През миналия месец Русия постави ултиматум на НАТО да не се разширява повече на изток. Москва визираше двете бивши съветски републики Украйна и Грузия, които отдавна се стремят към членство в Северноатлантическия пакт. Този ултиматум, разбира се, бе отхвърлен от НАТО, но самото му изричане от страна на Русия доведе до неочаквани последици в Балтийския регион. Военно неутралните Швеция и Финландия се почувстваха застрашени от поведението на Москва, като това не доведе до тяхното снишаване, както би станало по времето на Студената война, а до остра реакция и потвърждаване на правото им сами да избират своята геополитическа ориентация.
„Запазваме възможността да кандидатстваме за членство в НАТО. Трябва да ценим свободата на избор и да я считаме за реална, тъй като това се отнася до правото на всяка страна да взема свои собствени решения за сигурността си“ – каза младата финландска министър-председателка Сана Марин в новогодишното си обръщение към нацията. Почти същото послание отправи и президентът на страната Саули Ниинистьо. Той отбеляза, че „Финландия запазва възможността да кандидатства за членство в НАТО, ако сама реши така.“ Няколко дни по-късно генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че
Финландия и Швеция отговарят на повечето изисквания за членство в НАТО и биха могли да се присъединят много бързо към Алианса, ако пожелаят.
Финландия винаги е имала специални отношения с Русия (респективно СССР), които са базирани на дългата им обща история и на тяхната още по-дълга обща граница от 1340 км. От 1809 до 1917 г. Финландското княжество е автономна част от Руската империя. След това става независима държава, която през есента на 1939 г. е нападната от Съветския съюз. Това е най-героичният момент във финландската военна история – първоначално армията на малката северна държава успява да спре многократно превъзхождащите я съветски войски и да им нанесе значителни загуби. Едва през 1940 г. нападателите вземат връх и диктуват неизгоден за Финландия мирен договор, с който тя губи територии.
След Втората световна война Финландия се намира в деликатно положение по отношение на сигурността. Макар че не е комунистическа държава и не е част от съветския блок, тя е принудена да се съобразява със своя могъщ източен съсед.
За членство в НАТО и дори в създаващите се Европейски общности (протообраз на ЕС) и дума не може да става. Финландия има и много интензивни икономически връзки със СССР, а днес – с Русия. Междувременно малката (по население) северна страна става богата. Дори много богата, понастоящем нейният БВП на глава от населението е значително по-висок от средния за Европейския съюз.
През 1995 г. Финландия става член на Евросъюза, с което подпечатва принадлежността си към света на западните либерални демокрации. Страната сътрудничи с НАТО, но дълго време след края на Студената война никой не отваря дума за евентуално членство. Ситуацията започна да се променя в последните години, и по-специално след анексията на Крим от страна на Русия през 2014 г.
През декември м.г. Финландия обяви, че е сключила сделка за покупката на 64 американски многоцелеви изтребителя F-35А на обща стойност от 8,4 млрд. евро. Страната явно може да си го позволи – военният й бюджет за 2021 г. е почти 5 млрд. евро – 2,15% от БВП. По-важна е мотивацията, която стои зад тази огромна сделка. Финландия явно има притеснения за своята национална сигурност и не е трудно да отгатнем, че те са свързани с поведението на Русия.
През миналата седмица финландският външен министър Пека Хаависто даде заден ход по въпроса за членството в Северноатлантическия пакт. „Финландия не обсъжда присъединяването си към НАТО, пред страната няма подобен проект… Политиката за сигурност на Финландия остава непроменена“, заяви той по време на среща на министрите на външните работи на страните от ЕС. Трябва да се отбележи, че мнозинството финландци все още са против членството на страната им в НАТО. Най-новото социологическо проучване от есента на миналата година показва, че за влизане в Алианса са 24% от запитаните, а 51% са против. Но процентът на противниците на членството намалява постоянно след 2014 г. и скоро везните може да се изравнят.
В крайна сметка Финландия засега ще остане извън НАТО, но даде ясно да се разбере, че Русия не може да й затвори вратата за членство, ако един ден финландците го пожелаят. Без да са формално част от Алианса, Швеция и Финландия се държат като такива и това слага сериозен отпечатък върху военностратегическата обстановка в Балтийски регион. Жените също служат като наборни войници във финландската армия, но само на доброволен принцип. 36-годишният министър-председател Санна Марин е категорична, че никоя външна сила не може да налага вето върху геополитическия избор на Финландия
Измеренията на сътрудничеството
Сътрудничеството между НАТО и Финландия започва през 1994 г., когато северната страна се присъединява към програмата на Алианса „Партньорство за мир“. Сега връзките между Хелзинки и НАТО се осъществяват в рамките на двегодишна Програма за партньорство и сътрудничество. От 2014 г. Финландия е една от шестте страни, обозначени от Северноатлантическия пакт като „партньори с разширени възможности“. Тя участва активно в операциите на НАТО в Афганистан, Ирак и на Балканите. При сегашната обстановка на изострени отношения с Русия Алиансът засилва партньорството си с Швеция и Финландия, тъй като те се намират в една от „горещите“ зони на това противопоставяне – Балтийският регион. Това партньорство включва редовни политически консултации, размяна на информация за водене на хибридна война, взаимна координация на военните учения в Балтийския регион и готовност за общи действия при необходимост. Двете северни държави имат подписан меморандум с НАТО, който предвижда да оказват логистична подкрепа за силите на Алианса и да позволяват транзитно преминаване през тяхна територия в случаи на учения или кризи.
Наборната военна служба е задължителна
Финландия е една от малкото държави в Европа, които са запазили задължителната военна служба за мъжете, навършили 18 години. Те служат по шест, девет или 12 месеца в зависимост от това, какви умения трябва да придобият. След това излизат в запаса със звания от редник до младши лейтенант. Зачислени са в резерва до навършване на 50-годишна възраст, а офицерите – до 60-годишна. Военното министерство може да ги вика за опреснителни занятия (запас) за 40, 75 или 100 дни. Годишно в казармите влизат по около 27 хиляди младежи, около 80% от финландските мъже са служили в армията. Всички те подлежат на мобилизация в случай на военна заплаха за страната. Службата може да се отлага заради учене в университет или други лични причини, но само до навършване на 28-годишна възраст. Тези, които не искат да носят оръжие по религиозни причини, минават през алтернативна служба. За всички останали законът е предвидил при отказ от влизане в казармата да бъдат пращани в затвора за 197 дни. От 1995 г. в армията могат да служат и жени, но само ако са доброволки.
Освен храна, настаняване в казармите и дрехи наборните войници във Финландия получават и възнаграждение между 5 и 12 евро на ден в зависимост от вида и времетраенето на службата. Законът забранява на работодателите да уволняват служители, които отбиват редовната си военна служба или пък са извикани в запас. Ежедневието на финландските наборни войници не е много по-различно от това на българските им колеги, когато и у нас имаше задължителна военна служба – теоретични уроци, практически занятия, почистване на казармения район, от време на време – полеви учения. От петък до неделя вечер войниците са в отпуск извън казармите.
