През есента на 2013 г. при извършване на ихтиологични проучвания в резерват „Сребърна“ риболовци улавят риба, каквато досега не е срещана в езерото. Нещо повече, тя не прилича на никой от известните видове в българската ихтиофауна. Дължината й е около 20 см, има тъмен гръб и светло коремче, дълги мустачета като на сом и много остри бодли на гръбната и на гръдните перки. В остротата на бодлите въдичарите се убеждават от собствен болезнен опит.
След обсъждане с колеги ихтиолози и преглед на специализирана литература те стигат до извода, че си имат работа с вида черно бодливо сомче с научно име Ameiurus melas. Този вид наистина е нов не само за езерото Сребърна, но и изобщо за българската ихтиофауна.
Родината на черното бодливо сомче Ameiurus melas е Северна Америка, където естественият му ареал се простира от Великите американски езера до Северно Мексико. Естествените местообитания на сомчето са участъци с бавно течение и меко дъно в малки и големи реки, както и странични ръкави, мъртвици, свързани с тях басейни. Не е придирчиво към условията на средата, може да живее в замърсени води с ниско съдържание на разтворен кислород и висока мътност, понася и високи температури на водата. Неслучайно американците го наричат Black bullhead, в превод – черен воден бик.
Пак по данни от литературата в Европа черното бодливо сомче е пренесено за първи път във Франция през 1861 г., после в Германия – през 1880 и 1885 г. и от тогава насам е съобщаван в много европейски страни, където вече е намерил своя втора родина. Най-вероятно впоследствие сомчето е избягало от стопанствата и бързо се е разпространило по поречието на Дунав. Многочислени популации са регистрирани във всички дунавски страни, като до откриването му в езерото Сребърна през 2013 г. България беше единственото изключение.
Констатирането на нов вид за българската ихтиофауна не е причина за радост. Известно е, че там, където се появи, черно бодливо сомче бързо увеличава числеността си и измества местните видове риби, защото няма естествени врагове в нашите географски ширини. Заради острите шипове около устата му и на гръбната перка по-големите хищни риби и птиците не го предпочитат като храна. Толерантността към неблагоприятните условия на средата и грижата за потомството също му дават предимство пред местните видове. Данните за храната на черното бодливо сомче показват, че то е практически всеяден вид, който упражнява конкурентен и хищнически натиск върху местните видове риби. Черното американско бодливо сомче е включено в „Черен списък“ с инвазивни видове за р. Дунав. По тази причина, както и заради острите шипове, черното бодливо американско сомче не е предпочитан обект за риболов, което му осигурява допълнително конкурентно предимство в сравнение с други видове сладководни риби в България.
И ако в реките и в крайдунавските влажни зони появата на сомчето най-вероятно е резултат от естествени придвижвания, то в язовирите, то очевидно е пренесено от човека, което пример за неправилно поведение спрямо чужди инвазивни видове.
