Автор: Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Екстремното планинско колоездене е голямата любов на преподавателя по английски език Анелия Карагьозян във факултета в Шумен „Артилерия, ПВО и КИС“ на Националния военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново. Тя се е пристрастила към този спорт, когато постъпила на работа в Департамента по чуждоезиково обучение във факултета, а това било преди около 15 години, разказва самата Анелия Карагьозян.
„Карала съм колело като дете и години по-късно установих, че това умение не се забравя. Макар че велосипедът за планинско колоездене има друга геометрия на рамката, гумите са по-широки и са с грайфери, за да има сцепление по хлъзгави терени, камъни, корени и стръмни спускания, когато се качих на това колело, трябваше да свикна с много нови правила“, разказва Анелия Карагьозян и допълва, че скоростта, която велосипедът за планинско катерене развива, е 60 км/ч, което си е една сериозна наистина скорост за спорт.
„Това колело има предавки за катерене на стръмни баири, по-трудно е слизането, затова уменията се натрупват постепенно и се усъвършенстват. Бавно става, особено при хора, които като мен са се впуснали в това приключение на по-голяма възраст. Децата по-лесно преодоляват всички страхове, за тях почти няма невъзможни неща. Възрастните обаче мислят за последствията и така и трябва понякога. А тези умения са важни, защото са базисни и няма значения склонът къде е – в Родопите или в Стара планина, спускането винаги е завои, препятствия, скокове“, допълва Анелия и признава, че има няколко сериозни падания в кариерата си на колоездач, но няма и една счупена кост по тялото си. Ако не се брои носът, но там наранен се оказал хрущялът.
След като понатрупала умения с колелото, Анелия решила, че е време за ново предизвикателство и тръгнала по състезания. Няколко пъти участвала във военните шампионати, откъдето има титла в дисциплината „Планинско бягане“. От името на Военната федерация е ходила на балканиада по планинско бягане в Сърбия, Турция и тук, в България, където се запознала с националната ни състезателка Даниела Йорданова. Карала е в 24-часовия маратон, който се провежда на трасе до Хисаря.
Трасето имитира планински терен, дълго е около 10 км и целта е да навъртиш възможно най-много обиколки за това време. Там тя поставила и личен рекорд от 18 обиколки. Освен това Анелия Карагьозян е национален шампион по колоездене и е член на Световния колоездачен съюз.
Когато колоезденето й се стори недостатъчно натоварващо, Анелия се включва и в триатлона „Лъвско сърце“. Това състезание се провежда около Приморско и започва с плуване. Плуването е три километра в морето в залива Перла. Втората дисциплина е колоезденето в Странджа планина и трасето е 116 км. За десерт остава бягането. Трасето е около Маслен нос и е с дължина 20 км. Анелия Карагьозян е участвала два пъти в триатлона и има две вицешампионски титли. Първата й е особено ценна, защото я печели само няколко месеца, след като се научила да плува. „Не можех, наистина. Започнах да се уча сама в басейна на факултета. Даже и до днес се чудя как съм се впуснала в първото състезание, при положение че изобщо не бях добър плувец. Но усещането за сила и свобода явно е силна мотивация“, усмихва се преподавателката. И допълва, че професията й също е причина тя да се хвърли с главата напред в екстремните спортове. „Преподаването ми харесва много, но усетих, че имам нужда от активна почивка
За разнообразие може би или пък, защото си дадох сметка, че когато съм изтощена от умствената работа, мога да си възстановя енергията, когато изморя тялото. А и често по програмата за културен и езиков обмен CULP ни идват на гости американските кадети, които са млади и активни хора. Когато им предложим програма за опознаване на нашия свят, те буквално хукват, защото искат бързо да видят всичко. Само ако съм активен спортист като тях, мога да удържа на темпото им“, усмихва се Анелия.
Поне три–четири дни в седмицата Анелия Карагьозян продължава да кара колело, да тича и да плува. В най-активните си спортни години тя навъртала по 10 хил. км на година с велосипеда си. Най-често кара по Шуменското плато. Заедно с приятелите си от Клуба по колоездене е карала и в Карпатите.
