полковник, тази година авиобаза Безмер навърши 70 години, сега в началото на месеца бе преобразувана в авиобаза от авиобаза за предно разполагане. На практика това е базата с най-модерните самолети у нас. Как описвате възхода на безмерци през тази година?
– Преди 26 години, когато дойдох да служа тук, имаше много повече хора. След това имаше момент на песимизъм за развитието на базата. Сега нещата се обърнаха и дойде оптимизмът – имаме ремонтирани самолети, завършени проекти и такива, които предстоят да бъдат завършени, както и други, които ще бъдат започнати. Базата има бъдеще, тя е част от Военновъздушните сили и е основен елемент във всички учения на Сухопътни войски, Военноморските сили, наши учения на ВВС с чуждестранни екипажи. Близостта до полигона Ново село също подпомага успешната интеграция. Летището може лесно да се използва за стоварване на хора и техника, които да участват в учения на Ново село.
– Су-25 е мултифункционален самолет, мисля, че няма учение тази година, в което той да не участва?
– Тези участия бяха изпълнени с много трудности. Модернизираните самолети са тук, но хората са едни и същи. Благодарение на това, че започнахме новия курс за приучване, това ще облекчи работата ни. Това няма да стане в най-близко бъдеще, тази и или дори следващата година, защото усвояването на един самолет изисква време, особено когато тези пилоти дълго време са се обучавали на учебен самолет, дълго време са достигали тези часове полети. За тях всяко нещо е ново, те досега са имали един манталитет на водене на подготовката, едни цели и резултати, които е трябвало да постигнат. Докато летенето на боен самолет изисква съвършено нови неща. Изключително важно е не само да изпълниш това, което е поставено като задача, но и да взимаш самостоятелни решения във въздуха, да мислиш, да оценяваш обстановката и да вземаш правилните решения.
Засега в курса на приучване имаме петима души млади летци, другите петима трупат летателни часове и опит на „Пилатус“ и „Л-39“. Надявам се догодина да направим нов курс за приучване и да имат часовете да се качат на Су-25. Това ще даде възможност да се облекчи настоящият летателен състав. Когато много повече са подготвени пилоти на самолета, може да ги преразпределяш на отделните задачи. Сега, когато стане дума за учения – имате самолети, участвате навсякъде. Но това става с едни и същи пилоти.
– Старите пилоти говорят как навремето стандартът за полети на малка височина е била 30 м. Очевидно това става с много опит и подготовка. Сега минимумът е 50 м?
– Летял съм на 30 м с един английско-френски самолет „Ягуар“. Тогава бях във втората кабина, но титулярят очевидно ми имаше доверие и дори разглеждаше картата, след като поех управлението. Има по-голям психологически стрес, летиш с 900 км/ч. на този самолет. Не мисля, че за сегашния летателен състав на базата е проблем да го правят, ако се наложи. Всичко зависи от задачата.
– Ветераните от авиобазата усещат ли психологическия подем на авиобазата?
– Мисля, че оценяват настоящето. Когато командир беше полковник Димитър Данев, който бе награден от министъра на отбраната с награден знак „За достойнство и чест“ за юбилея на авиобаза Безмер, бяхме със затихващи функции, а авиационната техника бе с привършващ ресурс. Тогава бе направен един ремонт на полосата, рульожките и стоянките, но „двигателят“ на тази база – самолетите, бяха изцяло в неизвестност. Но през 2018 г. се сключи договорът за ремонта и модернизацията, тогава дойде прилив на нова енергия. Така че – съвсем коледно, в Безмер чудесата се случиха.
– Базата изглежда изцяло променена в сравнение с миналата година?
