Автор: Спиридон Спиридонов
Вече стана ясно, че до края на март се запазва базата от 380 лв. за определяне на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата в сектор сигурност и отбрана. Така гласува Народното събрание. А от април? В Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021–2025 г. на четворната коалиция е записано: „Осигуряване на справедливо възнаграждение в съответствие с риска на военната професия като важен елемент за поддържането на войсковия дух и мотивацията. Основното месечно възнаграждение да се определя на годишна база въз основа на заложен коефициент спрямо минималната работна заплата (МРЗ)“.
Днес формулата е същата. Всяка година в Закона за държавния бюджет се определя размерът на базата, който се умножава със съответния коефициент, регламентиран в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Само че този размер е замръзнал на 380 лв. от 2009 г. насам. Сега се има предвид нещо ново. В същия този документ е записано МРЗ да бъде 50% от средната работна заплата. Става дума за около 700 лв. по данни на НСИ за миналата година, което е различно от 380 лв. (По време на коалиционните преговори имаше предложение военната заплата да бъде процент от президентската.) Предстои да видим дали добрите намерения ще са факт още в бюджета за тази година.
Фото: 61-ва Стрямска механизирана бригада
Имало е и по-революционни решения
През декември 1995 г. Народното събрание гласува първия след промените Закон за отбраната и Въоръжените сили. Тогавашните депутати записаха, че базата за определяне на основното месечно възнаграждение на най-ниската длъжност за офицерите е не по-малко от две средномесечни запати в бюджетната сфера съобразно с данните на НСИ. За сержантите – 1,3, а за войниците – 1. Законът предвиждаше размерите да се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Ако погледнем нещата на днешна база, става дума за 1600–1700 лв. средна заплата в бюджетния сектор. Умножена по две, изглежда добре.
Скоростно изоставане
Следващият Закон за отбраната и Въоръжените сили от май 2009 г. регламентира, че базата се определя всяка година в Закона за държавния бюджет. Така започна скоростното изоставане от минималната работна заплата. През 2009 г. например тя е била 376 лв., Тогава минималната работна заплата е 240 лв. В резултат на замразяването позитивната тенденция стана негативна. Самото изоставане в това свеообразно състезание започна от 2016 г., когато минималната работна заплата стана 420 лв. През миналата година МРЗ е 650 лв., а базата – 380 лв. Факт е, че Министерството на отбраната не си е затваряло очите. В отговора си на един от въпросите по време на парламентарен контрол през октомври 2019 г. тогавашният министър на отбраната Красимир Каракачанов подчертава, че за запазване на социалния и моралния ефект от въвеждането на базата е необходимо тя да се актуализира в съответствие със съществуващите пазарни условия на труд. „При последните консултации с Министерството на финансите в процеса на изготвяне на проектобюджета за 2020 г. за Министерството на отбраната са предвидени допълнително 83 млн. лв. разходи за персонал, което ще позволи възнагражденията на служителите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия да се повишат средно с 10% през 2020 г.”, посочваше той. Останаха обаче само тези 10%, т.е. толкова, колкото и на целия държавен сектор. То обаче едва ли бе достатъчна мотивация за военнослужещите и за кандидатите за приемане в армията. Макар че се отчиташе плавно намаляване на отлива на кадри.
Тревожни сигнали не са липсвали
От Щаба на отбраната прогнозираха, че с тези плахи стъпки некомплектът от личен състав ще бъде преодолян едва след 5–6 години. Впрочем очакваното предложение го имаше при обсъждането в парламента на бюджета за 2019 г. Официално се искаше базата да се вдигне на 510 лв., колкото беше МРЗ. Определено имаше разбиране, че това е една от най-ефективните възможности за повишаване на социалния статус на военнослужещите и решаване на проблема от недостиг на личен състав. Управляващите обаче се задоволиха с ръст на заплатите, който не дава очаквания резултат, макар че и от военното ръководство не криеха желанието си за изравняване на базата с минималната работна заплата за страната.
Повече права на министъра, но…
През 2017 г. с промяна на закона бе възложено на министъра на отбраната със свой акт да определя размерите на основното месечно възнаграждение на военнослужещите, а не с правителствено постановление. Същото се отнасяше и при определяне на началните и максималните размери на основната месечна заплата на длъжностите за цивилните служители, работещи по трудово правоотношение в Българската армия и в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. На пръв поглед при добра воля на министъра записаните в закона коефициенти не са ограничение. За офицери те са не по-малко от 2,3; за офицерски кандидати и сержанти – не по-малко от 1,75; за войници (матроси) – не по-малко от 1,6. Т.е. министърът няма право да слиза под тях, но посоката нагоре е разрешена. Да, но базата си остава 380 лв.?!
Целта си заслужава
Ако се върнем в началото на тези редове и записаното в цитираното коалиционно споразумение, е логично да кажем, че очакваното решение цели да предотврати прогнозата в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2020 г. А тя е: „Независимо от увеличените разходи за персонал в системата на отбраната същите не могат да компенсират натрупания инфлационен индекс през годините. Направените анализи сочат, че дори при планиране на предвидените средства само за индексиране на заплатите до 2023 г., включително, няма да доведат до търсения ефект за повишаване на социалния статус на военнослужещите и конкурентоспособност на пазара на труда. Това ще доведе до изпълнение на задачите от Въоръжените сили в хронична неокомплектованост от 15 до 20%, при запазване на сегашната определена щатна численост“. Впрочем Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г. прави същата констатация и дава доброто решение, като залага на повишаването на средните месечни възнаграждения в системата на Министерството на отбраната и Въоръжените сили, насочено към преодоляване на изоставането им в сравнение с тези за страната и повишаване на мотивацията на кандидатите за служба и на служителите в отбраната. Така че целта в коалиционното споразумение си заслужава.
