„По бойния път на българската армия“ включва различни патриотични инициативи на Съюза на ветераните от 2015 г. досега.
Журналистът Сирдон Спирдонов едва ли има нужда от представяне. Освен че читателите го познават като наш колега във в. „Българска армия“, понастоящем той работи и по списването и издаването на вестника на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на ветераните от войните и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите „Българско войнство“. Поддържа и военния информационен сайт Otbrana.com.
Полковник от запаса Спирдон Спирдонов работи от 1985 г. до 2010 г. във в. „Българска армия“, като започва от най-ниската длъжност литературен сътрудник и стига до главен редактор. Роден е през 1957 г. в Шумен, завършва военно училище в родния си град. Служил е в учебно-танковия полк в Шумен за подготовка на механик-водачи на Т-34, след това в мото-стрелковия полк в Толбухин (Добрич), по-сетне – във Военното училище в Шумен, а след 1985 г. работи като журналист в София.
Излезе от печат сборникът „По бойния път на българската армия“ (2015–2021 г.) с автор Спирдон Спирдонов. Книгата е издадена от Издателство „Пропелер“ и в нея са отразени различни патриотични инициативи по повод на исторически годишнини от този период, като най-важните две от тях са 70-ата и 75-ата годишнина от края на Втората световна война и Победата над фашизма. В този период ветераните организираха доста прояви, за да припомнят на поколенията приноса на България и нейната армия в освобождаването на Европа и ужасите от войната. За да почетат героизма и паметта на своите загинали бойни другари, ветераните са посетили Република Северна Македония, Република Сърбия, Хърватия и Унгария. Няколко години поред в място на тяхното преклонение се превръщат военните гробища в с. Цапари (Битоля), с. Ново село и паметникът на полк. Константин Каварналиев край Дойран, международното военно гробище „Про Патрия“ край Букурещ, където са погребани 150 наши воини от Първата световна война.
Немалко са и инициативите в България. Със съдействието на Министерство на отбраната и дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО и нейния директор Иво Антонов на Клуба за исторически възстановки „Братя по оръжие“ и местните власти са пресъздадени редица бойни действия при Девебаир, Страцин, Ниш и Драва.
Сборникът „По бойния път на българската армия“ е посветен на всички българи, участвали във войни по призив на българската държава. Той е
своеобразна форма на благодарност
към тези, които не са пожалили време, сили и знания, за да организират и участват във възпоминателни мероприятия пред българските паметници, гробища и мемориали зад граница през периода 2015–2021 г. Книгата е част от Библиотека „Воини ветерани“ на Съюза на ветераните от войните на България.
Допълнителна тежест на сборника на нашия колега Спирдон Спирдонов придава и фактът, че предговорът към книгата е написан от ветерана доц. д-р Иван Сечанов – ятак, партизанин, картечар на фронта, изтъкнат лекар, административен и профсъюзен ръководител, лидер на Съюза на ветераните у нас.
Съюзът на ветераните от войните на България от около 8 години издава книги от Библиотека „Войни ветерани“ – по две книжки на година. Те се реализират с финансовата помощ на Съюза и се разпространяват безплатно. Тази библиотека съдържа книги от ветерани и за ветерани от Втората световна война. Част от тиража се разпределя в областните и общинските организации по места.
Във връзка със 75-ата годишнина от края на Втората световна война през миналата година Съюзът на ветераните със съдействието на МО организира Национален ученически конкурс „Спомен за мой близък, участник във Втората световна война“. Най-добрите творби също са включени в сборник.
Повечето не помнят своите дядовци
и прадядовци, защото са малки, но имаше случаи, в които децата бяха издирили техни дневници и спомени, запазени вкъщи, и бяха написали интересни неща“, разказва Спирдон Спирдонов и допълва: „Преди този сборник излезе и книгата на доц. д-р Иван Сечанов „Вървях по пътя след вярата и дълга“, който разказва за себе си и основно за участието си във войната като доброволец, лекокартечар. Д-р Сечанов се включва в две от най-големите битки – тези при Страцин и Стражин, през октомври 1944 г. След войната е известен и авторитетен лекар в България, включително стига и до зам.-министър на здравеопазването и председател на Профсъюза на здравните работници, а преди 1989 г. е представител на България в Световната здравна организация. В момента е председател на Съюза на ветераните, подполковник от резерва, на 95 години“.
Връщаме се отново на сборника „По бойния път на българската армия“. „Това са мои материали, излизали в печата и електронното пространство, тъй като аз съм участник във всичките инициативи на военноисторически автопоходи с ветераните и други представители на военно-патриотични организации, които следваха бойния път на Българската армия“, разказва авторът. Той самият е и зам.-председател на Съюза на ветераните по военно-патриотичната част и част от организацията на тези инициативи се пада и на него. Книгата съдържа и богат снимков материал от различни събития.
„Ветераните намаляват, с всяка изминала година някой си отива“, споделя Спирдонов. „Имаше един период, в който във в. „Българско войнство“ пусках по един спомен на ветеран във всеки брой“, спомня си той. „Има още ветерани, които пишат. Например сега преди Коледа спомените си издаде 101-годишен ветеран от Варна.
В Бургас са много активни
непрестанно събират материали за 24-ти Черноморски полк и ни ги изпращат. Има един бай Борис Гърнев от Пловдив на 100 години, който пък издава всеки месец информационен бюлетин, в който публикува по един спомен – свой или на друг ветеран.“
В различни общини в България, обяснява Спирдонов, има колективни членове на Съюза на ветераните, това са цели ученически класове, които се включват във възстановяването и почистването на войнишките паметници. Помагат им много военните окръжия. Всичко, разбира се, зависи от субективния фактор, т.е. от активността на съответния началник на окръжието, но в Шумен и Смолян например са взели под крилото си местните организации на ветераните. Най-възрастният в момента е на 105 г. в Нова Загора, а най-младите – на 93, онези, които са тръгнали като доброволци на фронта още от ученическата скамейка.
