Министрите на вътрешните работи на страните членки на ЕС обсъдиха на среща в Лил начини за опазване на границите на блока, включително чрез издигането на прегради, както и начини за ускоряване на реформата на зле функциониращата европейска система за предоставяне на убежище, предаде Асошиейтед прес.
ЕС беше обхванат от дълбока политическа криза, откакто над 1 милион души, много които сирийски бежанци, започнаха да прииждат през 2015 г. Миграционната вълна буквално заля Гърция, докъдето мигрантите достигаха през Егейско море от Турция. Същевременно страни членки на ЕС проявиха неохота за съдействат на държавите на първа линия на миграционната вълна. Всичко това доведе крах на досегашната система за предоставяне на убежище, базирана на идеята, че страната членка на ЕС, в която мигрантите пристигнат първо, трябва да разгледа техните заявления за бежански статут. Предложенията за реформи на системата не успяха да преодолеят фундаменталния проблем – кой трябва да поеме отговорност за мигрантите и бежанците и каква помощ да окажат други страни.
Франция, която в момента е ротационен председател на ЕС, иска страните, които не желаят да приемат мигранти, да окажат финансова помощ, заяви френският вътрешен министър Жерал Дарманен, предаде Франс прес. Той обясни, че Париж иска да придвижва „на етапи“ реформата на системата за убежище.
Вчера френският президент Еманюел Макрон се срещна с вътрешните министри в опит да помогне за постигането на напредък. Той призна, че страните членки имат различни възгледи, зависещи от географското им положение и предупреди да се избягва разделение.
Макрон предложи създаването на нова организация – Шенгенски съвет, в който членовете на Шенгенската зона за свободно движение ще вземат решения за политиката за миграция, включително за бързи действия в случай на криза.
Заместник-председателят на ЕК Маргаритис Схинас подчерта днес значението на контрола на границите за европейската миграционна политика и добави, че на преговорите в Лил се работи за ускоряване на постигането на споразумение по въпроса за външните граници и за системата за убежище.
За момента има тенденция разговорите в ЕС по тази тема да се фокусират върху укрепване на границите и прехвърляне на проблемите с мигрантите на страните, от които хората потеглят или през които преминават транзит, за да достигнат до Европа, отбелязва АП.
На срещата в Лил министрите съгласуват и нови предложения за отговор на „хибридните атаки“, при които се използват мигранти, като тази, за която се предполага, че е била организирана Минск в отговор на европейските санкции, наложени на Беларус. Заради тази миграционна вълна Литва и Полша сега изграждат огради по границата. Двете страни промениха и националните си правила за даване на убежище, за да затруднят оставането на мигрантите на своя територия. Европейската комисия направи серия от предложения, които страните могат да използват при извънредна ситуация.
В документ, до които АП е получил достъп, група страни подкрепят изграждането на стени или прегради, за да се попречи на мигрантите да влизат незаконно. Някои от тях, включително Дания, искат изграждането им да се финансира със средства на ЕС. Европейската комисия е против използването на общите финанси за тази цел, която според някои европейски представители не съответства на ценностите на блока.
Германската вътрешна министърка Нанси Фезер подчерта, че нейната страна „продължава да защитава една отворена и човечна Европа“, визирайки приемането на над 1 милион бежанци по време на кризата през 2015 г. Австрийският й колега Герхард Карнер обаче отхвърли тази идея и подчерта значението на подобряването на защитата на външните граници на блока. Той напомни, че 16 страни, включително неговата, са поискали от ЕС да финансира изграждането на стени и огради, отбелязва АФП.
Действията на Беларус са само последният случай, в който една страна „насърчава или улеснява придвижването на мигранти“ към ЕС, което води до появата на миграционен поток. В началото на 2020 г. Турция позволи на хиляди мигранти да се придвижат през нейна територия към Гърция и България, което доведе до сблъсъци на границите им, припомня АП.
На преговорите в Лил вероятно се очакваше да се обсъжда и депортацията на мигранти – друга тема, по която повечето страни са на едно мнение. Средно едва 40 на сто от хората, на които се отказва достъп до блока, се изпращат обратно в родните им страни.
Източник: bta.bg
