Цар Йоан III Асен напуска столицата със златото от търновската съкровищница.
България е била ограбвана многократно по един или друг повод, при едни или други обстоятелства и от кого ли не. Един от първите документирани случаи на грабеж с мащаба на държавната хазна е още от Средновековието.
Известен е и случаят с унищожаването на средновековния ни архив от търновския гръцки владика Иларион Критски, който заповядал да бъдат напълнени няколко каруци със стари книги и пергаменти и да бъдат изгорени. Тогава вероятно е унищожена цялата автентична памет за българската средновековна държава. Това събитие е почти толкова значимо за нашата история, колкото изгарянето на Александрийската библиотека за съвременния свят.
За съжаление, това не са единствените случаи, при които са унищожавани безценни исторически паметници. Подобен е случаят и с т. нар. гробница на Бастет в Странджа, тракийски могили, хълмът Хасаря, край димитровградското село Ябълково и какво ли още не.
Когато метежникът Ивайло отново се появява пред крепостните стени на Търновград и разбива византийските защитници на цар Йоан III Асен, владетелят и жена му Ирина Палеолог тайно напускат столицата, вземайки със себе си търновското царско златно съкровище, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори, считайки ги за лично наследство. Акт, който показва, че в онези години вече е налице държавен разпад, защото мисленето на монарсите, които се сменят по-често от денонощията, вече е различно. Не се търси градивната сила на единството на държавата, а надмощие вземат силите за персонално облагодетелстване, пък с държавата да става каквото ще.
Историческата наука приема, че търновското златно съкровище, което се е съхранявало в родовото имение на царя ни в Мала Азия, е попаднало в ръцете на наемника Роже дьо Флор – пират и вицеадмирал, който се жени за дъщерята на Йоан III Асен – Мария Асенина, след което следите му са загубени.
Кой обаче е крадецът Йоан III Асен? Той е български владетел, роден около 1259 г., починал през 1303 г. (44 г.). Управлява в периода 1279–1280 г. Семейството на Йоан III Асен се укрива във Византийската империя и живее там до 1277 г., когато император Михаил VIII Палеолог разбира за смъртта на българския цар Константин Асен след въстанието на метежника Ивайло. Опасявайки се от набиращия сила Ивайло, императорът решава да изпрати на престола Йоан III Асен, който произхожда от Асеновия род и има законни претенции към българския престол.
През 1277–1278 г. Йоан III Асен е оженен за дъщерята на императора Ирина Палеолог. След това Михаил VIII изпраща няколко византийски армии, за да утвърди Иван Асен III на престола. Въпреки че Ивайло съумява да отблъсне повечето от византийските сили, той е обсаден за три месеца в Дръстър от изпратените от василевса наемници от Златната орда. Възползвайки се от обстановката, византийците обсаждат българската столица. Търновското болярство приема за истина слуха за смъртта на Ивайло и предават града, признавайки Иван Асен III за новия законен владетел. По-късно той отново е изгонен от метежника Ивайло и заминава за Константинопол. Умира в имението си на р. Скамандър в Мала Азия, близо до руините на древната Троя, дадено като владение на баща му Мицо Асен.
Човекът, който на практика наследява, ако не направо и заграбва средновековното ни царско съкровище, е всъщност вицеадмирал Роже дьо Флор – съпругът на българската принцеса Мария Асенина. Той е рицар тамплиер, авантюрист, живял в края на XIII и началото на XIV век.
Едва на осемгодишна възраст той е взет на служба на един от корабите на тамплиерите, спрял да презимува в родния му град Бриндизи. Впоследствие е приет в Ордена и става капитан на тамплиерската галера El Falcón, или „Сокола“. Като тамплиер Роже заминава за Светите земи и става един от най-опитните познавачи на морското и военното дело. През 1291 г. заедно с кораба си участва в евакуацията на стотици християни от Акра, която е обсадена от султана на Египет. След падането на крепостта е представен пред магистъра Жак дьо Моле от враговете си като крадец и предател, натрупал състояние от спасените семейства. В Генуа взема заем от Тициано Дориа, закупува кораба „Ла Оливета“ и започва нова кариера на пират.
Постъпва на служба при крал Фридрих Арагонски. За услугите, които Рожер де Флор оказал, е награден с титлата вицеадмирал. Пиратските действия на Роже дьо Флор в Месинския проток му донасят значителни печалби и скоро той екипира още галери и плаща на наемници, които стават част от войската му.
Византийският император Андроник II Палеолог приема предложението на Роже дьо Флор и в края на 1303 г. той пристига в Константинопол начело на 6500 души, за да се сражава с прииждащите към Мала Азия турци. През 1304 г. император Андроник ІІ Палеолог удостоява Роже с титлата кесар.
Роже дьо Флор е убит на 30 април 1305 г. в Адрианопол от Михаил IX Палеолог.
Това е краят на историята за човека, в чиито ръце попада средновековното ни царско съкровище. Съдбата на последното обаче е неясна, а дали пък именно то не е в основата на военните способности на импровизираната военна флота и армия на вицеадмирал Роже дьо Флор, с която той помага на „вечния ни враг“ Византия срещу турците?
Много са въпросителните, още повече са удивителните в тази история. Едно обаче е ясно, българската хазна е била многократно ограбвана частично и напълно. И въпреки това държавата ни е приемала тези събития с високо вдигната глава, отново е изправяла снагата си и въпреки всичко още по-ясно се е заявявала като една от най-могъщите сили в тогавашния цивилизован свят.
