Спирдон СПИРДОНОВ
Надявам се програмата да бъде приета от заинтересованите страни, казва той
Народният представител Христо Симеонов е член на парламентарните комисии по отбрана и образование и наука. От 1978 до 1983 г. учи и завършва военизираното Средно специално училище по морски и океански риболов „Генерал Владимир Заимов“, гр. Бургас, по специалност „Корабни машини и механизми“. Има опит на военните кораби във ВМБ „Атия“, като моторист от БЧ (бойна част) 5. Бил е командир на отделение, заместник-командир на взвод и дубльор – старшина на рота.
Професионалната му реализация е основно в сферата на средното образование с 30 години педагогически стаж. Има завършени две магистърски степени по философия от Московския държавен университет „Ломоносов“ през годините на голямата промяна, години на „перестройка, гласност и демокрация“ – 1985–1990 г., както и по икономика и финанси от Икономическия институт на БАН в съвместен проект с Великотърновския университет – 2001–2004 г. Девет години е бил заместник-директор на Английската езикова гимназия в Бургас. Последните две и половина години преподава в едно от най-модерните училища на България – Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации.
– Г-н Симеонов, на първия блицконтрол на министъра на отбраната Стефан Янев в Комисията по отбрана стана ясно, че не се постига очакваното от подготовката, свързана с отбраната на страната, на учениците в IX и X клас на средните училища. Какъв е Вашият замисъл?
– Това бе повод да поискам информация за взаимодействието по тази линия между Министерството на отбраната и Министерството на образованието и науката предвид новия Закон за предучилищното и училищното възпитание (ЗПУО), влязъл в сила от 2016 г. В него са предвидени два етапа на гимназиалното образование – VIII–X клас (първи етап); XI–XII клас (втори етап). Интересното за втория етап е, че на учениците се дават между 18–20 ч за профилирана подготовка. На основата на тази информация и като човек, завършил средно военно училище, реших да проверя и изведа от ЗПУО, Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), съответните наредби на МОН и заложеното в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България възможности за обучение на кадри за отбраната на страната.
– Разбрах, че вече имате и проект.
– Изготвих проект по темата и по покана на заместник-министъра на МО Ралица Симеонова го презентирах в министерството. Тръгнах от реалността. А тя е, че в армията има дефицит от 5000 и над 5000 души. Военната техника трябва да се поддържа от квалифицирани специалисти със средно образование. Предстои закупуването и на нова, което налага непрекъснато обучение на специалисти за поддръжката й. Очакват се и други предизвикателства, а именно дигитализация на обществения живот; технологично пренасочване към нов тип въоръжения, като дронове, съвременни радарни и противоракетни установки; военни технологии на бъдещето, свързани с робототехниката, усвояването и използването на космическото пространство, и др.
– Какви възможни решения предлагате?
– При тези условия днес и в бъдеще е налице необходимост от нов тип професии, свързани с отбраната на страната. Например специалист по авиотехника и роботика (специалност поддръжка на дронове), специалист спасител при бедствия и аварии (специалност управление на кризи, както и професия парамедик), специалист по киберсигурност във втори гимназиален етап на средното образование. Всички тези нови професии и специалности могат да бъдат част от едно ново професионално направление, наречено „Отбранителни технологии“.
– Какво е необходимо да се направи, за да ги има тези специалисти?
– На първо място е необходим анализ както на настоящите, така и на прогнозните нужди от конкретен тип средни специалисти в армията. В актуализираната бюджетна прогноза за периода 2022–2024 г. на МОН пише, че тя е насочена към „осигуряване на възможности за избор на профилирано или професионално образование в зависимост от потребностите на пазара на труда; инвестиции в поетапното модернизиране на професионалните училища и изграждане на технологични лаборатории с участие на бизнеса и развитие на нови възможности за хоризонтална и вертикална проходимост в системата“. Въоръжените сили на България и военнопромишленият комплекс в страната е важна пазарна ниша. Време е Министерството на отбраната да заяви своите нужди пред бизнеса и образователната система.
– Каква би била мотивацията за такъв тип обучение?
– Отбраната е една от пазарните ниши и отбранителните технологии като професионално направление могат да бъдат мотивиращи. Става дума за сигурна работа с добро заплащане; възможност за кариера – специализация по съвместни програми на НАТО; за най-изявените – бързо придвижване в йерархията на отбранителните структури не само в България, но и в НАТО и ЕС; продължаване на образованието с предимство за избор на специализация във висше военно училище.
– Какви други стъпки предлагате?
– Важно е, разбира се, да се изучи международният опит и най-вече този на страните от ЕС за подготовката на специалисти в посоченото професионално направление (ако съществува такова). Необходимо е да се създаде междуведомствена комисия между МОН и МО за цялостно разработване на проект за професионално направление „Отбранителни технологии“ и съгласуването му с изискванията и ограниченията за ЗПУО и ЗПОО. Там, където е нужно, трябва да се направят изменения и допълнения, за да може МО да стане един от партньорите в определянето на този нов вид професионално направление.
– През какви етапи следва да мине реализацията на проекта?
– Ще ги изброя в следната последователност: пилотно проучване на МОН в мрежата от професионални гимназии за нагласите на ученици и родители по повод на включване на обучение в професионално направление ”Отбранителни технологии”; създаване на паралелка или паралелки в отделни професионални гимназии; създаване на няколко специализирани училища по отбранителни технологии с осигуряване на безплатно общежитие, безплатна храна и възможност за прием от цялата страна.
– Въпросът ще опре до средства?
– За финансирането на проекта може да се помисли за използване на 2% от бюджета, предназначен за отбрана и въоръжение. По този начин ще бъде изпълнена и важна социална функция за привличане на демотивирани от пренатоварената учебна програма младежи след 16-годишна възраст, търсещи приключения, интересна и даваща възможност за кариерно развитие професия и сигурно работно място с добро заплащане. Могат да бъдат привлечени ромски деца на образовани, но бедни родители, които да открият и осъществят себе си в полезна за обществото дейност и професия.
– Според вас какви ученици биха се записали в професионалното направление „Отбранителни технологии“?
– Ученици след X клас, които разполагат с 18–20 часа профилирана подготовка за получаване на съответната професия и специалност по предварително избрана рамкова програма. Ще дам пример с рамкова програма В на МОН за професионално образование с придобиване на трета степен на професионална квалификация с продължителност две години – за ученици със завършен първи гимназиален етап и придобита първа степен на професионална квалификация по съответната специалност от професия, определена в типовия учебен план; или рамкова програма Е на МОН (за лица, навършили 16 години). И още – момчета и момичета, на които им е скучно в училище, но са запалени по фитнес, спорт, търсещи приключения, адреналин и постигане на себе си и своите специфични таланти. Младежите в зависимост от професията и специалността с интерес биха изучавали профилиращи предмети като: еърсофт, самоотбрана, програмиране, роботика, парашутизъм, плуване, военна техника, военна история и стратегии, оръжиезнание, авиомоделизъм, програмиране с насока киберсигурност, психология на въздействие чрез социалните мрежи, действия при бедствия и аварии, първа медицинска помощ и др.
