Атанас ПАНАЙОТОВ
„Искра“ е катер ветеран от Първата световна война.
В две свои книги капитан І ранг Чони Чонев пише за Беломорския ни флот през Първата световна война едно и също: „Що се отнася до Беломорския флот, той разполага само с една моторна и 5 гребни лодки и
взема ограничено участие във войната
Моторната лодка „Искра“ (12 т, дължина 8,40 м, 14 к.с., 6 възла, двама души екипаж) е построена в Холандия. Тя е единственият български „кораб“, който не е реквизиран. Най-важното дело, което Беломорският флот успява да извърши, е устройването на три минни заграждения с общо 52 мини през 1916 г.“.
Оценката за „ограничено участие“ е, меко казано, спорна. Но това е друга тема. А твърдението, че „Искра“ е единствената моторна лодка на Беломорския флот, е неточна. „Военноморският флаг се вдига и на три малки катера – „Искра“, „Марица“ и „Делфин“ (Вълканов, В. Българският Беломорски флот“, 2007 г.). Това твърдят и други изследователи. А доколко катерите са „малки“ – можем да съдим по факта, че „Марица“ е приспособен за носенето на две 380-мм торпеда от учебния крайцер „Надежда“, с които се подготвя неосъществената (заради сключеното примирие) атака в Мраморно море срещу турския броненосец „Тургут Рейс“ в края на Балканската война.
Сведението, което ни дава Ч. Чонев за това, че
„Искра“ не е реквизиран от Съюзническата комисия
на победителите след края на Първата световна война, е важно. Защото то логично води до въпроса: А какво се случва с „Искра“ по-нататък? Зададох си го, защото, като прелиствах течението на ведомствения вестник „Маяк“ от 1965 г., в броя от 28 юли, се натъкнах на публикация със заглавие „Искра“: кратка дописка със снимка на малък моторен катер.
Нямашe как да го сбъркам. Многократно бях разглеждал единствената запазена във Военноморския музей снимка на онзи катер „Искра“, участвал в Първата световна война. Абсолютно същият силует! Но в информацията нямаше нищо повече от това, че „Искра“ работи на три смени в интерес на разширението на Пристанище Варна. „Стоманеното сърце на катерчето“ му помага да провлачва тежко натоварените с пясък и тиня шалани от дълбачката „Добруджа“ до смукачката „Егея“, участва в маневрите на корабите в пристанището, а когато се налага – буксира натоварените с камъни шалани от Лъджата (дн. район на КРЗ „Флотски арсенал“) и ги води до новото строителство в порта.
Истински герой в мирни дни!
И все пак това ли е флотският ветеран от Първата световна война? Ако е вярно сведението на Ч. Чонев, трябваше да потърся „Искра“ в структурите на гражданските морски институции. Открих катера в списъка на регистрираните плавателни съдове в Пристанище Варна, публикуван в „Учебник за моряка“ (в допечатката на изданието от 1920 г.). Данните съвпадаха: построен през 1914 г. в Холандия, дължина 8,6 м, широчина 2 м, газене 1 м, мощност на двигателя 14 к.с., скорост 6 възла, брутна вместимост 12.
Запознах сe и с „Тарифа за наемане плавателни съдове и други уреди на пристанищата Варна и Бургас” – Държ. в-к, № 60, 18 юни 1920, в която се посочват моторните лодки на пристанищната служба (реморкьори „Левски” и „Бургас”, моторна лодка „Искра” – подч. от мен, Ат. П.).
Да, това е бившият флотски катер „Искра“. Спасен е от реквизиция, като своевременно е рефлагиран под граждански флаг. Така от нашия военен флот са спасили от реквизиция и парния катер „Калиакра“ – отстъпили са го предвидливо на Дирекцията по пристанищата.
„Искра“ е започнал нов живот
И от тук нататък го откривам в пристанищните регистри на Варна до 1944 г.
Само че ако в края на Първата световна война нашият флот успява да спаси от реквизиция „Искра“, то в края на Втората световна война катерът е отведен заедно с други български плавателни съдове в съветски териториални води. В монографията на д-р Мариана Кръстева „Морето в международните отношения и външната политика на България 1944–1949 г.“ (2005 г.) е посочено: „Няколко дни след сключването на мирния договор (Парижкият мирен договор – 10 февруари 1947 г. – Ат. П.), на 15 февруари 1947 г. е изпратено искане до генерал-полковник Бирюзов за освобождаването на м/к „Несебър“, м/к „Созопол“, моторните лодки „Зора“ и „Искра“ (подч. от мен – Ат. П.) и 8 частни моторни кораба, които се използват в съветски води“.
При работа по друга тема в Централния държавен архив – София, открих документ, в който се посочва, че през март 1947 г. началникът на Морската строителна секция – Варна, съобщава до Дирекцията на водните съобщения – София, че моторните лодки „Зора“ и „Искра“ (подч. от мен – Ат. П.) се намират в чужди териториални води за сметка на съюзническото командване.
Колко време е продължило това „изгнание“?
Във фонда на Държавната корабостроителница – Варна, издирих цяла преписка по „възстановяването на м/л „Искра“, който неправилно (поради неуредени финансови взаимоотношения между завода и Дирекцията на водните съобщения – Ат. П.) бе спрян“ (25 октомври 1948 г.). От Морската строителна секция – Варна, настояват за спешно приключване на ремонта, тъй като „Искра“ е необходима за превозване на трудоваците, които работят на каменоломните „Лъджата“ и „Добрева чука“. В крайна сметка моторният катер е готов за експлоатация през май 1949 г. Фактът, че в преписката става въпрос не за някакви частични ремонти, а за „възстановяване“, красноречиво говори за това, как е експлоатиран „Искра“ в съветски териториални води.
А какво става с флотския ветеран след 1965 г.? Според моя съвипускник от Морското училище Петър Стойков, който е бил моторист на „Искра“ през 1978–1979 г., катерът е в постоянна експлоатация, но вече с двигател „Шкода“ (от градски автобус). През 80-те години в Строителния технически флот решават, че „Искра“ е достоен да стане музеен експонат, и вдигат катера на стапел на брега на стария канал „Море–езеро“. Но след 1989 г. у нас започва да действа новото просто тройно правило:
„демокрация–приватизация–ликвидация“
Ликвидиран е и флотският катер ветеран, преди да стигне до музея…
Каква е съдбата на другите два беломорски катера: „Марица“ и „Делфин“? „Марица“ е сериозно повреден при противниковата бомбардировка на пристанището в Кавала на 20 май 1917 г. „Делфин“ е повреден до състояние на негодност от оттеглящите се български моряци от Портовото капитанство на Дедеагач на 30 април 1920 г. А „Искра“ продължава да служи на България. Повече от седем десетилетия!
