Помните ли какво ти направи Кремъл последния път“ е фразата, която най-добре обобщава страховете на европейците от конфликт между Запада и Русия. Това важи за най-големите им опасения за сигурността относно перспективата за поредната руска инвазия в Украйна.
Общоевропейско проучване през последните 10 дни на януари сред общо над 5500 души по поръчка на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), разпространено днес, установява, че мнозинството във Франция (51%), Германия (52%), Италия (51%), Полша (73%), Румъния (64%) и Швеция (55%) смятат, че Русия ще нахлуе в Украйна през 2022 г. Голям брой жители на Финландия (44%) също споделят това мнение.
В анкетираните седем страни, сред които има и неутрални, на НАТО се гледа като на основен защитник на украинския суверенитет, но освен това европейците смятат, че ЕС трябва да се притече на помощ на Украйна в случай на руска агресия.
Мнозина смятат, че предоставянето на подкрепа на Украйна е риск, който си струва да бъде поет, но повечето хора не са толкова ентусиазирани, щом стане дума за ролята на собствената им страна в защитата на Украйна.
Това би могло да означава, че за повечето европейци защитата на Украйна означава защита на европейския ред за сигурност след Студената война, а не просто заемане на страна в руско-украинския конфликт. Затова те очакват и НАТО, и ЕС да действат.
Европейците вярват, че НАТО защитава интересите им повече, отколкото на САЩ, че ще го направят. Това може да отразява факта, че те все повече разглеждат САЩ само като „европейска сила на непълно работно време“, както отбеляза предишен доклад на ECFR. Във всички анкетирани страни, с изключение на Полша и Румъния, повече респонденти смятат, че Германия е в по-добра позиция от САЩ да защитава интересите на гражданите на ЕС в случай, че Русия отново нахлуе в Украйна.
Независимо от широко рекламираната демонстрация на солидарност на Лондон с Киев – много малко граждани из Европа виждат голяма роля за Обединеното кралство. Само в Полша (66%) и Швеция (52%) повечето респонденти смятат, че Обединеното кралство трябва да застане на защита на Украйна. Иначе казано, и тук Brexit означава Brexit.
Политическите различия вътре в рамките на изследваните страни може да са дори по-поразителни от тези между тях.
В Германия, противно на стереотипите, привържениците на лявоцентристките партии в правителството, а не на Християндемократическия съюз (ХДС), изразяват най-голяма готовност да защитят Украйна. Повечето настоящи привърженици на зелените и множество избиратели на Социалдемократическата партия искат Германия да защитава Украйна. Сред тези, които гласуват за ХДС, малко повече респонденти не искат Германия да защитава Украйна, отколкото искат тя да го направи.
Във Франция поддръжниците на президента Еманюел Макрон и неговата десноцентристка съперничка Валери Пекрес искат Франция да защитава Украйна. Но – за разлика от Германия, където повечето хора, които гласуват за най-голямата крайнодясна партия (Алтернатива за Германия), не искат страната им да го прави – поддръжниците на националистическите лидери Марин Льо Пен и Ерик Земмур са разделени по този въпрос.
Това важи и за привържениците на всички големи партии в Италия – която е широко възприемана като една от най-симпатизиращите на Русия държави-членки на ЕС. Тези, които гласуват за Демократическата партия, са най-нетърпеливи (55%) да видят страната им да застане в защита на Украйна, но 40% от поддръжниците на партията са на обратното мнение. По същия начин, докато 54% от тези, които гласуват за крайнодесните „Братя на Италия“, казват, че страната им не трябва да защитава Украйна, 37% казват, че трябва. Интересното е, че поддръжниците на крайнодясната Лига на Матео Салвини са разделени по подобен начин по този въпрос.
В Полша голяма част от поддръжниците на всички партии искат Полша да защитава Украйна. На въпрос обаче на кого се доверяват за защита на интересите на гражданите на ЕС в случай на руска инвазия в Украйна, привържениците на управляващата партия „Право и справедливост“ са единствената група, в която повечето хора вярват, че полското правителство ще направи това – в отражение на политическата поляризация на страната.
В своя анализ на данните експертите по външна политика, Марк Ленард и Иван Кръстев, смятат, че ако Владимир Путин се е опитал чрез заплахата от инвазия да „принуди“ европейците да мислят за жизнеспособността на реда след Студената война, той е „успял“. Те обаче твърдят, че онова, което може да изненада руския президент, е силата на чувствата в Европа към защитата на Украйна.
Според тях следващите няколко седмици ще „проверят дали европейците могат да направят прехода от свят, оформен от мека сила, към свят, оформен от устойчивост“, и че този въпрос ще има „решаващо значение“ за бъдещето на европейската сигурност.
НАТО и неговите 30 страни членки са посочвани като основни защитници на украинския суверенитет особено в държави, географски разположени близо до източната граница на Европа, каквито са Полша, Швеция, Румъния, както и в Италия.
