Военното напрежение по руско-украинските граници достигна връхната си точка в началото на тази седмица, но от вторник постепенно започна да спада, след като Москва обяви „частично“ изтегляне на войските. Преди това обаче станахме свидетели на неоправдано паникьорско поведение от страна на САЩ и някои техни западни съюзници. Както вече прогнозирахме във в. „Българска армия“ в края на януари, Русия няма интерес да напада Украйна. Не защото не може да я победи, а защото няма нито един вариант, при който ползите за Москва от такова действие да са повече от геополитическите и икономическите щети, които руснаците ще понесат. Целта на Кремъл е чрез демонстрация на военни мускули да сплаши Киев е да го откаже от идеята да си върне контрола върху Донецк и Луганск с военна сила. Въпреки това в последните дни американците се държаха така, сякаш нападението е неизбежно и ще се случи до броени дни.
Преди няколко дни САЩ призоваха своите граждани да напуснат украинската територия и решиха да отзоват 160-те военни от Националната гвардия на Флорида, които обучаваха украинската армия. Американците, както и Канада и Австралия преместиха посолствата си в Украйна от Киев в западния град Лвов. Германия закри консулството си в Днепър, град, близо до границата с Русия. В авторитетния сайт „Политико“ пък се появи информация, че самият президент Джо Байдън споделил във видеоразговор с лидерите на няколко големи западни държави, че
руското нападение срещу Украйна ще се случи на 16 февруари
На този фон украинският президент Зеленски отчаяно твърдеше, че няма нито информация за скорошно руско нападение, нито необходимост от евакуация на чужденците от страната му, но нямаше кой да го чуе.
В края на миналата седмица дойдоха още по-тревожни за Украйна новини. Някои авиокомпании отказаха да летят до Киев, а други обмисляха дали да не го направят. Паниката тръгна от застрахователите, а ако те не застраховат самолетите, летящи до и над Украйна, никакви полети не са възможни. А ако дипломатите бягат от Киев и самолетите не летят дотам, представете си как би реагирал някой чужд инвеститор, който е обмислял да отвори бизнес в Украйна.
Каквито и хвалби да сипе Путин за новите невиждани руски оръжия, здравият разум не позволява да допуснем, че Русия, която има поне 20–30 пъти по-малка икономическа мощ от страните от НАТО, взети заедно, може да бъде по-силна във военно отношение от западния блок. Слабото място на западните общества е нещо, за което наскоро напомни Иван Кръстев – нисък праг за понасяне на болка. В това отношение Русия има сериозно предимство, авторитарна държава е, личните съдби са подчинени на колективните цели, може да понесе жертви в името на някакъв по-широк геополитически хоризонт.
Принос за паниката
вероятно имаше и надиграването между специалните служби на Русия и САЩ. Много е вероятно руснаците умишлено да са подавали дезинформация, че предстои скорошно нападение срещу Украйна, за да засилват напрежението. В тази посока бе и решението на Москва да съкрати щата на руското посолство в Киев и на генералните консулства в Лвов, Одеса и Харков. Редица западни медии станаха за смях, посочвайки дати за това нападение, което така и не се случи.
Повечето от украинците също не вярваха, че Русия ще ги нападне до няколко дни, но военният натиск на Москва усили тяхната готовност за съпротива. Проучване, проведено през този месец от Киевския международен институт по социология, показва, че за два месеца украинците, които са готови лично да защитават страната си с оръжие в ръка в случай на агресия, са се увеличили от 33,3% на 37,3%. А като цяло да се включат в някаква форма на отразяване на руско нападение са готови 57,5% от запитаните, като през декември те са били 50%.
Във вторник Русия обяви, че редица нейни военни части се връщат обратно в гарнизоните си след приключването на ученията, организирани на анексирания украински полуостров Крим. Подразделенията от Южния военен окръг, завършили тактическите си упражнения в базите в Крим, се завръщат с влакове в местата на постоянна дислокация, съобщи руското министерство на отбраната. Същевременно руската държавна телевизия показа кадри, на които се вижда безкрайна композиция, превозваща танкове, която минава по моста над Керченския проток, свързващ Крим с континентална Русия.
Руски военни части започнаха да се изтеглят и от Беларус, където бяха на учения. А това е може би най-опасното за Украйна направление, защото разстоянието от беларуската граница до Киев е по-малко от 100 км. Нито руски войници, нито военна техника ще останат в нашата страна след приключване на съвместните военни учения, заяви външният министър на Беларус Владимир Макей.
Засега Западът приема позитивно действията на Москва за деескалация на военното напрежение. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг коментира, че изтеглянето на руските войски „не означава истинска деескалация“, но все пак е повод за предпазлив оптимизъм. По-скептично към новината за изтеглянето на руснаците от границите на Украйна се отнасят Великобритания и Европейският съюз. Американският президент Джо Байдън направи обръщение към съгражданите си, в което заяви: „Нито САЩ, нито НАТО представляват заплаха за Русия. Не се стремим да дестабилизираме Русия. Ние сте ни враг и не вярвам, че искате кървава, унищожителна война срещу Украйна, с чийто народ споделяте дълбоки връзки на семейна история и култура“.
Отслабвайки военното напрежение, в същото време
Москва размаха дипломатическо плашило
чрез задвижването на процедура за признаване на независимостта на сепаратистките Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР). В началото на седмицата долната камара на руския парламент, Думата, прие обръщение към президента Владимир Путин да признае самообявилите се през 2014 г. ДНР и ЛНР. Като се има предвид, че всички политически процеси в Русия са под контрола на Кремъл, няма съмнение, че именно оттам е било подсказано на депутатите да предприемат тази стъпка. Ще се съгласи ли Владимир Путин с препоръката на Думата? На този въпрос неговият говорител Дмитрий Песков отговори уклончиво, че президентът е получил обръщението и „го е приел за сведение“.
Двете сепаратистки образувания в Източна Украйна живеят свой собствен политически живот от 2014 г. Те контролират части от украинските Донецка и Луганска област. Русия ги подкрепя политически, военно и най-вече финансово, като в замяна има почти пълен контрол върху управлението им. При това става въпрос за зона с доста голямо население – в Донецката народна република живеят около 2,2 млн. души, а в Луганската – 1,4 млн.
В европейската част на бившия Съветски съюз има
няколко такива сепаратистки територии
които най-често съществуват благодарение на руската подкрепа. Но Русия има различен подход към тях. Крим бе директно анексиран през март 2014 г. Приднестровската Молдовска република – тясна ивица земя по източния бряг на р. Днестър, която се отцепи от Молдова още в началото на 90-те години, не е призната официално от Москва, макар че на територията й има руски военен контингент. В Грузия има две сепаратистки републики – Южна Осетия и Абхазия. Русия ги призна за независими държави през 2008 г., но не смята да ги анексира, въпреки че има обща граница и с двете.
Русия признава паспортите и официалните документи, издадени от сепаратистките власти в Донецк и Луганск, а освен това е дала руско гражданство на поне няколкостотин хиляди души от двете непризнати републики. Но признаването им за независими държави е твърде радикална стъпка, която няма да донесе кой знае какво на Москва. Да, в случай че Киев опита да си върне Донецк и Луганск със сила, Русия ще има известно основание да се намеси, ако бъде помолена за това от властите на „независимите“ републики. Но такъв сценарий и без това е малко вероятен. А и не е ясно дали, ако това признаване се случи сега, Западът няма да го счете за достатъчно основание за налагането на нови санкции на Русия. В крайна сметка по-вероятно е Путин да си запази този коз в ръкава и да не бърза да удовлетвори искането на Думата.
