Разбоишкият манастир е едно от уникалните места в България, част от т. нар. Софийска Мала Света гора. Към 1860 г. светата обител е опожарена за пореден път, а година по-късно е била възстановена от Йовчо, роднина на Филип Тотю. В годините след това в манастира е бил произвеждан барут за оръжието на български четници, които често са се приютявали тук. В светата обител са пребивавали Васил Левски и отец Матей Преображенски – Миткалото. Дори само това прави мястото историческа забележителност, освен че е духовно средище.
Покойният Йордан Радичков разказва за един стенопис с дяволи в Разбоишкия манастир. На този стенопис, който вече не съществува, се виждал казан, в който се вари един грешник. До него дявол ръчка огъня под казана. „А отзад, сигурно някъде отдалеч, друг дявол носи дърва за огъня” – обяснявал с умиление Радичков за стенописа и въздъхвал – „Аз като умра, в такъв ад искам да ме мъчат”, като се смеел.
Известно е, че през Средновековието пещерите в района са били обитавани от монаси отшелници. Някои автори смятат, че светата обител като скален манастирски комплекс възниква още по времето на Първото българско царство, а други – по време на Втората българска държава.
С построяването на църквата е свързана легенда, която има няколко варианта. Първоначално монасите решили да построят църквата долу под скалите, но всичко, що строели денем, нощем се събаряло. Една вечер самата Богородица се явила на един от монасите и му заръчала да построят църквата в голямата ниша горе в скалите, където са се молели и преди. Така и станало.
По време на турското робство манастирът бил опустошаван няколко пъти. При едно от нападенията монасите били изклани, само един се спасил, който по-късно възстановил манастира. При едно от възстановяванията на манастира сградите били преместени от левия на десния бряг на р. Нишава, където са и днес.
Манастирът се намира недалеч от с. Разбоище, на около 9–10 км от гр. Годеч и около 80 км от София. За да се стигне дотам, от София се хваща изходът по Ломско шосе към Костинброд и Годеч. От Годеч, малко преди центъра на града, пътят за Разбоишки манастир се отклонява наляво в посока Туден (има си табелка) и след това е с. Разбоище. Има табелки за посоката към манастира. Минава се през цялото с. Разбоище и се стига до малка поляна в покрайнините, която може да се ползва като паркинг. От там тръгва туристическата пътека, по която за по-малко от 30 мин. пеша се стига до манастира. Излизайки от малката горичка се открива невероятна гледка към Разбоишки манастир и скалната църква, която от това място изглежда като залепена в скалите.
В района на Разбоишкия манастир и на гр. Годеч има множество интересни места, повечето от които са църкви и манастири. Посещението до Разбоишкия манастир може да се комбинира с разходка до близкия Букоровски манастир и водопад Котлите. Съвсем наблизо е още един манастир – Свети Дух. В околностите на Годеч се намира манастирът Свети Николай Летни, край който има останки от античен храм. Недалеч от Разбоишкия манастир – до с. Беренде, също край бреговете на р. Нишава, човек може да посети една от най-старите запазени български църкви – църквата Св. Петър.
Фото авторът
