Сателитите за глобален интернет на Илон Мъск Starlink пречат на научните открития. Те „фундаментално променят“ практиката за астрономически наблюдения от земната повърхност. Освен това, под заплаха се оказаха космическите станции и сигурността на планетата.
Астрономията се е озовала в критична точка, което създава препятствие за наблюдение на космоса. И тази остра ситуация, по мнение на учени от Южна Калифорния, е създадена от спътниците на SpaceX Starlink на Илон Мъск. „Сателитите могат да пречат на наземните наблюдения, увеличавайки сложността при разграничаването на изкуствени спътници от естествени обекти като астероиди и комети“, предупреждава NASA.
Това са снимките от телескоп, в които попаднали сателитите Starlink. Снимките по същество са повредени от отразени ивици светлина. А такива дефектни кадри са почти една четвърт от няколкостотин хиляди. Астрономите се страхуват, че това ще създаде пречка за търсенето на опасни астероиди.
„Когато SpaceX увеличи броя на спътниците, този проблем ще бъде по-голям“, каза Александър Хохлов, член на Северозападната организация на Федерацията по космонавтика на Русия. „От гледна точка на компаниите, които произвеждат спътници, това е намаление в отразяващата способност на техните спътници. Правят така, че „слънчевото зайче“ да бъде много по-малко, по-слабо, отколкото е сега, когато то нанася вреди на астрономите“.
В околоземната орбита на Земята става откровено пренаселено. Сателитните съзвездия летят примесени с космически отпадъци. Около 20 хиляди обекта по-големи от 10 сантиметра и милиони от тези, които са по-малки. Учените вече фиксират, че всяка седмица спътници на Starlink поне хиляда и петстотин пъти преминават близо до други космически тела. Сблъсъци не е имало. Но ако се случи, никой не дава гаранции, че това ще е удар с боклука.
„Дори всички тези апарати да не излязат от строя, да се осигури постоянно избягване на сблъсъци с фрагменти, които са отломки, с фрагменти, които са били изведени в орбита – това е сериозна задача“, каза Нейтън Айсмонт, водещ изследовател в Института за космически изследвания. на Руската академия на науките. „Засега, според сегашните нива на технологии, това е много скъпо.“
Около Земята обикалят малко по-малко от 2000 спътника на Starlink. След няколко години Мъск иска да изведе в различни орбити 12 000. Но това не е предела: компанията планира да изпрати 42 000 апарата в космоса. Колко ще пострада науката в полза на глобалния интернет?
„Най-голямата заплаха е за наблюдението на околоземните обекти, за наблюдението на близката среда в нашата Слънчева система, тоест тези много близки до Земята астероиди“, отбелязва Виталий Егоров, популяризатор на астронавтиката, блогърът Zelenyikot. – „Тоест, в този случай малка част от астрономията наистина ще пострада, но в същото време повечето наземни телескопи няма да загубят своята актуалност.“
В това число учените се притесняват, че може да възникне така нареченият ефект на Кеслер – когато броят на спътниците и други обекти в околоземна орбита стане толкова голям, че ще бъдат невъзможни по-нататъшните изследвания в близкия космос. Затова ще е необходимо да се прекратят полетите. Как Мъск ще смекчи такива рискове?
Източник: pan.bg
