Вестник „Българска армия” празнува 130 години. Той е седмичник, който се издава от Министерството на отбраната чрез Информационния център на МО. Това е единственото периодично издание на МО, вестникът е продължител на традициите на военния печат у нас. Подобна е практиката и в другите страни от НАТО, където министерствата на отбраната поддържат свои периодични издания. В. „Българска армия” е приемник на в. „Военни известия”, чийто първи брой излиза на 14 февруари 1892 г. Предшественици на в. „Българска армия” през годините са и в. „Народна отбрана”, в. „Народна войска”, чийто първи брой излиза на 14 септември 1944 г., както и в. „Народна армия”, преименуван на 27 май 1992 г. на в. „Българска армия”.
Редакционната политика на изданието е насочена към отразяване преди всичко на дейността на Министерството на отбраната и Българската армия. По такъв начин вестникът изпълнява и важната роля на издание за граждански контрол върху Въоръжените сили. При това – спазвайки безпрекословно принципите на деполитизацията.
Основната част от журналистическите материали във в. „Българска армия” са посветени на войската, като акцентът е върху ролята и мястото на военнослужещите, техните живот и служба, постижения, мотивация и проблеми. Чрез репортажи от мястото на събитието, информации за прояви, интервюта, анализи, коментари, очерци и много други форми вестникът се стреми да бъде близо до делника на воините, да живее с всекидневието на войската, да бъде полезен на хората от системата на Министерството на отбраната. Във вестника се публикуват заповеди на министъра на отбраната, както и обяви на МО и различни ведомствени структури.
Към това се добавят и публикации за дейността на други институции в България – президентството, Народното събрание, Министерския съвет и другите министерства и ведомства – основно от сектора на сигурността, съдебната система. Така вестникът, от една страна, запознава армейската читателска аудитория със случващото се в държавата, а от друга – представя пред обществото дейността на МО и Българската армия.
На страниците на изданието има място и за разнообразни четива за исторически и международни събития, за оръжия и технологии, за културни и спортни прояви, за интересни места у нас и в чужбина, за именити личности. Всичко значимо от живота на България и света през седмицата намира място на страниците на в. „Българска армия”.
Вестникът спазва свой уникален графичен и съдържателен стил. Той се разпространява предимно чрез служебен абонамент в МО, подчинените структури и видовете Въоръжени сили, като така достига до военнослужещите във военните формирования. Част от тиража се пласира чрез абонамент извън системата на МО.
Можем спокойно да твърдим, че вестник „Българска армия“ е най-старият институционален военен вестник в Европа, а в света по-стар е само американският вестник „Звезди и нашивки“, който започва да излиза по време на Гражданската война, но в неговата история има големи интервали на прекъсване. Нашият военен вестник никога не е спирал за голям период от време.
Единственото министерство със свое издание
Разбира се, историята съвсем не е изпълнена с безгрижие за главните редактори и ръководствата на вестника, във всичките тези години на неговото отпечатване. Така е било в началото, така е и в онези времена, когато тиражът е над 100 хил., броевете излизат всеки ден, в армията ври и кипи от учения по полигони, летища и на море, а за редакцията е било равносилно на провал, ако макар и за малко загърби войсковото всекидневие. Не по-малко напрегнато беше и през последните десетилетия, когато в повечето случаи министрите на отбраната се сменяха на година или две, реформите непрекъснато търсеха място на редакцията във военната администрация. Военният бюджет се променяше, което караше министерството да отделя различни средства за абонамент на поделенията. Министрите реагираха различно. Някои бързо разбраха, че това е техният вестник и в реда на шегата заявяваха: „Да не съм луд да закрия „Българска армия”, та има ли друг министър с вестник и възможност да бъде всеки ден на първа страница”.
Беше направен експеримент вестникът да се издава като седмичник за период от десет месеца, но сравнително бързо грешката беше поправена. За съжаление, експериментът се повтори на 4 август 2008 г. и продължава до днес.
