В Скопие се водят усилени консултации за спазване на конституционния срок за избор на ново коалиционно правителство.
Когато и да посети Скопие, българският премиер Кирил Петков ще бъде посрещнат от новоизбрания министър-председател на Република Северна Македония Димитър Ковачевски. Петков ще има зад гърба си общата консолидирана позиция на партиите и институциите в страната, изработена на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Радев. Тя не е нещо ново, тя е просто потвърждение на приети вече становища, които знаем и за които сме писали. Може би с един-два нови акцента и уточнения, като например, че
в диалога със Северна Македония не са важни сроковете, а резултатите
И може би с гаранциите, че правата на българите в съседната ни държава ще бъдат защитени.
Сегашният мандатоносител и почти сигурен премиер на Северна Македония Димитър Ковачевски пък ще го посрещне с традиционната и до болка позната позиция, че никой няма право да определя идентичността на гражданите на РСМ и че за език и националност няма да се преговаря. И тук – нищо ново.
Преди пристигането на Петков край Вардар, на 17-и, изтича конституционният срок от 20 дни, в които мандатоносителят внася в парламента състава и програмата на новото си правителство. Знаете – президентът Стево Пендаровски връчи на лидера на СДСМ Димитър Ковачевски на 29 декември мандат, а самият Ковачевски веднага започна консултациите с другите коалиционни партньори, преди всичко от партиите на албанците в страната. Предвидено е в събота и неделя, 15 и 16 януари, Събранието да заседава извънредно, за да може да дебатира около програмата на кабинета, която Ковачевски ще предложи. А в понеделник да бъде и първият работен ден на новите министри, които едва ли ще могат да свършат някаква сериозна работа, но поне да приемат от своите предшественици, каквото там трябва.
Както се вижда, Ковачевски май е принуден да работи в пълен цайтнот, в рамките на който времето все не достига. Но макар да е още много рано за предварителни оценки, струва ми се, че
47-годишният технократ от Куманово
досегашен заместник-министър на финансите при Зоран Заев, действа методично и целенасочено. Когато стана ясно, че Заев няма как да остане повече като лидер на управляващите социалдемократи, Ковачевски започна своята кампания сред членовете на партията и спечели прекия избор с болшинството от техните гласове. В интерес на истината той нямаше и особено сериозна конкуренция, та този първи сондаж на мненията за него бе преминат лесно. Самият Ковачевски заяви в едно от интервютата си, че е в СДСМ от 1994 г., бил е избиран в различните органи на партията, проявявал е активност с участието си в различни прояви и форуми, та членовете на партията го познават добре. Пък, както стана ясно, е и истинско номенклатурно дете, чиято кариера е предначертана още от детството му. Баща му дълги години е бил кмет на родния му град Куманово, после посланик на Република Македония в Черна гора. Солидно образование, многобройни курсове и специализации в чужбина, в това число и в Харвард. Вярно за малко, но така или иначе този факт обогатява СV-то му.
Това апаратно минало на Ковачевски в СДСМ му даде предимството бързо да състави и утвърди ръководните органи на СДСМ. При това, действаше с твърда ръка да извърши нужните според него промени и тяхното подмладяване. Още с първите си изявления новият председател на СДСМ заговори за необходимостта от укрепване на единството на партията. Това, ако не друго, потвърди впечатлението, което се създаде след загубените катастрофално местни избори на 17 октомври, че Заев и неговите кандидати за местна власт са били предадени. Особено – в столицата Скопие. Столичната партийна организация никога не е крила негативното си отношение към Зоран Заев като към човек, дошъл от провинциалната Струмица, който не е част от номенклатурния партиен кръг от бивши югокадри, който на всичкото отгоре си позволи да разчисти ръководството на партията от някои емблематични, но ненужни фигури. Тепърва ще се види как ще функционира СДСМ под ръководството на Ковачевски, но във всеки случай, ако има нещо тревожно в подбора му, това е убеждението, че той издигна и върна на ключови позиции хора, които се свързват с Бранко Цървенковски. Няма да е пресилено да се каже, че в СДСМ, а вероятно оттам и в изпълнителната власт на държавата ще тече процес на реставрация на влиянието на уж отишлия в политическо отшелничество бивш лидер на СДСМ, бивш дългогодишен премиер и бивш президент на страната Бранко Цървенковски.
Има един детайл, който трябва да се знае. С оставката на Заев като премиер в оставка излиза и ръководеното от него правителство. Така е записано в Конституцията на Република Северна Македония и това е в достатъчна степен справедливо. Новият мандатоносител, в случая Ковачевски, като лидер на управляващата досега СДСМ има правото да състави съвсем нов кабинет, да направи свой избор на министрите, като разбира се, спазва квотите за разпределение на постовете с коалиционните партньори. В едно той бе улеснен – някои от ключовите министри от правителствата на Зоран Заев предварително заявиха, че излизат от властта. Просто Ковачевски да не им търси фотьойли и да се чуди какво да ги прави.
Три са симптоматичните отсъствия от новия състав на кабинета
който Ковачевски се очаква да предложи. На първо място, това е министърът на отбраната и вицепремиер Радмила Шекеринска. „Шеки”, както я наричат нейните приятели, напусна и мястото на втори човек в СДСМ. Тя бе едно от децата на партията, връзката между екипа на Заев и времето на Цървенковски. По времето на големите битки с ВМРО–ДПМНЕ на Любчо Георгиевски. Шекеринска имаше своите победи и провали, но докато Заев бе премиер, стоеше до него и в доста важни моменти го връщаше на земята като коректив на поведението му. Втората липса в бъдещия кабинет на Ковачевски ще бъде вицепремиерът по европейски въпроси Никола Димитров. Като външен министър в първото правителство на Заев той бе човекът, който води преговорите и подписа Преспанското споразумение с Гърция.
Той, Никола Димитров, бе и идеологът на линията да се търси подкрепата на страните от ЕС и от НАТО за натиск върху България да „пусне” Северна Македония в ЕС. Никола бе и голямото разочарование за някои български политици, които се надяваха и не го криеха, че щом като той бъде външен министър на съседната ни държава, по-лесно ще се води диалогът за решаване на проблемите между нас. Тази надежда се основаваше на семейния произход на дипломата, тъй като вече покойната му майка Ратка бе активистка и депутатка от ВМРО–ДПМНЕ, а баща му Димитър бе един от острите критици на тоталитарните ръководства и режими в държавата. Говори се, че Никола Димитров стяга куфарите за Вашингтон, където ще бъде посланик на страната си в САЩ. В тази позиция, казват, щял да продължи да работи за лобирането от страна на американската дипломация пред България за вдигане на „ветото” на София. Новата мисия като посланик няма да е крачка назад, а по-скоро встрани. Никола никога не е криел амбициите си или да стане президент на страната си, или да премине на добре платена длъжност като международен чиновник. Както дойде. Третата липса в новото правителство ще бъде на здравния министър Венко Филипче, един от най-близките хора на Зоран Заев. Пандемията от COVID-19 му спечели много врагове, а и общественото настроение срещу него е фактор, с който очевидно новият премиер трябва да се съобрази.
Иначе, когато посети Скопие, Петков ще отбележи с домакините си третото десетилетие от признаването от България на независима Република Македония. Признаване, което бе първото за новата държава. И без което тя нямаше днес да бъде това, което е. Не е лошо да им се каже.
