Най-големият капитал на формированието е личният състав, твърди командирът на 101-ви алпийски полк, който в днешния ден се разделя с армията
Полковник Димитър Кацаров е роден на 6 февруари 1965 г. в Смолян. Завършил е Висшето военно училище „Васил Левски” във Велико Търново през 1987 г. – мотострелкови профил, Военната академия „Георги С. Раковски” през 2000 г. и нейния стратегически курс през 2013 г. Изпълнявал е длъжности като командир на взвод, командир на рота, началник-щаб на батальон, заместник-командир на батальон и началник на оперативно управление на бригада. През 2010 г. е назначен за командир на 101-ви алпийски батальон в Смолян. А от 1 декември 2017 г. е командир на 101-ви алпийски полк. Днес на тържествен ритуал полковник Димитър Кацаров сдава длъжността и се разделя с армията след дългогодишна офицерска служба.
– Господин полковник, от колко години сте във военното формирование в Смолян?
– Общо в това формирование съм 31 години. Служил съм също в Танковата бригада в Горна Баня и формированието в Устово и две години учих във Военната ни академия.
– Удовлетворен ли сте от офицерската си служба и от това, което оставяте след себе си в полка?
– Да, разбира се, че съм удовлетворен. Щастлив съм, че през цялата си офицерска кариера съм работил това, за което съм учил и което съм искал. Служил съм с много голямо желание, още повече че съм бил в родния си град Смолян и това също ме е стимулирало. Всичко, което съм правил, съм го вършил с ясното съзнание, че е за армията и за обществеността на Смолян. И мога да кажа, че съм абсолютно удовлетворен от това, което съм постигнал.
След завършването на военното училище дойдохме 11 лейтенанти в 101-ви мотострелкови полк в Смолян и започнахме сериозна служба. Беше първоешелонен полк, с високи бойни способности, със задачи по охрана на южната граница. И това може би ме изгради като личност. Започнах от лейтенант и станах командир на полк. Общо съм бил на 14 длъжности в армията.
– Чувствали ли сте, че сте точно на мястото си?
– Опитът от всички длъжности, на които съм бил, са ми помагали в службата си на 14-ата си позиция – командир на полк. И когато работех с подчинени на позиции, на които вече аз съм бил, на мен ми беше ясна тяхната дейност, какво точно изпълняват. И много по-лесно съм правил корекции.
– С какви чувства се разделяте с полка и с армията?
– Разделям се с много добри чувства. Аз и в поканите, които правих, съм посочил едни мои послания. И накрая завършвам, че на България и на Българската армия оставам верен. Излизам с удовлетворение, с желание за някакво ново предизвикателство, мисля, че достатъчно постигнах. Моята мечта, когато станах командир на батальона, се изпълни. Моите мечти се реализираха в армията. Когато постъпих в мотострелковия полк, той беше с голям личен състав. И както и да звучи, бях си поставил задача, ако стигна до нивото командир на полк, да го оставя в такъв състав, в който аз го заварих като лейтенант. И постигнах това мое желание, след като през 2017 г. формированието се трансформира в полк и аз бях назначен за негов командир. Ще напомня, че през есента на 2010 г. станах командир на батальона. Беше приета програма за развитието на Въоръжените сили и на 1 януари 2011 г. 101-ви алпийски батальон приключваше своята дейност. Стъпвайки в длъжност през септември 2010 г., имах 4 месеца да използвам целия си капацитет и натрупания опит за изминалите 23 години в армията и всичките мои познанства с местната власт, с народни представители и с военното ръководство, за да можем да спасим формированието. И тогава се предизвика едно посещение на министъра на отбраната Аню Ангелов в батальона, а бях командир на два месеца. Запознахме го с проблемите и с това, което се случва, и въобще каква е обстановката в Смолян, както и с демографския фактор… И се радвам, че военното ръководство веднага взе решение и 101-ви алпийски батальон продължи да съществува. А от 1 декември 2017 г. бе трансфрмиран в 101-ви алпийски полк.
