Изграждането на съвременни отбранителни способности е не само съюзнически дълг, а преди всичко отговорност към сигурността на българските граждани, смята президентът на Република България и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили
Спирдон СПИРДОНОВ
– Г-н президент, кои бяха основните предизвикателства пред отбраната и Въоръжените сили през последните 5 години, т. е. във Вашия първи мандат на президент и върховен главнокомандващ?
– Най-същественото предизвикателство беше забавената модернизация и произтичащото от нея състояние на Въоръжените сили. Дългогодишното неглижиране и недостатъчното им финансиране създаде риск за изпълнението в пълен обем на основните задачи по трите мисии на Въоръжените сили – „Отбрана”, „Подкрепа на международния мир и сигурност” и „Принос към националната сигурност в мирно време”.
С началото на мандата си поех отговорността на върховен главнокомандващ на Въоръжените сили и свиках няколко последователни заседания на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), посветени на проблемите на сигурността. На първото от тях, още на 20.05.2017 г., на тема „Рискове и заплахи за националната сигурност на Република България и необходимите мерки за нейното укрепване“ бяха анализирани основните предизвикателства пред Въоръжените сили – остарялото оборудване, липсата на ресурси за пълноценна подготовка, тревожният отлив на личен състав. Призовах за актуализация на Стратегията за национална сигурност и разработване на дългосрочна визия за развитие на Въоръжените сили; ускорена реализация на проектите за модернизация, които да се съпътстват задължително с програми за индустриално сътрудничество; решителни мерки за повишаване на професионалната квалификация, мотивацията и социалния престиж на военнослужещите; ефективна поддръжка на наличните техника и въоръжение до замяната им с нови образци; участие на българската отбранителна индустрия в развитието на този сектор.
Поради неохотата на изпълнителната власт да се ангажира активно с решаването на посочените проблеми свиках в кратък времеви период още две заседания на КСНС на същата тематика и с все по-настойчиви призиви за отговорно отношение към националната сигурност.
Тази настойчивост от позицията ми на върховен главнокомандващ допринесе за стартиране на редица конструктивни процеси в развитието на Въоръжените сили, свързани както с проектите за модернизация, така и с повишаване на мотивацията на личния състав.
Разбира се, немалко задачи остават още нерешени и се нуждаят от ресурсна осигуреност, организация и силно лидерство, но вярвам, че процесът на модернизация е необратим.
– Смятате ли, че отбраната и Въоръжените сили се нуждаят от нов Стратегически преглед на отбраната и нови концептуални и стратегически документи?
– Стратегическият преглед на отбраната завърши преди по-малко от година и в резултат от това беше изготвена „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032“. В програмата са набелязани основните параметри на отбранителната политика и са формулирани т.нар. минимално необходими отбранителни способности, от които Българската армия няма как да отстъпи. „Програма 2032” послужи за основа при разработването на „План за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г.“.
Похвални са високите амбиции, заложени в двата документа, като задължително условие за тяхното изпълнение е адекватното им ресурсно обезпечаване. Очаквам от Министерския съвет да бъде приет „Инвестиционен план-програма до 2032 година“, а с оглед на постигане на дългосрочна политическа ангажираност важно е проектът да бъде представен и обсъден и в парламентарните комисии по отбрана и по бюджет и финанси.
– Трябва ли да се потърси ускоряване на превъоръжаването и модернизацията на армията с оглед на конституционните отговорности и съюзническите задължения?
– Изграждането на съвременни отбранителни способности е не само съюзнически дълг, а преди всичко отговорност към сигурността на българските граждани. В този процес модернизацията на Българската армия е ключово условие за тяхното постигане, както и на реална оперативна съвместимост със съюзническите държави.