Във всички изследвани страни НАТО и ЕС се разглеждат като организациите, които са най-добре позиционирани да защитят Украйна. Разпределението по страни е, както следва:
Финландия (56% ЕС/59% НАТО)
Франция (53%/55%)
Германия (47%/50%)
Италия (64%/67%)
Полша (80%/79%)
Румъния (57%/63%)
Швеция (61%/64%).
Вижда се, че само в Полша ЕС държи малко по-висок процент. По въпроса на кого се доверяват, че ще защити интересите на гражданите на ЕС в случай на руска инвазия в Украйна, поне половината от анкетираните във всяка страна, нараствайки до над 60% в Полша, Швеция, Италия и Румъния, се доверяват на ЕС да ги защити. В Швеция и Финландия респондентите имат по-голямо доверие на ЕС, отколкото на НАТО (въпреки че и двете имат мнозинство).
Европейците се доверяват и на ЕС, но не вярват, че Съединените щати са също толкова или пък повече ангажирани със защитата на интереса на гражданите на ЕС в случай, че Русия нахлуе в Украйна. Във всички страни, с изключение на Полша и Румъния, повече хора разчитат на Германия, а не на Съединените щати, да защити интереса на гражданите на ЕС при подобен сценарий. И дори в Полша респондентите смятат НАТО (75%) и ЕС (67%) – а не Съединените щати (63%) – за най-надеждните по този въпрос.
„Нашето проучване разкрива, че европейското обществено мнение съществува и че независимо от различията между различните национални държави, то е фактор, засилващ, а не отслабващ, решимостта на ЕС да отговори в случай на инвазия на Русия в Украйна“, коментира Иван Кръстев.
Председателят на УС на Центъра за либерални стратегии допълва:
„Но проучването също така сигнализира, че Европа все още не е готова за ерата на устойчивост, в която силата на геополитическите участници се определя не просто от това колко болка могат да причинят на другите, но и от това колко болка могат да изтърпят самите те.“
Оценката на Марк Ленард, съосновател и директор на ЕСВП, е, че „кризата Русия-Украйна може да се окаже повратна точка за европейската сигурност“.
„Страните от ЕС бяха представени като разделени, слаби и отсъстващи в Украйна. Нашето проучване обаче показва, че европейските граждани – от север, юг, изток и запад – са единни. Те са съгласни, че Владимир Путин може да продължи с военни действия и че Европа, заедно със своите партньори от НАТО, трябва да се притече на помощ на Украйна.“
Той изброява, че събраните данни предполагат нещо като геополитическо пробуждане в Европа и сочат четири основни точки:
войната в Европа отново е мислима
ЕС трябва да отговори на руската агресия
най-големите страхове от този конфликт се различават в различните страни
ЕС и неговите правителства членки трябва сега да се подготвят за намаляване на бремето, носено от неговите граждани.
Новото проучване на ЕСВП, проведено от Datapraxis, AnalitiQs и Dynata, допълнително разкрива, че европейските граждани са готови да понесат „големи“ и потенциално дългосрочни заплахи като последица от тяхната защита на Украйна.
Те включват:
бежански натиск по европейските граници
нарастващи енергийни разходи
нови политики на икономическа принуда
кибератаки
заплаха от по-нататъшни военни действия от страна на руската държава.
Респондентите в Полша са най-загрижени не само за руските военни действия срещу собствената им страна, но също така и за начините, по които конфликтът може да накара украинците да избягат от Украйна – тревога, вероятно засилена от миграционната криза на границата между Полша и Беларус . Германците, финландците, румънците и италианците се страхуват преди всичко, че Русия ще прекъсне енергийните им доставки. За румънците също толкова важна заплаха се отнася до икономически спад, вероятно отразяващ исторически нестабилната икономическа ситуация на страната. Междувременно френските граждани и шведите са най-загрижени от кибератаките – вероятно поради неотдавнашните опити на Москва да се намеси в техните избори.
Така че има национални различия по тези ключови въпроси. Но като цяло европейците виждат енергийната зависимост като най-значимото им общо предизвикателство в отношенията си с Русия: мнозинството във всички изследвани страни с изключение на Швеция (47%) казват, че това представлява голяма заплаха.
Мнозинството в повечето от изследваните страни (Полша, 77%; Италия, 68 %; Германия, 59%; Франция, 51%) и голям брой в Швеция (47%) смятат енергийната зависимост за заплаха за сигурността на тяхната страна в контекста на настоящата криза. Полша, Швеция и Румъния са страните, в които респондентите най-вероятно смятат, че си струва да поемат риска от всички горепосочени последствия в случай на руска инвазия.
По-специално в Полша 53% от анкетираните смятат, че подкрепата на Украйна си струва рискът страната им да се изправи пред заплахата от руски военни действия, а 61% казват, че си струва рискът да се стигне до спад на националната икономика. Във Франция, Финландия и Германия основният възглед е, че ползите не надвишават рисковете.
Източник: dnevnik.bg
