Албумът „България. Нашата Родина (Целокупна България)“, дарение от Ангел Петров, е най-новото попълнение в колекцията „Снимки и албуми“ на Националния военноисторически музей (НВИМ). Това съобщиха от институцията.
НВИМ представя дарението в своята рубрика „Памет за бъдещето“. Албумът може да се представи като предтеча на книжките със 100 национални туристически обекти, които ползваме при обиколките си из България. Наред с безспорния си познавателен характер изданието на софийското фотоиздателство „Григор Пасков“ от 1942 г. свидетелства за прилаганата по време на Втората световна война чрез средствата на националната пропаганда държавна културна политика за „Обединена България“.
Основното съдържание на албума, одобрен и препоръчан от Щаба на войската и от Министерството на народното просвещение, се предшества от карта на новите български граници, озаглавена „България след провалянето на Ньойския договор със земите, в които днес имаме български власти“ и завършва с превърналата се в „неофициален химн“ песен „Горда Стара планина“ по музика на Цветан Радославов и текст на композитора Борис Тричков. Кратки познавателни текстове за населени места, исторически и географски забележителности насочват притежателя на такъв албум да събира и залепва в него заснетите и отпечатани за тази цел картички с изгледи от „Целокупна България“. Автор на снимките е Георги Пасков, син на най-известния по онова време производител на илюстровани и жанрови картички в страната Григор Пасков.
От НВИМ представят историческия контекст по време на създаването на албума. Разгромът на Югославия и Гърция през април 1941 г. води до коренно изменение на военнополитическата обстановка и корекция на държавните граници на Балканите. По силата на договореностите с Третия райх към България са присъединени по-голямата част от Вардарска Македония с преобладаващо българско население, Моравско, Западните покрайнини, Западна Тракия, ограничена на изток от демаркационната линия Свиленград – Дедеагач, Източна Македония между реките Струма и Места и островите Тасос и Самотраки. България увеличава територията си първоначално с 39 756,6 кв. км и 1 875 904 жители, като до капитулацията на Италия (3 септември 1943 г.) присъединява още 66 села в Западна Македония с 37 600 жители. Българските политици провъзгласяват осъществяването на националния идеал, но териториалното разширение под названието „Нова (Целокупна) България“ няма международноправно потвърждение. „Новите земи“, предоставени за администриране на българските военни и граждански власти, получават специфичен статут на окупирани от Германия територии. Оставането им в пределите на България е зависимо от резултатите на световния конфликт, поради което очакванията за трайно решение на въпроса за българските държавни граници, се оказват илюзорни, отбелязват специалистите от музея.
Източник: bta.bg
