63 млрд. лв. ще похарчи правителството, приходите му ще са с близо 6 млрд. лв. по-малко
63,2 млрд. лв. смята да похарчи българското правителство през 2022 г. Срещу този харч са заложени приходи от 57,3 млрд. лв., което означава, че хазната ще светне на червено с 5,9 млрд. лв. Тези числа са заложени в проектобюджета на страната, внесен от правителството в Народното събрание. В сравнение с миналата година предвидените разходи са с 14,5% повече, а приходите ще нараснат с 13,2%. Но това, без да имаме предвид 2,8 млрд. лв., заделени от миналата година в специални сметки с намерение да бъдат похарчени през тази година. Правителството прогнозира годишна инфлация за 2022 г. от 5,6%, но дори след като я отчетем, прави впечатление, че делът на БВП, преразпределян от държавата, се увеличава. Практически през държавната хазна ще преминат 46% от стойността на всичко, произведено в страната.
Къде отиват парите от бюджета? Очаквано най-голям дял от тях – 14,3 млрд. лв. са предвидени за пенсии. Българската пенсионна система продължава да бъде предимно разходно-покривна и парите за възрастните хора не идват от натрупани през годините осигуровки, а от данъците, събирани от държавата в момента. 12 млрд. лв. са заделени за заплати и осигурителни вноски на служителите от държавната администрация. Здравеопазването ще бъде финансирано с 5,5 млрд. лв., а българската вноска в бюджета на ЕС ще е 1,7 млрд. лв.
А откъде се пълни държавната хазна? На първо място от данък добавена стойност (ДДС), който е 20% за почти всички стоки и услуги. Приходите от него ще бъдат 14,8 млрд. лв. След това идват здравните и осигурителните вноски, удържани от заплатите на работещите. Те са 13,4 млрд. лв. Сравнително нисък е делът на приходите от данък общ доход и корпоративен данък – съответно 5,3 и 3,9 млрд. лв. В графата „Помощи“ са предвидени 5,1 млрд. лв., които най-вероятно са парите от различните фондове и програми на ЕС.
Финансовият министър Асен Василев описа така предложената проектосметка за държавните финанси като бюджет на икономическия растеж. Тезата му се базира най-вече на чувствителното увеличение на перото „капиталови разходи“ – с 35% повече от миналата година. Министърът обръща внимание и на факта, че ако не се броят парите за компенсиране на щетите от пандемията от COVID-19, бюджетният дефицит пада от 4,9 на 2,5% от БВП.
Какви са критиките на експертите към проектобюджета? На първо място скептицизмът идва от твърде високия дефицит, който ще бъде финансиран чрез емитирането на нов държавен дълг в размер до 7,3 млрд. лв. В момента лихвите в глобален мащаб са много ниски и обслужването на заемите е евтино, но вероятно до няколко месеца лихвените проценти ще започнат да пълзят нагоре. А правителството предвижда дългът да расте и през следващите 2–3 години. Все пак България е една от най-слабо задлъжнелите страни в ЕС и засега може да си го позволи.
Всички бюджетни сметки обаче трябва да са подчинени на голямата цел – влизането на България в еврозоната. Ясно е, че през 2022 г. страната ни няма да изпълни критериите за размера на инфлацията и за бюджетния дефицит. В момента почти никой в ЕС не ги изпълнява, обстановката е извънредна заради COVID пандемията и високите международни цени на енергийните ресурси и храните. Но още през 2023 г. България трябва да затегне колана, ако иска да влезе в еврозоната от началото на 2024 или поне през 2025 г.
Важни промени
- Максималният осигурителен доход става 3400 лв. Досега осигуровки се плащаха върху не повече от 3000 лв. заплата. Не е сигурно обаче дали това предложение на финансовото министерство ще бъде прието от Народното събрание;
- 710 лв. ще бъде минималната работна заплата от 1 април. Това ще е и минималният осигурителен праг за свободните професии и земеделските производители;
- От 1 юли заради влезли в сила промени в Директива на ЕС се увеличава акцизът върху цигарите. Цената на една кутия ще нарасне с около 25 ст.
