Заплахата от руско нахлуване в Украйна отново разпали дебата във Финландия и Швеция дали те би трябвало да се присъединят към НАТО, за да отблъснат евентуална агресия от изток.
Тази седмица може да се чуе как изтребители провеждат учения над финландската столица, а наскоро Швеция изпрати войници на преден пост в Балтийско море в отговор на нарастващото напрежение.
Исканията на руския президент Владимир Путин да няма разширяване на НАТО на изток накараха финландските и шведските лидери ясно да заявят, че имат право да кандидатстват за членство, ако пожелаят.
„Финландия и 30-те съюзници от НАТО са тези, които трябва да решат в крайна сметка въпроса за членството, същото важи и за Швеция“, каза миналия понеделник генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, след като се срещна с външните министри на двете страни.
Нито Финландия, нито Швеция официално са изразили желание да станат пълноправни членове, а вместо това предпочитат да участват в споделяне на информация и някои съвместни учения.
Но Чарли Салониус-Пастернак от Финландския институт за международни отношения каза, че Финландия и Швеция са положили „съзнателни усилия . . . да направят изрични заявления, че политиката на НАТО на отворени врати все още е отворена“.
Заместник-председателката на финландската опозиционна Национална коалиционна партия Елина Валтонен каза, че присъединяването е „естествена стъпка“.
„Ние сключваме споразумения за все по-тясно сътрудничество не само с НАТО, а също с Обединеното кралство и Съединените щати“, каза Валтонен.
Тя добави, че Финландия отдавна се е отказала от позицията си от времето на Студената война да се опитва да успокоява Кремъл, като остава неутрална.
„ГРАНИЧИ С БОГОХУЛСТВО“
Без членство Финландия няма право да се ползва от защитата, предвидена в член 5 на Северноатлантическия договор, според който другите членове следва да й се притекат на помощ, ако руски войски прекосят 1340-километровата граница с Финландия.
Сред финландците и шведите обаче по традиция има слаба подкрепа за членство в НАТО, въпреки че анкета през януари дава основание да се смята, че съпротивата срещу присъединяване е намаляла на 42 процента – най-ниското ниво от 20 години.
Роберт Далсьо от шведската Агенция за изследвания по въпросите на отбраната каза, че за много хора от най-голямата политическа партия в Швеция – социалдемократическата, членството в НАТО „граничи с богохулство“.
До евентуална преоценка може да се стигне само ако „сред финландците има готовност за членство или се появи толкова достоверна заплаха, че политическите сметки се променят“, каза той.
Почти няма наблюдатели по въпросите на Русия, които да подозират, че Путин планира да прати танкове във Финландия.
Но „ние сме виждали и продължаваме да виждаме . . . някои не толкова предизвикателни действия“, каза финландският анализатор Салониус-Пастернак, като пускане на 1700 мигранти от Русия през финландската граница през 2016 г. или многократни неразрешени навлизания във въздушното пространство.
Помнейки кръвопролитния опит на СССР да нахлуе в страната през Втората световна война, Финландия от години поддържа високо ниво на военна готовност.
Бившият финландски външен министър Ерки Туомиоя, един от най-изтъкнатите противници във Финландия на членството й в НАТО, каза, че страната е добре подготвена.
„Ние не сме наивни, затова сме инвестирали значително в нашата национална отбрана“, каза той.
„ВЗЕХМЕ НАЗАЕМ ЧАДЪРИ“
Финландия е похарчила 8,4 милиарда евро (9,5 милиарда долара) за нови изтребители и „може да мобилизира резерв от 280 000 обучени войници – нещо, което никоя друга страна в Европа не може да направи“, добави Туомиоя.
За разлика от нея Швеция намали военните си разходи след Студената война.
През 2013 г. главнокомандващият Сверкер Йорансон изуми шведите, като каза, че страната може да удържи руско нахлуване само за „около седмица“
Но след като Русия анексира Крим през 2014 г., Швеция започна да подсилва отбраната си.
„Оказа се, че сме облечени като за хубаво време, а барометърът показа, че идва буря“, каза шведският анализатор Далсьо.
„Решихме въпроса, като взехме назаем чадъри, ботуши и топли пуловери от американците“, но все още Швеция не разполага с необходимите ресурси, за да се защитава.
Страната, която не е влизала във война от два века, през 2017 г. отново въведе задължителна военна служба.
Този месец Швеция изпрати въоръжени патрули на остров Готланд, след като три руски десантни кораба навлязоха в Балтийско море.
Финландия обяви, че е повишила „готовността си“ с военни учения на своя територия.
Салониус-Пастернак каза, че Хелзинки тайно се подготвя, без да вдига шум.
„В момента текат дейности, но може би не се забелязват“, каза той.
Източник: БТА
