Автори:
Капитан І ранг Ваньо МУСИНСКИ
О.з. капитан ІІ ранг Атанас ПАНАЙОТОВ
Военноморските сили на България към 1989 г. имат количествени и качествени измерения, които трудно се съпоставят със сегашното им състояние. По време на Студената война българските ВМС правят качествен скок в своето развитие. Още в края на Втората световна война у нас започва да се налага съветската военноморска теория. В голяма степен националните традиции се запазват, като се развиват и усъвършенстват в съответствие с новите условия и бойния опит от преминалите войни. Това обуславя и поддържането на сериозно за възможностите на националната ни икономика количество бойни кораби и катери, както и кораби за бойна поддръжка – 53, спомагателни кораби, катери и яхти – 33, в консервация: 30 кораба и катера. И голям мобилизационен резерв на Черно море и на р. Дунав.
Към 1989 г. военните ни моряци поддържат в строя: 4 подводници проект (пр.) 633 (НАТО – клас Romeo); 3 стражеви кораба пр. 50 (фрегати) (НАТО – клас Riga); 6 противолодъчни кораба (корвети) пр. 204 (НАТО – клас Poti); 1 противолодъчен кораб (корвета) пр. 1241.2 (НАТО – клас Pauk); 1 ракетна корвета пр. 1241.1 (НАТО – клас Tarantul І); 6 ракетни катера пр. 205/205У (НАТО – клас Osa I–II); 6 торпедни катера пр. 206 (НАТО – клас Shershen); 2 средни десантни кораба пр. 770 МА (НАТО – клас Polnocny); 3 малки десантни кораба пр. 106К (НАТО – клас Vydra); 6 базови тралчика пр. 257ДМЭ (НАТО – клас Vanya); 4 базови тралчика пр. 1265Э (НАТО – клас Sonya); 2 рейдови тралчика пр. 1258Э (НАТО – клас Evgeniya); 5 рейдови тралчика пр. 1259.2 (НАТО – клас Olya); 4 рейдови тралчика пр. 501М (в Русе).
За изпълнение на задачите от бойните кораби и за специфичните задължения към икономиката на страната, ВМС разполагаха с различни спомагателни кораби и катери: 1 хидрографски кораб пр. 861-МВ (НАТО – клас Moma); 2 военно-транспортни кораба пр. 102 (НАТО – клас Mesar); 1 кораб-станция за размагнитване пр. 130 (във Варна); 1 кораб-станция за размагнитване пр. 510 (в Атия); 2 водолазни катера пр. 245; 2 хидрографски катера – торпедолов пр. 612-1; 1 учебен кораб (бивш базов тралчик пр. 254); 2 противопожарни катера пр. L-26; 1 щабен кораб пр. 589; 1 базов буксир пр. 700 („Юпитер”); 1 малък буксир („Хр. Ботев”); 2 самоходни наливни баржи пр. 503; 12 моторни катера; 1 плаваща железобетонна несамоходна работилница; 1 плаваща мишена за ракетно артилерийски стрелби пр. 242; 2 ветроходни яхти.
Голямо количество бойни и спомагателни кораби се поддържат и в консервация: 7 малки десантни кораба (в Атия); 14 малки десантни кораба (във Варна); 2 рейдови тралчика пр. 1258Э (в Атия); 1 щабен кораб пр. 589 (във Варна); 1 противопожарен кораб (в Атия); 1 самоходна наливна баржа (в Атия); 4 моторни катера.
Към тази българска армада трябва да добавим военноморската ни авиация, която към 1989 г. има 6 вертолета Ми14ПЛ (за борба с подводници) и 1 вертолет Ка25Ц (за целеуказване). ВМС разполагат и със съвременни брегови ракетни комплекси и артилерийски батареи: противокорабни ракетни комплекси „Редут” и „Рубеж”; както и брегови батареи в консервация: 130-мм батарея на механична тяга (4 оръдия); 130-мм стационарна учебна батарея (4 оръдия); 5 стационарни 130-мм батареи (20 оръдия). Ежегодно боеспособността на бреговата артилерия се проверява на мобилизационни сборове.
