ВМА и американски военнослужещи обменят опит в авиационната медицина.
Едно събитие, посещение на авиомедицински специалисти от Европейското военно командване на САЩ във ВМА, върна темата за изграждането на авиолекари и в Българската армия. Споделен беше опитът в превенцията и опазването на здравето на военнослужещите в американските ВВС. На дискусията с колегите им от ВМА беше споделена практиката на авиолекар и физиолог от ВВС на САЩ в изследване на физиологичните параметри и протекция на авиаторите от въздействието на авиационната околна среда. От ВМА в дискусията участваха професор д-р Любомир Алексиев, ръководител на катедра „Авиационна и морска медицина”, специалисти от Департамент „Военномедицинска подготовка и осигуряване” и катедра „Авиационна и морска медицина”, както и медицински специалисти от ВВС на Българската армия.
Другите обсъдени теми са
организационната система на авиационната медицина в САЩ
начинът на обучение на авиолекарите, на превенцията на здравето в американските ВВС, тяхната система за авиокосмическа физиология. Това е вече втора среща с американските военнослужещи. И вече са установени по-съществените разлики в модела на обучение. В практическо отношение ние не разполагаме с всичко необходимо за провеждане на авиомедицински физиологичен тренинг на авиаторите. Особено полезен е опитът при въздействие на фактори на средата като хипоксия, радиалните ускорения, пространствената дезориентация на пилотите.
Специална дискусия е отделена на човешкия фактор в авиацията – ново направление и във военната, и в гражданската авиация: изследването му по отношение на безопасната и ефективната работа на пилотите. Това е едно ново направление в авиацията – във военната и в гражданската: изследването на човешкия фактор по отношение на безопасна и ефективна работа на пилотите на борда.
В това отношение има вече много натрупан опит, но е сравнително ново направление в авиационната медицина и въобще в авиацията. Става дума за загуба на работоспособност по време на полет, на контрол върху управлението на самолета по една или друга причина, която засяга физиология, здраве, които се преплитат със знанията, обучението и стреса на пилота. Това е конгломерат от фактори, които въздействат върху човека и отварят вратата към грешки. А в повечето случаи при инциденти и катастрофи има човешка грешка.
Различни автори в света съобщават като
причина за катастрофите в авиацията между 70 и 80% –човешкият фактор
допускането на човешка грешка в управлението на машината. И колкото по-съвършени стават самолетите, толкова повече човек започва да пречи на правилното им действие. И това е естествено, защото има ограничени възможности както в нервната и умствената си дейност, така и възможности на зрението и обучението. Човекът има лимити, които не може да надхвърли. Машините, изкуственият интелект са с повече възможности. Очаква се в бъдеще човекът да има повече контролни функции, не да се състезава с компютъра, който поема безкрайно повече информация. Проблемът е дали компютърът ще може да взема човешко решение, в което човек, макар и по-муден, все още е по-съвършен. Но в авиацията и секундата решава.
Оттук произхождат и промените в начина на обучение на пилотите. Защото е близко времето, когато компютърът ще е обработил всички данни, а човекът ще върви секунди след него във възприемането им. Затова и все повече се налага разговорът за човешкия фактор в авиацията. По-големите мащаби на авиацията на нашите евроатлантически съюзници дава възможност да се прави обработката на по-обемната информация от изследването и на авиаторите. А статистиката – да очертава бъдещи тенденции и съпоставяне, което се отразява и в самото самолетостроене. А бъдещето се свързва все повече с т.нар. безпилотни машини с дистанционно управление. Дроновете са вече не бъдеще, а факт. И военните действия в места на конфликт в света вече не могат да се провеждат без управляеми от земята въздухоплавателни средства.
Дроновете са вече фактор във войната
Те спестяват на производителите и на военните съобразяването с фактора човек, за когото се осигуряват специални условия на борда, което е изключително скъпо. Бъдещето на бойната авиация е свързано с такива безпилотни системи, които се управляват от земята.
Но днес човекът все още има решаваща роля в авиацията. И за съжаление, рискът от негови грешки е висок. При големите съюзнически армии обезпечаването със средства за тренинг и обучение на пилотите е високо: центрофуги, барокамери, симулатори за пространствена дезориентация. Развива се и авиационната медицина с възможности за изследвания. Голямата авиация предполага и възможността за развитие на по-голям брой авиационни лекари, а с това – и развитие на авиационната медицина. Там авиолекарите изпълняват летателна програма с определен брой полети на самолетите като втори пилот, които осигуряват медицински. Така те придобиват и усещането за авиационна среда и как въздейства тя върху човека „от първа ръка”, не само теоретично.
Авиаторите ни заслужават подготовка на световно ниво
Проф. д-р Любомир Алексиев, полк. о.р.
От тази година въвличаме повече авиолекари в системата на авиомедицинската евакуация. Те ще могат да са на борда на транспортни самолети и хеликоптери, което ще ги доближава до авиационната околна среда. Там ще работят с терминологията на авиаторите в професионалната им среда, ще изпълняват задълженията си спрямо пострадали и болни на борда, ще са в едно семейство с пилотите. За първите 4–5 военни авиолекари от базите предстои през следващия месец курс за обучение по авиомедицинска евакуация. Той ще завърши с изпит в катедра „Авиационна и морска медицина”. В края ще се направят полети с хеликоптер и със самолет „Спартан”, където ще бъдат изпитани познанията им при оказване на помощ във въздухоплавателно средство. Така ще имаме такива лекари, които ще могат да обезпечават и учения, и спешна помощ. Такава подготовка в гражданската система все още няма. Единствено в нашата катедра във ВМА има курс за обучение на авиолекари. За гражданската спешна медицинска помощ предстои да се закупуват хеликоптери. За нуждите на армията вече сме изградили тази система. Имаме сертифицирани лекари и сестри, които могат да изпълняват тези функции на борда. А и не всеки лекар може да ги изпълнява, защото авиацията си е авиация и има своите въздействия върху човека, които не всеки може да понесе. Затова авиомедиците трябва да бъдат селектирани от специалисти по авиационна медицина. На борда ти спасяваш, не бива да се превръщаш в пациент.
Това ще бъде система – авиолекарите ще се обучават първо в катедрата, а във всяка авиобаза ще преминават подготовка в курсове. Ще извършват задължително полети за авиомедицинска евакуация и ще бъдат сертифицирани. Идеята е във всяка авиобаза да служат по 1–2 такива лекари с летателен стаж.
ВВС се стараят да ни помагат и тази година от командването му в лицето на командира на авиобаза „Граф Игнатиево” бригаден генерал Николай Русев в нашия учебен кабинет получихме демонстрационно катапултно кресло. То демонстрира какво технически запазва живота на пилота при катапултиране, какви системи се включват, как се обезпечава дишането и протекция от счупвания. Американските гости заявиха, че лекарите трябва задължително да го знаят.
Перспективата е да се борим за разкриване на съвременни средства за тренировка на летците, които да им помагат в летателната работа. Необходима е нова барокамера, която да демонстрира всички особености на полета. Необходим е и симулатор за пространствена дезориентация и борба с илюзиите, които получава авиаторът в полет – бич в авиацията. Да се предвиждат и натоварвания на центрофуга, което е скъпо, но авиаторите ни заслужават да имат този тренинг. Въпрос на финанси, на политика и на разбиране за необходимостта от тези елементи на авиационните безопасност и сигурност. Без тях ще се налага да обясняваме случили се събития…
