Засиленият обстрел между украинските правителствени сили и проруските сепаратисти в Източна Украйна продължи днес за втори пореден ден, което е ескалация, която според Вашингтон и техни западни съюзници може да формира претекст за руско нахлуване, предаде Ройтерс.
Русия отрича обвиненията на Запада, че планира инвазия, а по-рано тази седмица обяви, че започва изтегляне на войски от границата с Украйна след приключване на ученията им. Но западни страни твърдят обратното, че още личен състав и оборудване пристига, като се извършва подготвителна дейност, която е обичайна за дните, предшестващи атака.
Финансовите пазари, които са нащрек заради перспективата от въоръжен сблъсък в Европа, малко си отдъхнаха след съобщението през нощта, че държавният секретар Антъни Блинкън са е съгласил да се срещне със Сергей Лавров следващата седмица.
Забележимата ескалация на обстрела в Донбас, където украинските правителствени сили са изправени срещу проруски бунтовници от 2014 г., предизвиква глобално безпокойство от четвъртък.
И двете страни обявиха, че обстрелът драматично се е увеличил през последните 48 часа, макар досега да не се съобщава за убити.
В четвъртък наблюдателната мисия на ОССЕ, която обичайно регистрира десетки малки нарушения на примирието на ден, обяви, че е имало почти 600 нарушения, включително над 300 експлозии в последните 24 часа.
Обстрелът в Донбас е най-интензивен от 2015 г. съобщи днес по обяд за Ройтерс дипломатически източник, като посочи, че само сутринта са били регистрирани 80 нарушения на примирието.
Кремъл изрази безпокойство днес за ситуацията в Източна Украйна. „Случващото се в Донбас е много обезпокояващо и потенциално много опасно“, каза говорителят Дмитрий Песков.
Предупреждението на Блинкън
Антъни Блинкън говори в Съвета за сигурност на ООН. Снимка ЕПА/БГНЕС
В най-детайлното американско предупреждение за вероятност от война, държавният секретар Антъни Блинкън заяви в Съвета за сигурност на ООН, че Русия планира мащабно нападение срещу Украйна. Атаката може да започне със скалъпен претекст, като са възможни фалшива атака и фалшиви обвинения в района на конфликта на Киев със сепаратистите, посочи Блинкън.
„Имаме причина да смятаме, че се замисля операция под чужд флаг като извинение за нахлуване“, каза президентът Джо Байдън пред репортери в Белия дом в четвъртък. „Всички признаци, с които разполагаме, сочат, че се готвят да влязат в Украйна и да атакуват Украйна“.
Байдън планира за днес разговор с лидерите на Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Полша и Румъния, както и на ЕС и НАТО по ситуацията около Украйна. А Блинкън ще се срещне с колеги на Мюнхенската конференция по сигурността.
Кремъл отхвърля обвиненията за планирана инвазия като западна истерия, а Москва обяви днес, че танково подразделение и две механизирани подразделения се връщат в постоянните си бази в Южна и Централна Русия след учения.
Но в същото време Русия настоя да получи гаранции за сигурността си, включително обещание, че Украйна няма да бъде приета в НАТО, което Западът отхвърля.
В четвъртък Русия изпрати на САЩ писмо с обвинения, че игнорират исканията на Москва, като заплаши с неназовани „военно-технически мерки“, ако няма обвързващи американски гаранции.
Русия обяви днес, че президентът Владимир Путин лично ще наблюдава учение на стратегическите ядрени сили в събота.
Украйна от своя страна омаловажава възможността от масирана руска атака. Според Киев предварителните предупреждения за война са от полза за Москва, тъй като пораждат безпокойство и нанасят щети на украинската икономика.
„Нашето разузнаване вижда всеки ход, който може да е потенциална заплаха за Украйна. Оценяваме вероятността за мащабна ескалация като ниска“, каза министърът на отбраната Олексий Резников днес пред парламента.
Неяснота за намеренията на Москва създава и участието на десетки хиляди руски войници в учения в Беларус, която граничи с Украйна. Москва каза, че войските ще се приберат в Русия след края на учението в неделя, но не посочи кога.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко, която кацна днес в Москва за разговори с Путин, намекна, че те може да останат известно време.
„Ако вземем решение, ще ги махнем за 24 часа. Ако решим месец, ще останат месец. Въоръжените сили ще останат толкова, колкото е необходимо“, каза той, цитиран от беларуската агенция БелТА.
Източник: БНР
