Хората в отбраната са най-ценният капитал и са в центъра на нашата политика, казва председателят на парламентарната Комисия по отбрана
– Г-н Зафиров, каква е философията на бюджета за отбрана`2022? Какво додава той в сравнение с миналогодишния и какво ще предложите между двете четения?
– Ако се използва философска терминология, то може да се каже, че бюджетът следва философията на политическия отбранителен реализъм. Иначе казано, бюджетът за 2022 г. е насочен изцяло към постигане на целта, заложена в Коалиционното споразумение, а именно „Изграждане на модерни Въоръжени сили, които да осигурят териториалната цялост, независимостта и суверенитета на страната. България да бъде достоен и уважаван съюзник в НАТО и Европейския съюз”. Между двете четения е разумно да се подкрепи прехвърлянето на 27 млн. лв. от Централния бюджет към бюджета на Министерството на отбраната, за да се повиши на т.нар. „порционни пари” от 120 на 200 лв., както и 11 млн. лв. за повишаване на средствата за издръжка на висшите военни училища. Сега трансферът, който се предвижда за тях, е 36 млн. лв., който стои замръзнал на това ниво от пет години насам.
– Какъв според Вас беше акцентът в политиките, заявени от политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната на изслушването в Комисията по отбрана?
– Фокусът на вниманието е основно върху област на политика „Отбранителни способности”, която засяга ключовите елементи на отбраната на страната. Вторият акцент е върху област на политика „Съюзна и международна сигурност”. Стратегическите и оперативните цели на политиката „Отбранителни способности” включват възстановяване и поддържане на ключови компоненти от системата за отбрана на страната и Въоръжените сили за гарантиране на териториалната цялост (сухоземни, въздушни и морски граници) чрез изграждане на оперативно съвместими модерни ВС с единна система за командване и управление, структура, численост, въоръжение, техника, подготовка и инфраструктура за мирно време и при кризи.
– Какъв реален шанс дава поставянето на Българската армия на фокус и като приоритет по повод на напрежението около Украйна?
– Позволете да не се съглася с тази формулировка на въпроса. Напрежението в Украйна не е повод за каквито и да било шансове за Българската армия. В момента Българската армия следва своите планове за подготовка. Нашата политическа задача е да осигурим всички необходими средства, за да може тя да изпълни и да изпълнява и занапред своите конституционни задължения. Разбира се, ситуацията около Украйна не е от най-добрите, но ние правим всичко възможно за деескалация на напрежението.
– Какви са днес основните дефицити в системата на отбраната, какви способности трябва още да покрие Българската армия като член на НАТО?
– Българската армия е част от силите на НАТО вече почти 18 години. През цялото време тя е изграждала способности в рамките на поетите задължения и според финансовите възможности на страната. Какво още трябва да се направи е твърде чувствителна тема и бих предпочел това да си остане вътрешен въпрос за Министерството на отбраната. Мисля, че ще излезем извън рамките на разрешеното, ако започнем дискусията по конкретните задължения по Целите за способности за НАТО.
– Ще подкрепи ли Комисията по отбрана да отпадне изискването за одобрение от Народното събрание на договори за модернизация в отбраната, надхвърлящи 100 млн. лв.?
– Парламентарният контрол над изпълнителната власт е един от фундаментите на парламентарната демокрация. Дълги години Народното събрание изпълняваше ролята на гумен печат, легитимиращ една безконтролна власт, в т.ч. и по отношение на многомилионните договори в отбраната. Затова и няма как да подкрепим намерения, целящи ограничения на този демократичен инструмент за контрол.
– Как коментирате огромния некомплект в армията ни и практиката досега да се обявяват позиции за кандидатстване за служба не за всички места, а „на парче”?
– Проблемът „некомплект” пусна доста дълбоки корени и започна да се проявява почти веднага след въвеждане на професионалната армия у нас. Но проблемът не е в професионалната армия, а в неправилната политика по отношение на човешките ресурси. Сигурно си спомняте, че преди 10-ина години дори един директор на дирекция „Човешки ресурси” в Министерството на отбраната си подаде оставка заради несъгласие с провежданата от тогавашния министър политика. Нещата не са се променили много оттогава. И до ден днешен въпросите за привличане, набиране, подбор, развитие и задържане на хората във Въоръжените сили страда от прилагане на подходи, които са останали от времето на наборната армия. Адмирирам новия подход на ръководството на Министерството с осигурен финансов ресурс и отваряне на процедура за всички незаети места, като не забравяме, че причините за некомплекта не са само финансови, а комплексни.
– Вие самият като депутат сте поставяли въпроса за ниската база от 380 лв., която от години определя основното месечно възнаграждение на най-ниската длъжност на военнослужещите. Може ли да се разшири и социалният пакет?
– Да, могат да се направят много неща и да се приложат съвременни механизми в областта на социалната политика. Базата от 380 лв. е архаична и в някаква степен безсмислена, защото така или иначе не се спазва. В актуализацията на бюджета ще настояваме тя да бъде обвързана с минималната работна заплата.
– Какви са реалните възможности модернизацията на Сухопътни войски да навакса голямото си изоставане и как виждате модернизацията и на другите видове войски?
– Аз съм оптимист и виждам реални шансове за модернизация както на Сухопътните войски, така и на останалите видове Въоръжени сили. Знаете, че вече е в ход проектът за ВВС. Изпълняват се и елементи от проекта за модернизация на ВМС. Технологичното изоставане от останалите армии на по-богатите страни е сериозно, но не е непреодолимо. Може би онова, което трябва да подобрим, е да имаме по-добро комбиниране на политически, икономически, научни и военни подходи. Да не забравяме и заявеното намерение на ръководството на Министерството на отбраната това да бъде „Година на Сухопътните войски”.
– Г-н Зафиров, каква е амбицията Ви като председател за работата на Комисията по отбрана? Както и за фокусиране на вниманието на обществото към ролята на Българската армия и мисията на хората под пагон?
– Не бих го нарекъл лична амбиция, а по-скоро стремеж като на всеки български гражданин да имаме силна и боеспособна армия. Иска ми се службата във Въоръжените сили да стане достатъчно престижна и привлекателна за младите хора. Иска ми се да е привлекателна не като екзотика, а като място, където младите хора да могат да реализират своя потенциал – физически и интелектуален. Няма нужда от специално фокусиране – един дори непрофесионален поглед върху процесите в съседните ни държави показва мащабни действия по превъоръжаване и повишаване на способности и Българската армия не може и не бива да продължава да бъде в ролята на вечния догонващ. Инвестициите в отбрана са инвестиции в сигурност! Мисля, че българското общество дължи и една голяма благодарност на достойните мъже и жени, които въпреки трудностите с достойнство и чест изпълняват своите професионални задачи в редовете на българските Въоръжени сили. Те наистина са най-ценният капитал в отбраната и ще бъдат в центъра на нашата политика.
