В окопите, покрити със сняг и сажди, мъжете търсят сигнал за мобилните телефони, за да чуят последните новини от далечните столици, които ще решат съдбата им.
Москва, Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин, Виена. Понякога и Киев. Но само понякога.
Тези украинци са далеч от руските кораби, които се отправят за военноморско учение край бреговете на Ирландия, от американските изтребители, които се насочват към Балтика, и от американския самолетоносач, който постоянно плава в Средиземно море.
Докато оръжията, доставяни от Запада, пристигат със самолети в Киев, войници и цивилни тук очакват с нетърпение решенията, които вземат хора, непознаващи живота на населението на източната фронтова линия – изтощен от боеве район, край който Русия е струпала десетки хиляди войници, създавайки опасност от най-голямата инвазия след Втората световна война, както се изрази американският президент Джо Байдън.
Войниците в село Золоте 4 се защитават от руското нахлуване от години. Те са само на няколкостотин метра от проруските сепаратистки бойци от другата страна на контролно-пропускателен пункт, през който никой не може да премине безопасно. Войниците предполагат, че там има снайперисти, въпреки че никога не са виждали въоръжени лица.
След три дни без стрелба „изведнъж те откриваха огън с гранатомети и огнестрелни оръжия. Един минометен снаряд прелетя и падна в полето зад нас. Още два паднаха между нашата и следващата позиция. След 15 минути всичко отново утихна. Защо? За какво? Никой не знае. Тук е така“, казва Олег Сурхов, украински войник, избягал от Крим през 2014 г., след като руснаците анексираха полуострова. Той се включва в борбата скоро след като евакуира съпругата си, децата и внуците си в Западна Украйна.
Селищата Золоте (името означава „Златен“) от 1 до 5 получават имената си преди десетилетия по време на съветската епоха, когато са обозначени като участъци на местния въгледобив. Сега 1 до 4 са в Украйна, а 5 се намира на по-малко от километър и половина от тях, от другата страна на контролно-пропускателния пункт.
Очакване на чужди решения се долавя и близкото село Катериновка, което носи белезите от продължил осем години обстрел. В него има по-нови окопи, отоплявани с печки със сурови дърва, чиято топлина привлича толкова кучета и котки, колкото и войници. Някои котки от окопите имат късмета да бъдат прибрани от войниците, които напускат фронта при ротация на войските.
„Шегуваме се, че надеждата умира последна. Всички ние чакаме мир. Нито децата ни, нито внуците могат да ни посетят“, казва Любов, местна жена, която не иска да каже фамилията си. „Говорим по телефона и това е достатъчно. Да изчакаме, докато дойде мирът!“
Ако вместо това се стигне до война, то тя много вероятно ще се стовари първо в Източна Украйна, където проруските сепаратисти контролират положението от 2014 г. насам. В Русия, от другата страна на границата, се събират повече от 100 000 войници, а още хиляди отиват на позиция за това, което Русия обявява за военни учения на границата на Украйна на север с Беларус.
Москва отрича да планира нападение, но САЩ и техните съюзници от НАТО се подготвят за евентуална война, като засилват присъствието си в Прибалтика и поставят 8500 американски военнослужещи в повишена готовност за потенциално разполагане в Европа. Великобритания и САЩ изпратиха няколко самолета с оръжия в Украйна.
Украинските официални лица приеха помощта, но се оказаха встрани от няколко кръга дипломация с високи залози, които досега не са довели до пробив. „Нищо за Украйна без Украйна“, заяви държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън в началото на този месец след една такава среща.
В понеделник Белият дом събра европейските лидери, включително генералния секретар на НАТО, на видеоконференция за Украйна, за да обсъдят идеите на САЩ как да отговорят на исканията на Русия.
„Споделихме тези идеи с нашите европейски съюзници и партньори. Получаваме по обратна връзка техните оценки. Включваме тези оценки в писмения отговор“, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс.
Украйна не беше поканена на видеоконференцията. И президентът на Украйна бе оставен гневно да реагира в Туитър миналата седмица, когато Байдън размишляваше на глас за това как да се реагира на едно „ограничено нахлуване“.
„Искаме да напомним на великите сили, че няма незначителни нахлувания и малки нации. Точно както няма незначителни жертви и малка скръб от загубата на близки хора“, написа президентът Володимир Зеленски.
Във Веселе, сепаратистки район в източната част на Донецка област, малко неща са се променили от боевете през 2014 г. насам. Табели все още предупреждават за минни полета. Панелните блокове са се порутили през годините на обстрел. Никой не е дошъл да изтегли изоставените под обстрела автомобили.
„Тук на практика няма никой, защото всичко е съсипано. Има осветление, газ, водоснабдяване, но няма живот“, казва Владимир, местен жител, който отказва да назове фамилията си. Той смята, че украинските войски са на около километър и иска те да си тръгнат, за да могат хората сами да решават съдбата си.
„Ако те напълно напуснат и освободят“ Донбас в Източна Украйна, „тогава ще можем да решим. Мисля, че тук никой не иска (да бъде част от) Украйна“, каза той.
Той обаче, както и повечето хора в източната част на страната, смята, че тези решения са в ръцете на някой друг.
Източник: bta.bg