– Всичко това е основно благодарение на нашия труд. Подравняването на терена – всичко това е благодарение на военнослужещите, независимо от малкия като численост състав и като техника. Беше направено заради отворения Ден на авиобазата през октомври, но събитието пропадна заради пандемията. Планът беше да демонстрираме мисии за непосредствена авиационна поддръжка, да има колеги от Сухопътни войски, които да имитират действията на земята на сухопътния компонент. Планирахме имитиране на катапултирал пилот, мисия за бойно търсене и спасяване с друга двойка Су-25, които да осигуряват и разчистват терена, вертолет Ми-24, който осигурява района, вертолет „Кугър“, който стоварва и след това ексфилтрира спасителите. Такъв сценарий досега не е правен, но се надявам това да се случи през 2022 г.
– Как успявате да мотивирате хората от базата след толкова години на песимизъм, сега вероятно е трудно да ги накарате да „обърнат“ манталитета си и да показват самоинициатива, да започнат да мислят как нещо ще се случи, а не как няма и какво евентуално ще им забранят?
– Самоинициативата не се учи – трябва да я имаш вътре у себе си. Хората трябва да мислят, да дават идеи, да „творят“. А не само да чакат като пионки, за да изпълнят това, което им е заповядано. Това е трудна битка, но е моята цел – да ги накарам да мислят. Защото е много тягостно, когато на оперативка сутрин започнем да си говорим как това няма да се случи, другото няма да стане. Всичко може да стане, ако има желание, е моята теза. Убеждавам ги, говорим, защото с мрънкане нищо не се постига. Ето сега, новата премяна през щаба на базата с тези цветни камъни дойде от едно ходене до Братово. Минали през Камено, видели подобна структура и решихме да я направим. Показах им го на снимка. Идеята е на хората, аз сам им помогнах с инструменти за оцветяване. Донесох моя си пистолет, защото техният беше изгорял. Искам да ги накарам да мислят и да знаят, че чудеса се случват най-вече със собствен труд, а не само по Коледа.
– Какво успяхте да завършите по инфраструктурата на базата и кои са предстоящите проекти?
– Предстои завършване на ГСМ-а, площадките за приемане на хора и товари, пътят е готов, паркингите, можем да приемаме наши и съюзнически войски, има къде да се обработват товарите. Предстоят осъществяването на проекта за новата пожарна, проектите по придобиването на Ф-16, като така ще се осигури способност Безмер да бъде запасно летище за новия самолет, ремонт на рульожки, стоянка за дежурни машини, мобилен хангар за 2 самолета, система за въжета при отказ на спирачките и аварийно кацане. Всичко това изисква нова организация по време на всеки ремонт. Например, след като започнем ремонта на рульожките, трябва да намерим алтернативен начин къде да бъдат разположени самолетите по време на полетите. Един от тях е, както беше на празнуването на 70-годишния юбилей, на карго площадката, защото тези рульожки са междинни и всички свързват старата и новата инфраструктура.
– Трансформацията в авиобазата не е само на книга. Какво ще се промени за личния състав?
– Ще имаме 10 нови места, планираме длъжности така, че да могат да бъдат заемани от цивилни военнослужещи. Това ще даде възможност за някакво кадрово развитие. Тази и следващата година много от войниците ни достигнаха пределна възраст от 46 години и ако не беше това увеличаване на годините, те трябваше да си тръгнат. Сега има малко въздух след тази промяна от 46 на 49 години. Искаме длъжностите на механиците от инженерно-техническия състав, които са войнишки, да станат сержантски, за да могат, като дойдат нови попълнения на войнишки длъжности, те да им предадат опита си. За съжаление, армията ни не е голяма, имаме 2–3 офицери, завършили академия, но които няма къде да се развиват кадрово.
– Какви хора виждате, като влезете сутрин в поделението – повече усмихнати или намръщени?
– На повърхността нещата изглеждат много положително, но зад това стои много труд и задължението от мотивирани, разумни, целесъобразни всекидневни решения. Очаквам, разбира се, като дойда сутрин на работа усмихнати хора, а ако има намръщени, не пропускам да ги попитам защо е така и да решим заедно проблемите.