Много трудно е да бъде компенсиран адекватно и бързо дългогодишният дефицит на инвестиции в областта на отбраната. Тук става въпрос не само за изпълнението на основните проекти за модернизация – придобиване и усвояване на новите бронирани машини за Сухопътни войски, многоцелеви изтребители за Военновъздушните сили, модулни патрулни кораби за Военноморските сили, но и осигуряване на съвременни системи за противовъздушна отбрана, за наблюдение, разузнаване, комуникации и обработка на информацията, дистанционно управляеми системи и други, без които постигането на съвременни отбранителни способности е немислимо. Модернизацията на Въоръжените сили не е еднократен акт, не завършва с придобиването на нови образци въоръжение и техника, а е непрекъснат процес на повишаване на отбранителните способности и на инвестиции във военнослужещите.
Уверен съм, че Министерството на отбраната ще постави във фокуса на своята работа както мотивацията на военнослужещите, така и повишаването на прозрачността в процедурите по доставка на отбранителни техника и оборудване.
– Налице ли са достатъчно възможности за изпълнение на плана за постепенно нарастване на средствата за отбрана на 2% от БВП до 2024 г.?
– Проектобюджетът на Министерството на отбраната за 2022 г. е доказателство за това. Въпреки повишените разходи във връзка със здравната и социално-икономическата криза към момента са налице условия за изпълнение на заложените параметри в „Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“, без това да засяга други сфери. България няма как да укрепи сигурността си и своя принос към общата отбрана без придобиването на съвременни национални отбранителни способности и това следва да бъде основен приоритет.
Изключително важно е в този процес да не допуснем отклонение от решението 20% от разходите за отбрана да са предназначени за съвременни въоръжение и техника и свързаните с това научни изследвания. Крайно време е България да се възползва и от солидните възможности за съвместно разработване и придобиване на отбранителни способности, които дават участието ни в Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) на Европейския съюз, Европейския фонд за отбрана (EDF) и ускорителя на иновации на НАТО в областта на отбраната DIANA. Това е реална възможност и за по-тясната интеграция на българската отбранителна наука и индустрия с водещите страни в областта на отбраната. В тази връзка проведох и отделен КСНС, който да дефинира приоритетите и да ускори интеграционните процеси.
– Факт е, че каквато и модернизация да направим, ако няма достатъчно военнослужещи, няма да бъдат постигнати необходимите способности. Този въпрос от няколко години е много актуален. Как ще го коменитирате от гледна точка на неговото решаване? Смятате ли, че българският военнослужещ има достатъчен авторитет в днешното общество?
– От встъпването си в длъжност отстоявам позицията, че изграждането на отбранителни способности означава преди всичко последователна и дългосрочна политика към българските военнослужещи – както за тяхното привличане и задържане, така и за тяхната квалификация. Демографската криза в България е реален фактор във всяка обществена сфера, но не може да бъде единственото обяснение за отлива на личен състав. Министерството на отбраната вече предприе стъпки за преодоляване на недокомплекта с личен състав и очаквам подкрепа и от страна на останалите държавни институции. Повишаването на интереса към военната професия и мотивацията на военнослужещите изискват комплекс от мерки – информационни, финансови, социални и образователни, както и решително издигане на социалния статус на военнослужещите и престижа на военната професия.
– Какви са отзивите на вашите колеги държавни ръководители за приноса на нашите Въоръжени сили в укрепването на мира и сигурността в различни райони на света?
– При участието си във военни и граждански мисии и операции българските военнослужещи винаги са били пример за висок професионализъм. Липсата на съвременно оборудване никога не е била пречка за отговорното изпълнение на техните задължения. Крайно време е обаче българските военнослужещи да разполагат с модерно оборудване, а България със съвременни отбранителни способности. С основание може да се гордеем с високото признание, което неизменно е засвидетелствано към Българската армия от всички наши съюзници и партньори.
– Какво ще пожелаете на жените и мъжете от Въоръжените сили по случай Новата 2022 г.?
– Поздравявам всички военнослужещи и цивилни служители в Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и пожелавам на Вас и Вашите семейства здраве и благополучие през Новата 2022 г. Усилията на всеки един от Вас – в мисии и операции извън страната, във въздуха и на море, на държавната граница, на полигона и в учебните кабинети, са важен принос за развитието на Въоръжените сили на Република България. Пожелавам Ви все така всеотдайно да работите и честно и безкористно да служите на българския народ!