– Може ли да се каже, че на вашия наследник оставяте един добре подготвен полк?
– Изминаха 4 години от формирането на полка. Цялата организационна структура вече е изградена. Полкът е попълнен на 90% с личен състав. Нямаме формирование без офицери. Сержантският състав нарасна два пъти, войнишкият – също толкова. Всичко това изискваше много усилия през тези четири години. Двете учения – „Родопи-19” и „Родопи-21”, които проведохме, доказаха, че наистина полкът е сглобен, с изградена структура, добро оборудване и подготвени военнослужещи. Казах шеговито на моите подчинени: „Не се притеснявайте, влакът работи, върви с много добра скорост. Една година нищо да не правите, гарантирам, че влакът ще се движи. Обаче след една година, ако не правите нищо, той ще спре. Ако пък се зачудите някой път какво да вършите, спомнете си какво правеше командирът в такава ситуация”. И най-хубавото е, че през кариерата ми като командир всички мои подчинени са били живи и здрави. За един командир няма нищо по-тежко да загуби свой подчинен по време на изпълнение на служебни задачи. Надявам се полкът да съществува. Аз съм свързан с него и макар че излизам от армията, ще бъда в пълна подкрепа на моите златни момчета и момичета. За мен най-големият капитал на полка е личният състав, който е с уникален потенциал. Имаме хора с разнообразни способности, въпросът бе да намерим точното място на всеки и да развием потенциала му. Аз това го постигнах, колкото и нескромно да звучи.
– Бихте ли споделили опита си при работата със своите подчинени?
– Командир на самостоятелно формирование съм 11 години и половина. Мога да заявя, че ако един командир не намесва материални и лични отношения с подчинените си, той е успешен. Няма как да си създаде проблеми. Това правило съм спазвал 100% в моята служба. Не съм привилегировал никого, всички са равни. Във формированието не са работили нито жена ми, нито роднини и близки. И затова казвам, че ми е било много лесно. И с жените се работи лесно, стига да не прескачаш границата и да се забъркаш в лични отношения. Жените военнослужещи винаги съм ги поставял наравно с мъжете. Уверявал съм ги, че даването на караул, участието им във всички тактически занятия, особено по алпийска и огнева подготовка, им носи само авторитет. И мисля, че наистина жените при нас са подготвени, демонстрирали сме го във всички международни учения. Нашите партньори от САЩ бяха много учудени, когато сме им показвали на различни тактически учения, че жените участват наравно с мъжете. Веднъж, неочаквано гостите пожелаха да видят как жени се пускат с въжета от 15-метровия корпус. И това бе направено веднага без предварителен подбор. Присъстващите бяха много впечатлени, че жените участват в алпийската подготовка.
– Ваше ли беше желанието да се разделите с армията?
– Да, по закон можех да остана още две години в армията – по решение на министъра с удължаване. Но в един момент човек трябва да каже – стига, да обърне внимание на себе си и на най-близките хора. Много хора ми казваха, че нещо съм подготвил, щом съм решил да излизам от армията. Едва ли не смятат, че след рождения ми ден, 6 февруари, на другия ден ще започна някаква работа. Няма такова нещо. Раздялата с армията е мое решение, което съм взел почти от година. Така че няма нищо изненадващо, не е някаква извънредна ситуация. Искам на 100% да съм полезен на своето семейство. Радвам се, че имам здраво, щастливо семейство и мисля да бъда пълноценен за него.
– Ще се посветите ли повече на своите хобита?
– Ще си почина, ще се отдам на някои хобита, ще обмисля всяко едно мое решение. Ще се върна малко в моите ученически години, но няма да играя футбол, макар че съм бил в местния „Родопа”. Като ученик съм тренирал плуване и съм карал ски. И това ще правя в началото.