Уви, обратната страна на медала не е бляскава. Към края на Студената война от данните, които посочваме по-нататък, се вижда, че техниката значително остарява и отстъпва по своите характеристики на развитите ВМС. Сроковете на експлоатация двукратно надхвърлят предвидения от производителя ресурс. Това, от една страна, е отлична атестация за доброто стопанисване от личния състав и от логистичните органи, а от друга, отговаря точно на носталгичните запитвания: „Защо нарязахме всичко това?”
– Подводниците са придобити през 1972 г. (2), 1983 г. (1), 1984 г. (1). Построени са през 1960 г. и са със срок на експлоатация 20 години.
– Фрегатите са придобити през 1957–1958 г. (2), 1985 г. (1), построени са в периода 1953–1955 г. и са със срок на експлоатация 25 години.
– Корветите (пр. 204) са придобити съответно 1975 г. (2), 1982–83 г. (4), Построени са през 1963–1968 г. и са със срок на експлоатация 18 години.
– Ракетните катери пр. 205 са придобити съответно 1971 г. (3), а пр. 205У 1982–1983 г. (3), Построени са през 1967–1970 г. и са със срок на експлоатация 16 години.
– Торпедните катери са придобити през 1970–1978 г., построени са в периода 1967–1970 г., със срок на експлоатация 16 години.
– Средните десантни кораби са построени през 1966 г. и придобити през 1985 г. със срок на експлоатация 20 години.
– Малките десантни кораби са построени в периода 1969–1974 г.
– Базовите тралчици пр. 257-ДМЭ са построени през 1970 г. и са придобити през периода 1971–1982 г. (6), със срок на експлоатация 15 години.
Този списък може да бъде продължен. Затова още на 5 септември 1990 г. се състоя показен ритуал по ликвидация на едната от четирите подводници. Целта бе да покажем колко големи миролюбци сме, и то пред участниците в Международния семинар по мерките за укрепване на доверието в морската среда, който се проведе у нас под патронажа на ООН. Заедно с първата подводница нарязахме и първия стражеви кораб („Бодри”), но подводницата е друго нещо – ефектно! Ефектно, защото е ефективна за региона на Черно море, където и в по-нататъшните години, при съвместните учения с НАТО, наша подводница в пенсионна възраст сериозно затрудняваше модерните противоподводни средства на бъдещите ни „братя по оръжие”. А „Бодри” наистина трябваше да бъде изведен от строя – „новият” „Смели” беше вече тук, остарелият кораб беше минал и през пожар…
От тук нататък нещата тръгнаха по логиката на т.нар. „реформи”, в които невинаги имаше логика, но това е друга тема. Изведени от състава на ВМС през 1993 г. за продажба „в движение” бяха: 4 торпедни катера; 2 базови миночистача пр. 257ДМЭ; 4 минни заградителя; 1 кораб станция за размагнитване пр. 510; 1 самоходна наливна баржа пр. 503; 2 щабни кораба; 1 водолазен катер пр. 501; 1 моторна ветроходна яхта „Нева”. А за продажба за скрап: 1 фрегата (стария „Смели”); 2 подводници; 2 корвети пр. 204; 1 противопожарен катер.
През 1994 г. бяха изведени от състава на ВМС (за скрап): 1 фрегата („Дръзки”), 1 подводница; 2 корвети пр. 204; 1 учебен кораб пр. 254; 1 торпедна баржа пр. 106т. През 2000 г. бе продаден (за в движение) 1 военен транспорт пр. 102. С Решение на Министерския съвет № 515/03.07.2001 на Грузия бяха подарени два малки десантни кораба. 13 юни 2008 г. се превърна в един от най-тъжните в историята не само на Военноморска база Бургас. Беше ликвидиран 7-ми дивизион минни заградители в състав: среден десантен кораб „Сириус”, минен заградител № 705, малките десантни кораби с № 706, 707 и 708. За последен път бяха издигнати и флаговете на базовия миночистач „Щорм”, на военния транспорт „Атия”, на ракетните катери „Тайфун” и „Смерч”, както и на моторния катер № 315.
Новите времена настъпват с обновлението на корабния състав. А това обещава, да се надяваме, и разкриването на нови оперативно-тактически хоризонти.